Понеделник вечер, два медийни титана са вплели програми в борба за благосклонността на безумно божество наречено общество, чиято единствена божественна способност се свежда до управлението на магическото дистанционно. Единият титан излъчва страдание , а другият сапунени мехури на измислени лични драми. И на двамата целта е печалбата, а тя зависи от първичните инстинкти на безумното божество държащо дистанционното.

Това е реалноста. Каквото и да излъчват телевизиите става въпрос за генериране на печалби, става дума за пари. Представете си доволната усмивка на програмните директори на БТВ, които в пълно съзнание за резултатите от действията си, са сложили излъчването на сериала „Стъклен дом“ така, че да съвпадне с „благотворителното“ шоу „Байландо“, което колкото и да е извратено е последната надежда на някои от участниците. Как ли доволно са потривали ръце, стривайки между тях надеждите на многодетното семейство принудено да избира между дом и живот за дъщеря си;  на сина борещ се за лечението на майка си и на другите участници, да привлекат вниманието и състраданието на зрителите.

Същата телевизия, която претендира че нейното предаване наречено „Великолепната Шесторка“ цели единствено и само благотворителност, дефакто унищожава претендиращото също да е благотворително предаване на конкурентите. Къде е тука последователноста на действията, кое е по-важно печалбата генерирана от гледаемост, демострирането на превъзходство или каузата на изпадналите в нужда граждани на Република България? Разбира се това биха били, логични въпроси, ако наистина, която и да е от телевизиите целеше истинска благотворителност.

Всъщност надали някои се заблуждава, а ако има такива още по-зле, че целта е да се помогне на когото и да е , а не трупането на печалби за сметка на чуждото нещастие. Не може да съществува конкуренция между каузи борещи се за благотворителност, защото когато това се случи излиза истинското лице на фалша – показността. Ние сме свидетели на гортеска, шоута на показността апелиращи за нашето състрадание, използвайки го да трупат тлъсти пачки, докато ни убеждават в своята безкористност и доблест, в своята социална ангажираност в служба на обществото. Фалш основан на вярата им в нашето безумие. Докато те обират незаслужените лаври на благотворителността в едно с печалбата от реклами, негово безумие зрителя праща есемеси и плаща сумата на сметката. Или казано на народен език – телевизиите правят помен с чужда пита.

Нима, ако наистина искаха да работят за дадена кауза, тези псевдо-благотворители не можеха да се обединят и да излъчат едно общо благотворително предаване, а не безумието на конкуриращата се благотворителност. Кой болен мозък се е усмихвал доволен от стратегическата си стъпка да противопостави на апела към състрадание един гювеч от измислени лични драми. Кой болен мозък се е усмихвал доволен, че ще оглави листата на гледаемостта, като противопостави едно срещу друго страданията на хората, карайки ги да се състезават за  оценката на зрителите  чие страдание е по-голямо и който в крайна сметка бе залят от сапунения буламач?

Жалко, че има хора от средите на изкуствата и така наречения елит, които действително вярват в чистотата на каузите в които участват. Жалко, че никой не иска и да знае за истинската форма на творенето на добро, защото благотворителността не търси печалба и признание, а дълбоко вътрешно удовлетворение. Едно чувство, което тези медийни титани никога не са и искали да изпитат, нито са си поставяли за цел да постигнат.

Тяхната цел е печалбата. Благотворителността не предполага печалба, използването на благотворителността, състраданието и състраданието,обаче предполагат. Това е целта им, те апелират към вашите чувства, докато гледате рекламните блокове в промеждутъците между извратените им представи за шоу благотворителност. Те превръщат страданието в шоу, вие пращаете есемеси, нуждите се състезават, печалбите се генерират. Кой каза, че от страдание и благотворителност не може да се печели. „Страдание, състрадание – печалба“ – ето го техният девиз.

Advertisements