Уникален парад на Толерантността се проведе тази вечер в столицата по случай приемането на закона срещу дискриминацията. Хиляди педераси, лесбийки, цигани, социалисти, демократи, феминистки, националисти, некрофили, джебчии, християни, будисти, свидетели на Йехова, сатанисти и всякаква друга измет излязоха по столичните булеварди за да изразят своята бурна радост от възстържествуването на Толерантността. Парада беше открит от негово слабоумие, великият диктатор и слуга на обществения интерес, първият Толерант на държавата, премиера на демократичната толерантна република, генерал Бойко Борисов.  Началото на шествието беше поставено пред пилоните на НДК, където премиера изрази своята върховна Толерантност като достави върховно удоволствие на известният чалга-будител Азис засмуквайки животворният му жезъл, поглъщайки до капчица сепрматозоидната му същност. След този небивал в българската история акт на Толерантност, Азис се настани на великолепния стол приготвен на водещата шествието платформа, а премиера се приюти в скута му издавайки неистови звуци на божествено удовлетворение и въздигайки в мощните си лапи плакат с надпис   –  „Безумци от вси страни съвкуплявайте се“.

О, тържество на безумието! О, възход на отритнатите! О, победа на нищожествата! О, Ужас и Толерантност! Около водещата платформа тумба голи цигани с ножове и сопи известяваха на случайните минувачи, настъпването на Ерата на Толерантността. Стотици джебчии, демонстрираха върху наблюдаващите своите фокуснически умения без страх от дискриминация. Част от публиката се отдаде на еуфорията и започна да хвърля своите пари, накити и други ценостти сред редиците на доскоро отхвърлените от обществото побърканяци.

Но ето, че се зададе втората платформа, на която доживял своята мечта за свободно себеизразяване 75-годишният овчар бай Тотю Коча от село Говедарци се съвкупляваше гордо и всеотдайно със своята любима овчица Рогуша цялата окичена със звънци, чиито сластен звън се смесваше със звънът на камбаните на катедралният Храм „Св Александър Невски“, бити в несвяст от българският Патриарх Максим – един истински борец за толерантност, и виковете на Мюезима от минарето на столичната джамия призоваващ вярващите мюсюлмани да възхвалят Аллах и да му благодарят за настъпващата Толерантност.

След бай Тотю Коча се движеха няколко хиляди феминистки и биеха шамари на тези наблюдатели които отвратено извръщаха глави при вида на непоносимата гледка, както и ритаха между краката мъжете които си позволяваха да ги погледнат. Танцовият ансамбъл на лесбийките играеше голо хоро, а ексхибиционистите се празнеха в публиката.

Хиляди педофили предвождани от Владо Кузов водеха за ръка групи дечица от столичните детски градини носещи балони на сърчица.  След тях върху следващата платформа, група некрофили надянали  противогази изнасилваха труп чиято полова принадлежност трудно можеше да бъде установена поради напредналата фаза на разлагане. Част от свидетелите на шествието припандаха при гледката, но веднага бяха арестувани от органите на реда заради тази груба проява на нетолерантност и дискриминация, и откарани в централния Софийски затвор.

Шествието обаче невъзмутимо продължаваше. Върху черна платформа лидера на Атака възхваляваше с неистови крясъци новият закон гарантиращ му политическа свобода на себеизразяване, заканвайки се да вкара в затвора всички които не споделят неговите възгледи, дискриминирайки го по този начин недопустимо. Около него хиляди необразовани простаци искаха незабавно да им бъде предадена властта в държавата от която били незаслужено лишавани досега.

След тях хиляди випускници на Пернишката ПУТКА и други български светилища на науката и образованието, биеха с камшици нетолерантните български работодатели, отказващи да признаят стойността на дипломите им и да ги възнаградят стократно за бездарността им.

Огромна група от червени бабички, (които не бяха нито бабички нито червени, а просто заблудени промити  мозъци) предвождани от лидера си Станишев скандираха за първи път бурно и открито своето непостижимо верую: „Свобода, равенство, богатство.“, а между тях покачил се върху червена платформа (която газеше неуспелите на време да се отстранят от пътя й) с червена сирена Президентът стреляше напосоки сред множеството, надявайки се там да е й Иво Инджев.

Черно множество от свещенници размесено със садисти даваха пример за истинска толерантност, като едните подлагаха телата си обръщайки и предните, и задните си бузи към другите за да изпълнят завета на своя учител и същевеременно да задоволят сексуалните нужди на мъчителите си.

Несметно множество бездомни кучета водени от своите изкукали защитници хапеха на воля нещастниците изпречили се на пътя на шествието, а тези които се опитваха да избягат бяха задържани заради проявената нетолерантност.

Тълпа от безумци, членове на различни  секти пребиваващи в България (около 130) като Мормони, Свидетели на Йехова,  Църквата на Муун, Сциентолози, Деца на Сатаната и др. призоваваше наблюдаващите шествието да се влеят в техните редици като им обещаваше спасение и вечен живот, ако им дадат парите и живота си.

Накрая участниците в шествието се събраха пред катедралния храм „Свети Александър Невски“, където заедно изпяха химна на новият век на Толерантността, а именно песента на Графа – „Глава“:

Вчера имах дълга коса,
Днес имам къса коса,
Утре ще бъда с гола глава,
вдругиден незнам.
Вчера имах дълга коса,
Днес имам къса коса,
Утре ще бъда с гола глава,
вдругиден ще имам ли…
глава, глава, глава, глава, глава, глава
незнам дали ще имам…
глава, глава, глава, глава, глава, глава
незнам дали ми трябва…
глава.

Внезапно обаче духът на толерантност беше нарушен от появата на светия инквизитор на българската православна църква, пловдивският митрополит Николай, който анатемоса множеството и се закани да отлъчи от църквата свещенниците взели участие в това дяволско шествие. При опита на вътрешния министър да го арестува заради тази радикална проява на нетолерантност настана смут. Привържениците на Атака се юрнаха върху органите на реда за да защитят своя духовен водач, педерасите се нахвърлиха върху поповете, бездомните кучета погнаха червените бабички, овцата на дядо Тотю Коча също стана жертва на песовете. Той побеснял ги подгони размятвайки овчарската си гега. Циганите нахлуха в храма, качиха се на покрива и откъртиха златното покритие на кубетата, поставяйки нов рекорд на Гинес за най-голям обир на църква. Сред възцарилия се хаос на Толерантността единствено премиера и Азис успяваха да запазят благоприличие отдавайки се на плътските си страсти.

А аз отивам в затвора, до скоро!

 

 

Advertisements