Отново съм в наш’та държава.
О София – град на смрадта,
претъпкана с ромски коптори
и гнусни панелни гета.

Боклуци отвред ме зариват,
затъвам във дупки и кал,
бездомните кучета вият,
децата се валят в лайна.

Отново съм в наш’та държава.
О роби – навели глава.
Безмълвни, бездушни машини,
бурми във незнайна ръка.

Простащина сладка, омайна
звучи днес навред покрай мен.
Кючеци се вият безкрайни,
безумци очакват смъртта.

Отново съм в наш’та държава.
О болни – души и тела.
Сломени човечета бързат
и ядно псуват света.

Мизерия, глад, простотия –
безкрайна олющена шир.
Уж всички те гледат учтиво,
но нож май държат зад гърба.

Advertisements