Чужда реч, мангалска, турска,
днес звучи навред край мен;
ни на мама, ни на татка,
а противна, гадна реч.

Чувам я, когато ходя
на училище дори.
Вечер, като се прибирам,
чуя ли я – бяг в страни.

И на сън, дочувам шепот,
та се будя изпотен.
Дали сокро няма даже,
да не чувам – родна реч?