О, Lidl

Три часа как тълпите чакат
да отворят магазина. Панелките сиви
трепетно повтарят на тълпата ревът.
Пристъпи ужасни! Тринайсетий път
гъсти орди бутат количките диво
и тела се блъскат, и кръв се пролива.
Хора кат животни!Рояк след рояк!
Журналист безумний снима входа пак
и вика: „Търчете! Дайте си парите!“
И пенсиите тръгват с викове сърдити,
и „Напред!“ гръмовно въздуха разпра.
Магазина отговори с друг вик: „Ела“!
И с нов порой от псувни, проклятия и попръжни
пенсионерите наши, оплискани с кърви,
бутат се и блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и с количка тича стръвно, та да може
един банан по-вече в нея да сложи.
Колички се чупят. Тълпите ревът,
талази налитат, мачкат се, пищят; –
Вият като вълци, бутат се кат овци,
и пак се натискат; българите прости
кат свине тичат, кой бос, кой обут,
не сещат ни жега, ни жажда, ни студ.
Щурмът е отчаян, персонала – труп.
Три часа веч продават, но помощ от нийде,
на работний ден край се не види,
а тълпи пенсионери пак фърчат към тях.
Нищо. Те ще бачкат и честно, без страх –
кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса.
Простаците идат; всичките нащрек са!
Поредният напън вече е настал.
Един пенсионер, кат обезумял
ревна гороломно: „Бананите свършват,
мандарините също! Затуй ли се блъсках и толкоз синини?
Таквоз нещо не помня от войната дори.“
При тез думи страшни, безумните орди
се втурнаха люто през тесните порти
гневни и шумешщи! О, безумен час!
Тълпите озверяха напълно тогаз,
бананите липсват, краставици също
стоката свършва – тълпата прелива
и гневни, безумни по рафтове висят,
пред цяла вселена, в тоз забравен кът,
за една покупка, за малко далавера.
„По новините България нази ще гледа,
репортаж ще има, тя ще ни съзре,
ако не си купим: да мрем по-добре!“
Няма вече нищо! Има хекатомба!
Всяка стока цел е, купувача – бомба,
всяка крачка – удар, всяка душа – плам.
Прахове и мръвки изчезнаха там.
“ Грабайте млеката!“ – някой си изкряска
и пенсии полумъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни покрай празний рафт,
катурят, струпалят полуживи пак!
И персонала тръпне, друг път не видели
хора как се бутат, бедни, озверели
и въздуха цепят със просташкий вик.
Пазарът се обръща на бой и за миг
пенсиите наши, кой от кой по-болни
се фърлят да докопат храните отровни,
като виждат харно, че се свършват веч . . .
Но вълни не спират от орди дивашки
грабят и се бутат все така – юнашки . . .
Йоще миг – ще затвори тоз магазин.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ нета, щом тема зафаща,
спомня тоз ден бурен, пише и препраща
глупоста му дивна като някой ек,
от форум на форум и от век на век!

Advertisements