„Целта ни в Българско е Братство с всекиго, без да гледаме на вяра и на Народност, ръката си подаваме всекиму който желае да пролива кръв с Нас заедно за живот и Свобода Човеческа!“

Левски до Любен Каравелов, 25.07.1872г,


Ето, че отмина и поредното честване на годишнина от обесването на Васил Левски. Речите бяха казани, цветята поднесени и хиляди знайни, и незнайни патриоти познаващи делата на Апостола само от ученическата скамейка се надпреварваха в показност, кой по-добре разбира заветите на Левски. Днес речите са забравени, цветята изсъхнали, а патриотите са навели главици и от патриотизмът им са останали няколко публикации в мрежата и пресата, изпъстрени с цитати на техният велик, но непознат българин. Отминал е и поредният повод за надпревара в конспиративните теори, кой е предал Апостола и къде е гробът му, все едно ако дадем отговор на тези въпроси това окончателно и безвъзвратно ще обезсмърти името му. Силните на деня са отчели дейност с присъствието си пред паметниците на Апостола и вече спокойно очакват следващата година и следващото честване, за следващото отчитане на дейност.

Но кажи ми ти приятелю, който толкова цениш делата на Левски, познаваш ли идеите му? Готов ли си да ги следваш? Можеш ли да проявиш саможертва за да ги отстояваш, дори, ако се наложи семейството ти да гладува и ти да останеш без работа?

„Ето близо е вече времето да докажем на душманите, че българинът не ще бъде вече роб, а свободен. И който от тях не признае нашите закони и не заживее с нас по същите граждански правила, той в един миг с всичко ще стане на прах и пепел.“

Левски до окръжния център в с. Голям извор (Тетевенско),
12.12.1872 г.

Кажи ми сега, ти колко пъти протестира когато видя да погазват правата ти и законите на държавата в която живееш? Работодателят ти спазва ли законите? Полицията спазва ли законите? Правителството спазва ли законите? Ти спазваш ли ги?

И най-важният въпрос: Отказал ли си се от борбата за правата си, от борбата за общовалидни закони, закони пред които всички ще са равни, и политици, и полицаи, и чиновници, и граждани? И ако не си се отказал, то какво правиш, освен че поднасяш цветя пред паметника на Апостола, свел глава така, както я свеждаш пред неправдите и пред тези които те тъпчат и лъжат най-нагло и безочливо.

Горд ли си, че живееш в страната, където бездомните кучета имат повече защитници от хората? Където политиците обещават всичко, понеже знаят, че после никой не ще им потърси сметка? Където премиера управлява по мутренски? Където болният мозък на републиката иска да приравни Апостола с Хитлер? Където можеш да си купиш полицай, по-евтино отколкото циганите си продават гласовете на избори? Където всеки бизнесмен има свой трудов кодекс, стоящ над трудовото законодателство на държавата? Където везната на Темида отсъжда в зависимост от тежеста на златото? Където българският дух се събужда само от наздравиците на трапезата?

Това, патриоте, е държавата в която ти си си избрал да живееш, която ти си изградил чрез действието на своето бездействие. Можеш ли да станеш от масата? Можеш ли да погледнеш в очите престъпника и да му кажеш, че е престъпник дори и когато той държи хляба ти? Можеш ли да си вземеш хляба от ръцете му . . .? Или, може би единственото, което можеш е да оцеляваш от честване до честване, до честване . . . и така докато забравиш и какво честваш.

„Всичко е истинно, което се изрече, за нас няма шега, защото всичко речено наистина изменява се на шега. В народната работа няма шега, пазете се ви казвам. . ., защото и мойте шеги да ги вземате за работа.“

Левски до Данаил Хр. Попов
16.09.1872 г.