В нета по-повод инициативата „Аз ще гласувам с „Предсмъртното писмо“ на Левски на президентските избори 2011-та година“ беше публикуван текст с заглавие „За “протестния вот” и какъв е смисълът от подобни инициативи“ който отправя поредица от критики и твърдения относно същността на посочената по-горе инициатива. На част от тях, аз вече съм отговорил в статията си „В отговор на противниците на идеята „Аз ще гласувам с „Предсмъртното писмо“ на Левски на президентските избори 2011г.“ Но тъй като статията на нашия опонент е показателна относно твърденията и аргументите, с които ще се правят опити да бъдем оборени и изкарани едва ли не луди, то ще си позволя с риск да се повторя да разгледам и ако успея да оборя аргументите на пишещия един по един:

1. Първото твърдение изказано по-повод нашата инициатива е : „Освен че ще предизвика у някои усещането, че са изразили волята си, чрез думите на Апостола, подобно действие с нищо няма да се различава от пускането на празна бюлетина или обикновения мързел и неангажираност, които пречат на други да упражнят законното си право на глас. В статистиките ще бъде отчетен поредният недействителен вот.“

Подобно действие коренно ще се различава от пускането на празна бюлетина именно защото носи послание, колкото повече хора пуснат това послание, толкова по-ясно ще бъде то. Няма и място за сравнение между обикновенното негласуване седейки си в къщи и ясно изразеният протест чрез действието на гласуване по този начин. Самият акт на отиване и пускане на подобен глас по време на избори показва, че гласоподавателят ясно съзнава своето право на глас, но не вижда за кого може да гласува и отказва да делегира официалнно правото да бъде управляван на тези които се борят за гласа му.

Абсурдно е твърдението на пишещия, че нашите действия пречат на когото и да било да упражни правото си на глас. В думите му прозира страх, че самите политици не биха могли да се преборят за гласа на избирателите , което е косвено признание за тяхната слабост и некомпетентност. Какъв е тогава смисълът да ги избираме?

И накрая прозира заплахата, че нашия вот ще бъде недействителен, но недействителен по отношение на кого? Нашият вот ще бъде недействителен по-отношение на политиците искащи нашия глас за да добият правото да ни управляват. Те няма да получат нашето действително съгласие, а нашето действително несъгласие. Резултата от нашите усилия зависи от числото на хората гласували по този начин, колкото повече хора подкрепят инициативата толкова по действителни ще са резултатите от нея и нейното значение няма да може да бъде пренебрегнато, както иска да ни убеди автора на твърдението.

2. „Независимо какво ще пуснете в урните – “Предсмъртното писмо на Левски”, порой от хули към политиците въобще, любовно писмо до съседката или просто неправилно попълнена бюлетина, то няма да стигне до тези, за които е предназначено, нито ще бъде огласено по някакъв начин. Ще бъде отбелязано (не се знае дори дали и прочетено) единствено от група временно назначени преброители..“

Нашият протест нямало да стигне до тези за които е предназначено – българските политици, нито щял да бъде огласен?!!!  Със съществуването си това твърдение оборва самото себе си. Самият факт, че нашето намерение да гласуваме по този начин, вече предизвиква реакции (каквато е и споменатата статия), показва, че то вече има отглас. Наистина ли автора мисли, че едно успешно привеждане на нашето намерение в реално действие, няма да предизвика обществени и политически реакции? Защо тогава си прави въобще труда да пише, а не ни остави да затъваме в собствената си заблуда? Разбира се идеята е да бъдем отказани от намерението си, преди то да бъде осъществено, което само по себе си говори, че това наше действие меко казано не е приятно на поддръжниците на статуквото и те го чувстват като един вид заплаха за техните интереси.

3. „Подобно действие е един… да го наречем “лузърски” подход. То НЕ Е протест! НЕ Е по-особено изразяване на лично мнение! НЕ Е проява на недоволството и възмущението ни! То Е единствено липса на мнение, липса на позиция. Нежелание да поемем отговорност за собствените си решения.“

Това е кулминацията на статията. Тука има едни голи емоционални твърдения неподплатени с аргументи. Набляга се на отричането на самата същност на инициативата, а именно изразяването на протест. Ако нашето гласуване по този начин не е изразяване на протест, не е изразяване на нашето недоволство, на нашето възмущение, то тогава какво е? Изразяване на похвала към политическата класа?! Кое се признава за протест, скандирането по улиците и сблъсъците с полицията, за да бъдем окачествени като престъпници и размирници., което би било изгодно за политическата клика?  Как по-ясно можем да изразим протеста си и защо нашето мнение, че нито един от настоящите политици не заслужава доверието ни е квалифицирано като липса на мнение. Как ясно изразената ни позиция, че е време тези политици да напуснат политическата сцена е окачествена като липса на позиция? Нима само нашето доброволно съгласие да бъдем управлявани от дискридитиралите се вече наши политици е проява на мнение и позиция? На какво основание автора твърди, че не желаем да поемем отговорност за собствените си решения, като ние точно това правим- не искаме да делегираме правото да вземат решения вместо нас, на политиците, защото не им вярваме. Те вече нямат нашето доверие, тяхната власт е нелегитимна.

4. „Дори когато изборът е ограничен, такъв все пак има! И който се чувства отговорен, макар и само пред себе си, е длъжен да изрази мнението си така, че то да бъде чуто. Каквото и друго да пуснете вместо коректно попълнена бюлетина, то ще е с еднакво незначителна тежест. Ще остане “глас в пустиня” сред купищата ненужна хартия в някоя чиновническа канцелария.“

Тука виждаме, едно признание и същевременно твърдение, че изборът ни е ограничен. Това обаче не е вярно тъй като ние можем да изразим протеста си, въпреки опитите да ни се наложи идеята, че нямаме друг избор да дадем гласа си освен ограничения избор да гласуваме за партии.  И още веднъж се опитва да бъде омаловажено значението, което ще има нашият начин на гласуване като се твърди, че само ако гласуваме с коректно попълнена бюлетина, без да се уточнява за кого имайки се в предвид разбира се коя да е партия, само тогава нашият глас щял да бъде чут. Абе в тоя ГЕРБ много глухи бе, толкова гласове им дадоха, а не чуват! То не си спомням някой да е печелил избори и да е чувал.

5. Всъщност единствените, които имат полза от подобен нереален вот, това са социалистите (тук някои вероятно биха включили и ДПС). Техният електорат е непоклатим. Той може да бъде манипулиран единствено от тях и изразява недоволството си само чрез подкрепа за тях.

Ето, че отново за аргумент се използва набиването на страх, че ще ни управляват комунисти и турци. Когато няма други аргументи се вади етническата карта.Ще си позволя да сложа отговора на този аргумент, който дадох преди:

Ако зачетем този им довод то следва, че ние сме длъжни в името на страха си от това да не ни управляват ДПС и/или  БСП, да гласуваме за някоя от останалите политически сили, независимо дали сме доволни от техните досегашни политически изяви. Тоест ние трябва да гласуваме за най-малкото зло.

Самата идея гласувайте за да не дойдат турците спомага за покачване на етническото напрежение, защото пази-боже, ако единствената ни причина да упражняваме правото си на глас е тази да не ни управлява ДПС, то значи, че демокрацията вече е мъртва и водещата ни сила е страха, тоест управляват ни като ни карат да се страхуваме.

Мисля, че резултатите при последните три поредни парламентарни избора, особенно пък последните при които основната причина за масовото участие беше именно подетата анти-ДПС кампания, показват неубедителността на този аргумент. При царя и при ГЕРБ имахме масово гласуване и какво получихме? И в двата предишни кабинета имахме участие на ДПС, като дори ДПС беше мандатоносител при предишното правителство, а от последните получихме една мутренско-полицейска, еднолична диктатура.

Не е ясно и защо точно гласовете ни ще отидат при ДПС и БСП, а не при ДСБ, СДС, ГЕРБ или Атака, а защо не и ВМРО. Как става така, че всички които не гласуват подпомагат точно тези две партии? Дежурният отговор е, че тези партии имат твърдо ядро, което гласува за тях независимо от всичко. А защо, така-наречените десни партии, нямат такова твърдо ядро? Къде са им поддръжниците, та разчитат да наберат гласове използвайки страха от другите като мотивация. Кой уби дясната идея, не са ли това самите десни политици, чрез своите действия? Нима трябва да гласувам за тях, не защото имат ясни идеи и са показали успешна политика по-време на управлението си, а от страх да не дойдат турците и комунистите?!!!

Ето, вие имате в момента правителство без участието на ДПС и БСП. Доволни ли сте от него? Бихте ли гласували пак за тях?Ако е така, направете го.

6. Нереалната бюлетина е израз не на протест, а на малодушие. Така че, дори никого от кандидатите да не одобрявате напълно, все пак гласувайте! Направете го, ако прецените и за някой, който е малко вероятно да спечели. Така поне гласът ви ще бъде преброен, за разлика от празния вот, който изобщо не бива отчетен.

Този аргумент ми е любим. Гласувайте за когото щете, само не протестно. Дори да не го харесвате, дайте му право да ви управлява. Спасете демокрацията с цената на собственото си подчинение. Трябва да гласувате за политици, иначе те какво ще правят, ако не им дадете правото да ви управляват? Вие сте малодушни, щом искате да протестирате, щом отхвърляте политическото господство. Ако не гласувате според правилата, никой няма да ви брои за човек – Аз обаче се броя за човек и нямам нужда от признанието на политиците за това. Не мисля, че единственото ми демократично право дадено ми от демокрацията е правото гласа ми да бъде преброен само ако гласувам за партии – мога да гласувам и против партиите и то демократично.

7. Затова, преди да решите да не гласувате, преди да се включите в този тих и безличен протест, запитайте се: ще помогнете ли някому с него или повече ще навредите?

Смятам, че ще помогна на политическата класа да осъзнае, че е изгубила доверието на което се е крепяла толкова години и че е време или да се промени, или да си ходи. На самият автор ще кажа, че статията му като цяло е едно потвърждение на мнението ми, че за съжаление политиците са успяли да внушат на голяма част от хората, че е важно да гласуват за партия, независимо коя. Не случайно, това е основният призив звучащ по време на която и да е предизборна кампания, както отляво така и от дясно.

Ние чуваме -“ Гласувайте, гласувайте, гласувайте!“ – Но не е ясно за каква идея, за коя програма, за кого точно и защо точно за него трябва да гласуваме? Просто гласувайте, останалото няма значение!!!!? Така твърдят и ни набиват в главите видни интелектуалци, политолози, социолози и други лози. За какво точно да гласувам, освен заради самото действие, узаконяващо властта на политиците? И ето питам те аз тебе авторе – Ти за кого ще гласуваш? Защо вместо да ме убеждаваш да гласувам, заради самото гласуване, не се опиташ да ме убедиш да гласувам, за някаква идея, за личност, за програма? Аз това искам, някой да ме убеди, че има за кого да гласувам, а не просто, че трябва да гласувам.
А аз ще гласувам, но не така както политиците очакват и желаят, а така както аз най-добре смятам, че ще изразя мнението, позицията и волята си.

Но до изборите има още много време, убедете ме, че не съм прав и че заслужавате доверието ми. Чакам ви. Иначе ще получите „Предсмъртното писмо“ на Левски и ще трябва да си ходите. Успех!

Advertisements