Мръсните хора се превърнаха в основен проблем на про-Европейската демократична република. Освен, че не се миеха понеже нямаха достъп до течаща вода, голяма част от тях се изхранваха с кражби и проституция.  Мръсните хора не бяха оразовани и не искаха да се образоват, не желаеха да работят, а и не можеха да си намерят работа едно защото бяха мръсни и друго защото нямаха никакви познания. Мръсните хора имаха едно основно преимущество – не се чувстваха длъжни да осигурят нормален живот за децата си. Единственото им удоволствие беше сексуалното, в следствие на което те се плодяха и множаха въз основа на природния закон за естествения подбор.

В един определен момент мръсните хора станаха значителна част от населението на про-Европейската демократична република. Все по-голяма част от останалото население ставаше жертва на посегателства от страна на мръсните хора.  Въпреки своята необразованост и начин на живот мръсните хора имаха право да гласуват и да избират кой да управлява про-Европейската демократична република. Значимостта на техния глас растеше пропорционално на нарастването на популацията им, което ги правеше обект на специални привилегии от страна на политиците на про-Европейската демократична република, но растяха и проблемите създавани от тях. Основния проблем беше, че политиците на про-Европейската демократична република не знаеха как да се справят с проблемите създавани от мръсните хора.

Първоначално узакониха правото на мръсните хора  да крадат от държавата, като им дадоха това което те крадяха под формата на социални помощи.  Мръсните хора обаче не крадяха само от държавата а и от останалите хора. Това предизвика вълни на недоволство срещу мръсните хора, което беше отчетено като заплаха за про-европейското бъдеще на про-Европейската демократична република. Затова политиците на про-Европейската демократична република решиха да издадат закон, който да забрани на останалите хора населяващи про-Европейската демократична република да обсъждат, осъждат и противодействат чрез физически действия на действията на мръсните хора. Политиците от про-Европейската демократична република решиха, че вместо да поемат вината за собствената си некомпетентност предизвикала все по-задълбочаващото се напрежение между мръсните хора и останалите, то ще бъде по лесно да узаконят правото на мръсните хора да си останат мръсни използвайки думи, като толерантност, дискриминация и омраза. Според новия закон, всеки гражданин на про-Европейската демократична република щеше да е длъжен да обича, да се ръкува и да споделя с радост имуществото си с мръсните хора. Ако някой забранеше на детето си да общува с децата на мръсните хора, то той щеше да бъде затворен, а детето му щеше да бъде приобщено към общността на мръсните хора. В закона се забраняваше мръсните хора да се наричат мръсни.

Лошото беше, че това не реши проблема. Вместо да ги наричат мръсните хора, което дотогава беше общоприето, останалите започнаха да наричат мръсните хора – миришещите хора. Това принуди политиците на про-Европейската демократична република да забранят със закон използването на прилагателни с отрицателен смисъл относно който и да било човек. Това обаче, отново не даде резултати, защото хората започнаха да наричат мръсните хора, наречени миришещи хора – хората които носят мръсни дрехи. Законът беше допълнен със забрана да се използват каквито и да било отрицателни определения и прилагателни за харктеризиране на който и да било човек или негова вещ. Целта отново беше да се наричат мръсните хора, наречени миришещите хора, наричани и хората които носят мръсни дрехи просто хора.

Политиците смятаха, защото те бяха вярващи и искаха и другите да им вярват, а и понеже в тяхната света книга пишеше че “ В началото беше словото.“, че по този начин всички хора единствено чрез силата на писаното слово под формата на закон, ще заживеят братски во веки веков. За съжаление обаче това не се случи и реалността отново се оказа по-силна от закона. Мръсните хора, наречени миришещите хора, а по късно и хората които носят мръсни дрехи, започнаха да бъдат наричани от обществото – Добре ухаещите хора. Политиците на про-Европейската демократична република видяха в новото название нова заплаха за про-европейското бъдеще на про-Европейската демократична република, поради двусмислеността която то носеше. Затова те допълниха закона, като забраниха използването относно даден човек или негова вещ на всякакви определения и прилагателни, които би могло да бъдат тълкувани двуяко.

Това първоначално даде резултат, но радостта на про-европейските политици от про-Европейската демократична република бе кратка. Наистина мръсните хора започнаха да бъдат наричани просто хора, но останалите хора започнаха да наричат себе си чистите хора. Това вбеси про-европейските политици на про-Европейската демократична република и те приеха закон, кйото задължаваше всички подданници на про-Европейската демократична република да се наричат помежду си просто хора, без да имат право да използват каквито и да било определения било то положителни, било отрицателни.

Резултатът беше очаквано неочакван. Всички граждани на про-Европейската демократична република, започнаха да се наричат по между си хора, но когато ставаше въпрос за наричаните в миналото мръсни хора, хората правеха гримаса на отвращение докато произнасяха думата хора. Про-европейските политици на про-Европейската демократична република допълниха закона със забрана на изразяването на каквато и да било отрицателна емоция, чрез жестове и мимики когато става въпрос за хора. Това разбира се бързо беше преодоляно, като хората, когато говореха за мръсните хора, наречени по късно миришещите хора, хората които носят мръсни дрехи и Добре ухаещите хора, та хората когато говореха за мръсните хора имитираха помирисването на приятен аромат, чрез дълбоко вдишване през носа съпроводено с блаженно изражение на лицето и произнасянето на думата хора.

В отговор про-европейските политици на про-Европейската демократична република забраниха изразяването на каквито и да било емоции, когато става въпрос за хора. Тогава хората, когато говореха за мръсните хора, с напълно безизразно лице вземаха с лявата си ръка какъвто и да било предмет и го слагаха в десния си джоб. Това водеше до асоциации с едно старо словосъчетание използвано от гражданите на про-Европейската демократична република, а именно „лява ръка-десен джоб“. Про-европейските политици от про-Европейската демократична република светкавично актуализираха закона и забраниха по време на говорене да се извършват каквито и да било действия водещи до асоциации свързани с мръсните хора.

След известно време закона беше дотолкова актуализиран и всеобхватен, че в про-Европейската демократична република можеха да се чуят само призивите: „Гласувайте, гласувайте, гласувайте! Хора, хора, хора!“ Тогава дойде големият взрив и в началото беше Словото.