Президентът на България награди с орден „Стара планина“ многодетно ромско семейство. На специална церемония в президентството той връчи най-високото отличие на България на българката от ромски произход Роза, която беше довела и десетте си деца. Присъствието на децата, които щъкаха напред назад из залата и просеха пари докато траеше церемонията, разчувства президента и той произнесе кратко, но съдържателно и прочувствено слово:

„Уважаеми присъстващи

Днес аз, наблюдавайки безгрижната игра на тези голи ромчета, съм изпълнен с надежда за България. Напук на кризата, напук на всички които предричат заличаването на българският народ и държава, тази смела ромка, тази българка се е решила и е родила и отгледала десет ромчета, десет българчета, доказвайки за пореден път силата на българският дух. Не само това, тя е успяла да предаде този дух и на децата си. Въпреки, че е на 26 години, тя е вече баба. Не се учудвайте, нейната най-голяма 12 годишна дъщеря роди близнаци преди няколко месеца. Ето това е поредното доказателство, че България няма да умре, няма да изчезне от картата на Европа. Нашите роми,които днес гордо носят името българи, проявяват този възрожденски плам присъщ на нашите прадеди. Те не се оплакват, че нямат работа, че не получават заплати, че държавата не се грижи за тях. Те са поели живота си в собствените си ръце, оцелявайки въпреки трудностите, дори и без да работят. От тях, трябва ние да се поучим, както и целият български народ. Аз мисля, че нейният пример, примерът на това ромско семейство, на тези българи трябва да бъде последван от цялото общество. Стига сте мрънкали, ебете се и се плодете. Съжалявам, че не успяхме да открием бащите на децата въпреки положените старания, които също заслужават похвала и орден за заслуги, но се надявам със съдействието на дирекцията по затворите да успеем да им връчим отличията. Тази жена, която е отгледала десетте си деца само на социални помощи, проституция и просия трябва да служи за пример и подражание. Държавата е длъжна да подкрепя такива ромки, такива българки и да се грижи за техните семейства. Нека тези, които реват, че нямат пари, а имат само по едно или две деца, да се замислят над примера който им дава тази българка и после, ако все още имат очи, да дойдат и да и стиснат ръката. Мисля, че сега, когато съм свидетел на подобен подвиг, на такава самоотверженост в името на бъдещето на България, мога спокойно да се оттегля от поста си с чиста съвест, че съм успял макар и с малко, да съдействам за съществуването на подобни българки.  Колкото и нескромно да звучи смятам, че аз съм част от причините да има възможност в България да съществуват и такива семейства. Въпреки, че децата й са неграмотни, зле облечени, недохранени, мръсни и без бъдеще – те са живи, а с тях и България и нейното бъдеще. Да живее България, да живеят ромите, да живее нашето бъдеще.“