Имало едно време, има го и сега, Доган. Той бил патил човек, терорист, в затвора лежал, много ум събрал. Взривила се демокрацията, пуснали Доган от затвора и му казали: “Ти ще бъдеш лидер на партия. Ще събереш около тебе твойте стари другари, дето взривявахте влакове, и ще направите партия, та да не вземат властта демократите, че ще си умрем голи и боси, па може и в затвора да ни вкарат.”  Запретнал Доган ръкави, ходил по Смолянско, по Кърджалийско, по Делиормана, па събрал оттук-оттам вярна дружина и основал партия за чудо и приказ. Етническа, сплотена, обединена. Доволни били неговите господари  – бивши ДС-ари. Успял Доган да вземе точно толкова гласове, колкото да не спечелят изборите десните хаймани. Ходел по селата и говорел: “Гласувайте за мен, аз ще ви пазя и имената и живота, че ако дойдат десните –  лошо, а ако дойдат левите – още по-лошо.” И хората, нали били прости, наплашени и изоставени от Бога и от управляващите, повярвали му. Златни години настанали за Доган. Депутат станал, в парламента не влизал, но без него решение не се взимало. Той колел, той бесел, той водел хорото на площад “Народно събрание”.

Но нали всичко хубаво не продължава вечно, то и неговите поддръжници се запитали: “Абе ние все за тоз галфон гласуваме, а положението ни от лошо по-лошо… Той прибира парите, а за нас оставя трохите. Уж ни пази, а враг няма?!” Чул Доган тез приказки и се умислил. Не мож току-тъй да остави баницата и да почне да яде съде корав хляб. Трябвала тука генерална промяна. Трябвало истински враг, но отде да го вземе? Трябвал му човек психопат, с болен мозък и силна воля. За пари да ламти, високо да крещи. Никой да го не ще в партията си. Умувал Доган с най-близките си другари, три дни и три нощи, и го открили!

Голям юнак, голям психопат. Волна душа, болен мозък. За пари цял ша та изяде и майка си ша продаде. Като викне, Балкана оглася, Анадола стряска. Волен било името на юнака. Показал му Доган една пачка, светнали очите на юнака, прояснил му се акъла: “Ой ти, Догане, кажи какво да направя, парите да спечеля?” – „По България ще тръгнеш, по села и паланки, по гори и полянки. Силно ще крещиш, лошо ще гледаш, хората ми ще плашиш, мойта власт ще крепиш.”

Съгласил се юнака, заговорил в него психопата, където минел, хората плашил. Събрал дружина със стъклени погледи, с празни глави, от луди по-луди, от прости по-прости. Психопат до психопата, бунак до бунака. Прочул се Волен, макар и Болен, чукундури събрал, партия основал. Изплашил се на Доган народа, пак за него гласувал и Волен псувал. Минали така години, единият крещял, на другия властта крепял. Пари спечелили, че уж етническия мир крепили. Но усъмнил се народа, подушил там взаимна изгода. Така на Волен, къде е Болен, и на Доган, къде е Долен, хората им намалели, дружините им оредели. Уплашили се тез двамина, че времето им отмина, и не ще капе веч от нийде благина. Събрали се на съвещание, единият Болен другият Долен, пъклен план скроили, хората си сбили.

Излял Волен, тоз психопат Болен, свинска помия в една джамия. Скочили фанатици, на Доган верни птици. Един друг се драли, дрехите си съдрали. Дорде тез се били, техните лидери пили, по-гърба се тупали, как двама заедно властта си крепели. Три дни яли, пили – България изгорили . . .

Advertisements