На пазара на труда мисля как да се вредя,
Дянков нежно ми шепти: „Ще работиш без пари.
Работа, че две и три, тъй ще си намериш ти.
Няма да се пенсионираш, ще работиш без да спираш.

С много труд за без пари, конкурентен ти ще си.
За почивка не мисли, работи и работи.
Само с работа безкрай ще фалираме Китай.
Ако вземеш, че умреш, ще отидеш то се знай във финансовия рай.“

Ех, че радост ме обзе, ясно като две и две,
там във райските селения няма ник’ви задължения.
Тока, парното, водата ще оставя на земята.
За какво са ти пари? Бачкай, бачкай и умри!

Advertisements