Разумът тъкмо довърши обяда си, когато към него се приближи един добре облечен господин и го попита:
– Ти ли си Разума?
– Да, аз съм, а вие кой сте?
– Аз съм бизнесмен и искам да ти предложа работа. Чух, че си бил много умен, а на мен ми трябват такива хора.
– Чакай, чакай – отвърна Разума – защо ми е твоята работа, та работа има навсякъде, стига да искаш да я вършиш? Защо да работя точно това, което ти ми предлагаш?
– Айде сега, не ми се прави на умен. Знаеш, че има голяма безработица и моето предложение ти идва като божи дар. Трудно е днес да си намериш работа.
– Как така трудно. Ето тази градинка до нас се нуждае от окопаване, поливане и почистване, и сега, ако реша веднага мога да се заема с тази работа и ще съм си намерил работа без твоето посредничество.
– Не се прави на глупак – ядоса се не на шега бизнесмена – За тази работа никой няма да ти плати, а аз ще ти плащам за да работиш за мен.
– Искаш да кажеш, че ми предлагаш пари за да свърша работа, която ти не искаш или не можеш да свършиш. Тоест ти не ми предлагаш работа, а пари. Дефакто искаш да свърша определена работа от която имаш нужда, срещу съответното заплащане.
– Виж сега, знам, че си умен, но без работата която ти предлагам, ще има да работиш без пари, а без пари не можеш да живееш.Така, че се смири и бъди благодарен за възможността която ти предлагам да спечелиш някой лев.
– Нима искаш да кажеш, че понеже ти имаш пари, моят единствен шанс да живея е като работя за теб? Твоите пари, човече, рано или късно ще свършат, ако не притежаваш нужните знания как да ги управляваш, влагаш и използваш. Ето в момента ти имаш пари, но са ти нужни моите знания и опит за да успееш да ги запазиш и увеличиш. Аз решавам, дали да продам знанията и уменията си на някой с пари или да работя за себе си използвайки същите тези знания и умения които ти искаш да купиш. Всъщност без мен, без моите способности, ти ще останеш един ден без пари, освен, ако междувременно не натрупваш сам знания и умения. Днес не парите определят статуса в обществото, а знанията които притежаваш. Властта на парите отмира. Твоето време отмира. Ти оставаш в миналото. Днес на власт излизат хората със знания. Те могат да спечелят пари и без твоето посредничество, но ти без тях си обречен.
– Аз ли съм обречен бе нищожество? Ти знаеш ли колко хора чакат на портала ми за работа и дават мило и драго, само и само да благоволя да ги наема. Аз идвам да му предложа помощ в труден момент, когато безработицата се шири, а той ще ми се прави на велик?
– Защо си дошъл при мене тогава, щом имаш толкова голям избор? – попита го Разума, заинтригуван.
– За да ти помогна, не разбра ли?
– А защо искаш да помогнеш точно на мене, при толкова нуждаещи се? – усмихна се Разума.
– Защото, защото . . . ти притежаваш нужните знания. – отрони бизнесмена
– Виждаш ли, започваш да схващаш. Наистина има много безработни, но това са предимно хора без нужните знания и умения или такива чиито знания и умения са остарели. Само тези които постоянно се ограмотяват в сферата в която работят, само те могат да ти помогнат да си развиваш бизнеса. Ти имаш нужда от хора със знания, но хората със знания нямат нужда от теб. Те могат да ти продадат своите знания, на цената която те определят, а не на тази която ти им предлагаш. Те са вече водещата страна в пазара на труда. Те определят условията и степента на обвързаност с този за когото работят.Те могат да изкарват пари без теб, но ти без тях наистина си обречен и колкото по-рано осъзнаеш това, толкова по-голям е шанса ти да влезеш в крак с времето и да бъдеш подготвен за бъдещето. Времето на индустриалната революция отмина, времето на масовото производство отмира, времето когато всеки можеше да бъде заменен с всеки е безвъзвратно изгубено. Днес са нужни все по-специфични знания, все по-гъвкави и отворени форми на труд, на взаимодействие между страните в пазара на труда. Все по-вече работодателят, доколкото този термин е все още адекватен на съвремието, става зависим от своите работници, от тяхната квалификация и желание за развитие, отколкото един добре квалифициран и постоянно интересуващ се и обогатяващ знанията си служител зависи от работодателя си. Ерата на физическият труд е минало, все по-голяма част от него се извършва от машини, командвани от програми. Скоро, много скоро в бъдещето хората ще извършват само умствен труд, а умствения труд предполага по-вече знания, по-вече мисловна дейност и по-трудно поддаване на манипулацията, че ти си задължен на работодателя за предоставената възможност да работиш. Хората с пари, но без знания, трябва да предлагат все по-добри и по-добри условия, за да се съгласи някой да продаде знанията и времето си, за да могат те да трупат още и още пари. В крайна сметка, тяхното време отминава, независимо дали го съзнават и признават или не. Това е бъдещето. Бъдещето е в ръцете на знаещите, на търсачите, на откривателите, на мислителите. Парите скоро ще умрат, а с тях и властта която дават на своя собственик. На власт ще дойдат Знаещите. Знанието ще победи парите и това е неизбежно.
– Значи не искаш да работиш за мене? – нервно попита бизнесмена.
– Не!  – усмихна се Разума – Аз вече работя за себе си.

Advertisements