1. В началото бе Страхът; и Страхът бе у хората; и хората не познаваха нищо.
2. И всичко, което се случваше, като не можеха да си го обяснят плашеха се и се страхуваха.
3. И от дъждовете; и от сушата; и от земетресенията; и от вулканите; от всичко се страхуваха.
4. И като не можеха да противостоят на стихиите, нито да ги изучат, нито да си ги обяснят измислиха Бога.
5. И го измислиха по свой образ и подобие.
6. И Бог беше вяра, но Страхът пораждаше вярата; и Страхът породи Бога.
7. Но едни казваха: „Бог е слънцето“, други:“Вятъра“, трети обожествяваха страшните животни, а четвърти си измислиха хора божества.
8. И се наплодиха много богове и се пръснаха по цялата земя, затъмнявайки умовете на хората.
9. И хората се избиваха по между си, за това чий Бог е по-могъщ и по-милостив.
10. И течаха реки от кръв, от сълзи и от екстременти.
11. И навсякъде цареше Страх и безумие; и където беше Страхът там беше и Бога.
12. И някой, като видяха, че хората се Страхуват от Бога и не помнят, че те са го създали, посочиха се за синове божии.
13. И хората, като уплашени им се кланяха и им даваха дарове и ги слушаха за всичко което им кажеха.
14. И тези, като видяха изгодата; и като знаеха, че Бог е творение на човешкото невежество използваха ги.
15. И те нямаха Страх от Бога, защото Бог не съществуваше, но държаха тълпата в заблуда и в Страх.
16. И потъпкваха, чрез Страхът на тълпата от Бога, всяко учение, всеки въпрос и всеки отговор.
17. И това продължи твърде дълго; и твърде малко избрани се хранеха от труда на вярващите и от страхът им.
18. И ако някъде се появеше човек, който не тачеше Бога т.е. Страхът и не му се кланяше; и не му даваше дарове, той беше преследван и убиван безмилостно.
19. И така тези караха хората да се кланят на собствения си Страх и да го почитат, и да му се молят за милост.
20. И им казваха, че ако нямат страх от Страха, ще бъдат осъдени от този когото сами са създали на вечни мъки, а ако се страхуват след като умрат ще живеят блаженно.
21. И хората се страхуваха, и всяко нещастие което им се случваше им се обясняваше с това, че не се страхуват достатъчно; и че Бог ги обича и за това ги подлага на изпитания.
22. И като не познаваха нищо друго освен страхът си, хората постоянно пребиваваха в него, и целият си живот прекарваха в страх т.е. в близост до Бога.
23. И така е; и ще бъде, докато хората не отхвърлят Бога т.е. Страха и не потърсят Познанието, защото Познанието ще ги направи Свободни.
24. И в края ще бъде Познанието; и Познанието ще бъде у хората; и хората ще отхвърлят Бога.

 

Advertisements