„И в Европа тръпнат, друг път не видели
власти да избират живи и умрели“

– Неизвестен автор от началото на 21 век

Европа за пореден път призна ненадминатостта на българският гений. Този път поводът е уникално подобрение на избирателния процес в демократични условия, а именно утвърждаване правото на глас и на мъртъвците с български произход. Въпреки че това нововъведение в българския избирателен процес навлиза веднага след демократичните промени, то едва сега привлича вниманието на широката европейска общественост, тъй като се очаква активността на мъртъвците на настоящите избори да надмине активността на живите избиратели.

За да насърчат тази висока активност сред жителите на гробищните паркове, правителствата от последните няколко години са оползотворили почти сто процентово средствата, отпуснати по европейската програма за развитие на селските райони и  средствата по програма “Красива България”,   именно в проекти за почистване, реставрация и облагородяване на тези все по-разширяващи се местообитания на българския народ. По този начин са възстановени много забравени надгробни паметници на българи, чиито потомци отдавна са напуснали България и са оставили имената на предците им да тънат в забвение, но сега, след тези усилия на българската политическа класа, броят на мъртъвците, участващи в демократичните избори на страната, се очаква да набъбне до милион и полвина.

През последните години все повече българи избират задгробната форма на живот, което е дало и повод на политическата класа в България да обърне взор към този пренебрегван досега електорат. Според тях българите, които са живели цял живот в пределите на майка България и са положили костите си в нейната свята земя, имат много по-голямо право да определят бъдещето на страната, отколкото настоящето население, голяма част от което се чуди как да емигрира. Уникалното на това нововъведение на демокрацията е, че то дава право на глас и на българи живели преди столетия, стига да имат ясно обозначен надгробен паметник с четлив надпис, удостоверяващ тяхната самоличност.

А че мъртъвците проявяват небивал интерес към това свое новопридобито право, показват социологическите изследвания за нивото на тяхната активност, която на всички избори досега е била сто процента. Тази година обаче е преломна, именно защото, както споменахме в началото, се очаква броят на гласуващите мъртъвци да надмине броя на гласувалите живи, което означава, че занапред бъдещето развитие на България ще се определя изключително по волята на умрелите българи. По тази причина се очаква в България по време на изборите да присъстват множество представители на чуждестранни масмедии, социологически, политически и други агенции, изучаващи и следящи процесите в гражданските общества, за да натрупат опит и знания по този единствен в демократичния свят феномен.

Изключително интересен е проблемът как ще гласуват българите живели по време на първото и второ българско царство, дали имат все още монархични нагласи, или ще се доверят на личности, изповядващи някои от съвременните политико-социални идеологии. С интерес ще се проследи какъв ще бъде изборът на блажено почиващият цар Калоян, дали ще подкрепи кандидата за президент на настоящия български цар Симеон или ще предпочете някой друг. Интерес привлича и  интригата как ще гласуват борците, загинали за освобождението на България от турско робство, дали ще подкрепят кандидатите на партия Атака, както твърди лидерът й, или ще поднесат някоя изненада. По този повод между партиите се разменят компромати относно умишленото според някои укриване на гроба на Васил Левски. Те се обвиняват една друга, че се създават пречки и не се полагат достатъчно усилия за откриването на гроба на този велик българин, именно от страх как би гласувал той, който страх се засилил след откриването на “предсмъртното му писмо“. Неговият глас би бил решаващ, тъй като той със сигурност ще повлияе на начина, по който биха гласували живелите по негово време, както и тези след него. Злите езици говорят, основавйки се на посланието в гореспоменатото писмо, че политиците се страхуват да не се случи така, че вместо да получат неговия глас, да се присъединят и те към мъртвия електорат, и поради това полагат само театрални усилия в откриването на гроба му.

Друг интересен казус е как ще гласуват българските светци, чиито мощи са разпръснати из цяла България, а и по света, и дали имат право само на един или на няколко гласа, тъй като мощите им често са разпръснати на хиляди места. И ако биха получили правото да гласуват с толкова бюлетини, колкото е броят на мощите им, това би ги превърнало в решаващ фактор на предстоящите избори. Опозиционните партии, именно заради тези опасения, обвиняват настоящите управляващи в опит да опорочат изборния процес, тъй като използват държавни средства за откриването на нови и нови мощи из цялата страна и отпускат невиждани до момента суми от държавния бюджет за тяхната консервация, за реликварии и за възстановяване на църквите, в които са погребани, което според опозицията е един вид опит за купуване на гласове.

От Европейската комисия поискаха обяснение от ЦИК как точно гласуват мъртъвците, но от там отказаха да отговорят  под предлог, че тайната и светостта на избирателния процес и свещеното право на глас на всеки избирател е  гарантирана и залегнала в основата на европейските демократични ценности. Разбира се, това са нормални неща за един демократичен изборен процес, а какви точно ще са резултатите от предстоящите избори и как ще се отразят гласовете на умрелите върху бъдещето на България, остава да видим.

Advertisements