Като представител на планетата Земя и Комисар по Проблемите на Демокрацията във Великия Вселенски Съюз, аз, Чергар Странник, имах възможност да посетя различни планети по Програмата за изучаване формите на демокрация, разпространени из Вселената. Тука ще споделя с вас част от наблюденията, натрупани по време на проучвателните ми обиколки с моя кораб “Скиталец” из малко познати кътчета на необятния Космос.

Ще започна с жителите на планетата Едем. Дълги години те се избивали в междуособни религиозни войни, изгаряли се на клади, водили различни завоевателни походи в името на вярата, която изповядвали, което спъвало изключително много натрупването на богатство сред религиозните водачи, а и карало хората да си задават въпроса “Защо трябва да живеем в този постоянен ужас? Нали Бог е любов, а ние търпим само страдания?”. Това подкопавало устоите на вярата, а оттам – и благоденствието на управляващата религиозна каста. Уплашени, че тяхната власт би могла да бъде отхвърлена, водачите на вероизповеданията се събрали и решили да въведат демократичен модел на избор на Религия. Те спрели войните и гоненията и дали на всички едемци право на всеки четири години да избират в кой Бог ще вярват и оттам – коя ще е управляващата религия. Тази уникална Теодемокрация гарантира доходите на всички вероизповедания, минаващи 4%-ната бариера, тъй като данъците, събирани под формата на задължителни доброволни дарения, се разпределят пропорционално между представените във Всенародната църква религии. Атеизмът при тях е най-голямото престъпление и се наказва със затвор, докато не повярвате в някой от църковно представените Богове.

Интересна е и демократичната форма на управление, използвана от жителите на звездната система Сириус. При тях всички идеологически течения трябва три месеца преди изборите да представят сборник със закони, по който желаят да се води управлението. Всъщност това е една от малкото системи, при който факторът „човек” е почти напълно игнориран, тъй като избирателите избират между различни закони, но не и хора, които да ги прилагат, защото след като определен сборник със закони бъде избран, той се вкарва в Автоматичната управленска система, командвана от изкуствен интелект, и законите се изпълняват буквално, без ни най-малка възможност за тяхното заобикаляне. Това е направило избирателите много внимателни при избора на закони, тъй като неведнъж се случвало да гласуват за закони, които на хартия изглеждали добре, но прилагането им на практика водело до гротескни последствия.

В системата Бетелгиус са намерили друга форма на демокрация. Там управляващите са едни и същи, като управленските постове се предават по наследство, а избирателите избират обществения строй, тоест идеологията, по която да бъдат управлявани. Управляващите нямат нищо против, стига да са на власт. Един възрастен 110-годишен управляващ ми се похвали, че няма обществен строй, който да не е водил. Интересното е, че самите управляващи не се занимават с обогатяване или развиване философските постановки на различните идеологии, а с това се занимават различни граждански обединения, като дори изготвят изцяло нови такива. В момента на моето пребиваване там тъкмо се изготвяше идейната основа на екофундаментализма и се очакваше тъкмо този обществен строй да бъде избран, а това можеше да ми коства най-малкото четиригодишно закотвяне  на планетата до следващите избори,  понеже имаше опасност да забранят прелитането на космически кораби заради замърсяването, което причиняват на околната среда.

Мога да изброявам още много, но за да не ви отегчавам, само ще ги спомена накратко. Например жителите на системата Дева, където мъжете все още нямаха право да гласуват и се използваха само за разплод, а и въобще се смятаха за неразумни същества, тъй като много отдавна, когато управлението било в техните ръце, за малко щели да унищожат живота в системата. Или обитателите на Вега, чиито управляващи в края на мандата бяха благодарствено изгаряни, за да могат да се явят при Великия Управител, който да им въздаде блаженство според това как са изпълнявали управленските си задължения.

Няма да забравя и престоя си сред философите от мъглявината Андромеда, живеещи безкрайно дълго (самите те не знаеха кога са родени и кога ще умрат), които ми обясниха че на Земята е невъзможно да съществува демокрация, поради краткия живот на нейните жители и изключителната крехкост на физическата им същност. Именно това не им позволява да погледнат на живота в неговата цялост и безкрайност, а насочва мислите и действията им към задоволяването на личните им желания за удоволствия и наслади. “Няма начин – ми казваха те – същество, което прекарва първата част от живота си в опити да научи нещо, а последната – да не го забрави, при положение, че живее средно около 70 години, да успее в краткия отрязък от що-годе съзнателния си живот да постигне нещо съществено и трайно и да се съсредоточи върху общото благо. Общество, създадено от такива неустойчиви форми на живот, е обречено на съществуване на ръба на унищожението, непрекъснати войни, опити за налагане на диктатура и промиване на мозъци. Демокрацията там би била зле прикрита форма на Хаоса.”