По време на моите странствания, аз Чергар Странник съм се сблъсквал с множество хора, които обществото би определило като чудаци или дори луди и то само въз основа на идеите които изповядват и начина по който възприемат света. Случва се част от тези хора да реализират на практика своите проекти и замисли, но поради предварителното им отхвърляне от обществото те потъват в прахта на забравата и пренебрежението. В следващите редове ще ви разкажа за Продавачът на безсмъртие.
Докато пътувах из дебрите на мъглявината Андромеда ,известна със своите учени и философи, се случи така, че се наложи да кацна на планетата Алмаак поради лека авария. Търсех из обявите в местната инфосфера най доброто място, където аварията да бъде отстранена, когато вниманието ми беше привлечено от следното кратко рекламно съобщение: „Продавам безсмъртие на същества лишени от този дар на Вселената. Доктор Сиррах ал Фарас“. Разбира се, аз като представител на една от расите с най-голяма краткотрайност на жизненият цикъл, не устоях на любопитството и изпратих запитване до доктор Фарас. Почти незабавно получих покана с адреса на тази, меко казано ексценрична личност, както според земните, така и според вселенските разбирания. И ето, че се озовах в неговата лаборатория.
Доктор Фарас беше много радостен от срещата ни. Както ми обясни, всички видни умове в мъглявината смятали заниманията му за несериозни, като се има в предвид, че в цялата позната им вселена съществуват едва три ,относително разумни вида живеещи безкрайно кратко в сравнение с космическите измерения на времето и шанса представител на подобен вид да попадне на тяхната планета, и да се възползва от откритието му бил безкрайно малък, като се има в предвид и отдалечеността на планетите които обитават. Но ето, че се бях появил аз и съм му вдъхнал надежда, че изследванията му все пак не са били напразни. Като обикновен землянин, първото което го попитах беше за цената, надявайки се, че сумата ще бъде достатъчно голяма, за да намеря благовиден предлог да си тръгна, тъй като се почувствах обиден и отблъснат от снизходителността и съжалението с което той говореше за нашия вид, така както ние говорим за застрашените от изчезване животни на планетата.
– Вие сте първият ми клиент – възкликна доктор Фарас – за вас ще бъде абсолютно безплатно. Вие ще бъдете моята рекламна душа.
– Защо душа? – попитах го аз, разглеждайки с недоверие лабораторията му.
– Защото г-н Странник, безсмъртието на вашият вид се постига с безсмъртието на душата ви, която от научна гледна точка представлява количеството информация което сте натрупали под формата на опит и умения по време на жизнения си цикъл, и която информация се съхранява и обработва от анатомичната част на тялото която вие наричате мозък. Аз създадох устройство, което извлича тази информация и протонен мозък в който мога да я пренеса. Но не само това, аз мога да извадя вашият мозък и да сложа на негово място протонният. Информацията натрупана в него не се губи, той не е подвластен на болестите характерни за вашият вид. Разбира се запазва способността да трупате нова информация и следователно да се обогатявате и развивате, а гарантираната продължителност на безаварийна дейност или както вие го наричате гаранция е 10 на 35 степен, години. Освен това, ако новият ви мозък бъде разрушен от физическо въздействие, душата ви ще бъде съхранена тук при мен за вечни времена, такава каквато е била в момента на записа предхождащ операцията по подмяна на носителя й. Така вие ще имате възможност да се преродите в случай на злополука и да започнете наново да трупате информация, т.е. да се обогатявате, от там от където сте стигнал, когато сте взели решение да станете безсмъртен. Разбира се, ако желаете, можете през определен период от време да минавате и да актуализираме записа на вашата душа.
– Но какво ще стане с безсмъртната ми душа, когато тялото ми умре, доктор Фарас?
– О, не се притеснявайте г-н Странник. Вие ще изпаднете в състояние, което вашите учени наричат кома, но вашата душа ще бъде надеждно съхранена във вашият протонен мозък. Достатъчно е да изразите писменно в завещанието на тялото си, че искате мозъкът ви да бъде изпратен при мен и аз ще го присадя на ново, също толкова дълготрайно тяло колкото и новата ви душа. Разбира се, тази операция може да бъде избегната, ако решите още сега да смените изцяло носителите на същността си, но за съжаление телата за които говоря не са мой продукт и ще трябва да си закупите такова със собствени средства.
– Значи моята душа, ще бъде съхранена едновременно на две места – сетих се аз – веднъж при мен в новият ми протонен мозък и втори път при вас, като чиста информация, но на какъв носител?
– Точно така, точно така – подскачаше доволен доктор Фарас – информацията от вашият мозък, така наречената душа, ще бъде съхранена в нашата инфосфера, там където самите ние съхраняваме нашата същност и то абсолютно безплатно. Достатъчно е да запомните кода за достъп до вашата душа, за да може когато решите да я актуализирате и също, да го упоменете в завещанието на тялото си така, че ако новият ви протонен мозък бъде разрушен да можем отново да ви възстановим като личност съобразно последната ви актуализация, разбира се срещу съответното заплащане.
Знам, че се съгласих и, че старият белтъчен носител на безсмъртната ми душа оставих като ценен експонат на доктор Фарас, който в замяна обеща да ми осигури, когато тялото ми умре, ново по-дълготрайно тяло за негова сметка. Не се реших веднага да го сменя, защото все още в мен имаше емоционална привъзаност към тази изстрадала и вярно служеща ми част от мен самия, а и честно казано, трудно щеше да ми бъде да свикна с формите на телата, които се предлагаха в каталога за поддръжка на същността от Алмаакската академия на науките.
В стил Йион Тихи на Станислав Лем!:-)
Разконспирира ме. 🙂
Браво! Серията за Чергар Скитник е страхотна!
И Лем е страхотен, но вашите текстове си имат собствен смисъл!
И после….?
Всички помним ли си кодовете? Да разрушм плутоновите си мозъци тогава!
Картината на Веласкес ли е?