меркел и борисов

В специално интервю за списание “Тема” германският канцлер Ангела Меркел сподели впечатленията си от срещата с българския премиер ген. Бойко Борисов:

– Г-жо Меркел, как бихте определили българския премиер г-н Борисов след срещата си с него?

– Вашият премиер г-н Борисов е изключителен човек. Той е обаятелна и пряма личност, която не се страхува да изрече на глас това което мисли, без да се съобразява с евентуалните последици, които думите му биха имали върху политическият му образ. Това качество е рядкост в днешната политическа реалност, а може би точно то ни е необходимо днес, за да можем да се преборим с настоящата криза, която е не само финансова, но и криза на доверие в политическата класа като цяло в световен мащаб. В този смисъл съм възхитена от премиера Борисов и смятам, че моите европейски колеги имат много какво да научат от него, както и самата аз.

– Тези ваши думи му предричат бляскаво бъдеще?

– Не винаги положителните качества на даден политик са гаранция за бляскавата му кариера. По-скоро те биха могли да му донесат негативи. Както казах, аз съм възхитена от вашия премиер, но се опасявам, че няма да изкара до края на мандата си. Неговата прямота и първосигналност го карат да изрича неща, които враговете му използват успешно срещу него, но това е данъкът, който плаща всеки политик, дръзнал да се прояви като личност със собствено виждане.

– Наистина ли смятате, че г-н Борисов няма да се задържи още дълго?

– За съжаление да. Г-н Борисов е човек от народа и скоро ще се върне обратно там, откъдето е излязъл. Той се осмели да предложи на собствените си  граждани неща, които никой друг политик преди него дори не си е помислял. Той призова българските граждани да си отглеждат сами храната през свободното си време, когато не са на работа. Той даде за пример собственото си семейство, което никога не си е купувало картофи, именно защото след дългата работна седмица, вместо да се отдаде на безмислено зяпане на телевизия, четене на вестници или някакви други забавления, се е отдавало на тежкия селски труд. Но българите, които винаги търсят под вола теле, видяха в тези негови думи едно самохвалство и не успяха да вникнат в дълбокия им смисъл. Днес много се говори за био-земеделие и въпросното изказване на вашия премиер беше именно в този дух, но то така и остана неразбрано – явно е изпреварило времето си.

Останах изненадана и от неприязънта, с която бе посрещнат апелът му към студентите да се занимават с животновъдство и да се квалифицират като овчари. Ясно ми е, че обикновеният човек трудно ще прозре мъдростта в тези слова и ще ги вземе за подигравка, особено когато са изречени в 21 век – века на информационните технологии и овладяването на космоса, – но очаквах поне сред студентите те да намерят отклик и да предизвикат един наплив на свежа, млада и интелигентна кръв към пасищата на България. За съжаление последва нещо страшно, не просто липса на съгласие, но и липса на несъгласие, една плашеща апатия и безразличие сред българските студенти. Липса на реакция. А всъщност, какво се крие зад думите на вашия премиер? – една трезва преценка за реалната икономическа ситуация в тресящия се свят. Нима вашите студенти не виждат колко много икономисти, финансисти, инженери и редица други специалисти останаха без работа и са затънали в дългове.

Тези, смятани доскоро за престижни, специалности не дадоха на своите притежатели така желаната от тях икономическа и социална стабилност. Финансовите средства, паричната маса в момента е кът, има недостиг на пари, а оттам липсват пари за развитие на науката, културата и иновациите, държавите са принудени да свият администрацията си, с което и възможността за държавна служба силно е намалена. Какво ни остава, къде трябва да насочим усилията си, докато се стабилизираме? Отговорът е ясен – да не умрем от глад. И ето го истинският съвет, реалният съвет, нужният съвет – станете животновъди. Осигурете прехраната на себе си и собствените си семейства, а ако сте достатъчно трудолюбиви, и на останалия свят. Представете си сега, ако едно семейство отглежда само картофи и домашни животни, дали това не би му помогнало да преодолее кризата. И те не го разбраха, а се втурнаха да емигрират и да търсят реализация в чужбина. Съжалявам, че аз все още не мога да събера смелост и да отправя подобни призиви към немските студенти.

– Може би българите искат нещо реално, нещо което могат да пипнат, а не само напътствия?

– Ами магистралите, метрото, какво са? Да не са приказни сюжети? Вие знаете ли колко малко страни в света могат да се похвалят с метро? Може би са около 40 и вие сте сред тях! А магистралите – те са изключително важни, не само за вас, но и за цяла Европа. България се намира на кръстопът и от изключителна важност за нас е те да бъдат завършени, така че нашите стоки да могат да достигат по-бързо до пазарите в Азия и Близкия изток. Магистралите в една страна са това, което е била реката Нил за древните египтяни. А вие ще имате не една, а три или четири такива асфалтови Нила. Представяте ли си каква цивилизация можете да изградите около тях – мотели, бензиностанции, ханчета, секс услуги и т.н. Такова нещо не можете да изградите около една, да кажем, високоскоростна железница, на каквито ние наблягаме тук на запад и което сега отчитаме като грешка. А и чуждестранните инвеститори като дойдат първото нещо, което виждат е инфраструктурата, особено магистралите, и чак след това идват такива неща като политическа последователност, законност, корупция и данъци. Има ли магистрали, всичко останало може да бъде преглътнато.

– Да, но българският народ е най-бедният в Европа и не вижда перспектива това да се промени. Това не е ли оправдание за нарастващото недоволство срещу управляващите, и в частност премиера Борисов?

– Вие пак не виждате по-далеч от носа си. Вашата позиция на евтина работна ръка е едно преимущество, за което ние само бихме могли да мечтаем. Вие сте единствените в Европа, които могат да се конкурират с държави като Бангладеш, Виетнам и Китай по цена на труда. В този смисъл вашата държава е притегателна сила за потенциални инвеститори от сферата на автомобилостроенето, шивашката промишленост, електроуреди и др. Оплаквате се, че специалистите ви изтичат зад граница, но не осъзнавате, че днес инвеститорите търсят не специалисти , а евтина работна ръка. Кой бизнес има днес пари да инвестира в модерно оборудване, изискващо специализирана работна ръка? Та ние,притиснати от финансовия недостиг, се връщаме към епохата на манифактурата, а тук вие имате изобилие от кадри. Българите трябва да се молят да не им вдигнат заплатите, защото тогава бизнесът ще избяга и те може да останат без работа и без пари.

– Да, съгласна съм, но този начин на работа, тази бедност, води до една голяма заболеваемост сред българският народ, а съвременната медицина е скъпа. Освен това и голяма част от медицинския персонал напуска България, именно поради ниското ниво на заплащане и лошите условия на труд. Не трябва ли поне тука премиерът Борисов да направи нещо?

– Но той прави – въпросът е, че вие не го виждате. Вие сте се втренчили само в изтичането на медицински кадри, закриването на болници в малките населени места и високите цени на медицинските услуги, а не виждате алтернативата на съвременната медицина, която ви се предлага. Едно време хората не са разполагали със съвременно медицинско обслужване и въпреки това са оцелявали и са се радвали на един добър живот. Въпросът е как? Чрез вярата – ето го отговорът. Вярата в Бога и неговото представителство на земята – Светата божия църква, те ще заместят съвременната медицина поради по-ниската си себестойност. И аз тук виждам предвидливостта и напредничавото мислене в откриването на добре забравените стари методи, присъщи на вашия премиер. Той строи църкви, грижи се за откритите свети мощи и на мястото на всяка закрита болница изгражда храм на вярата. Дори и в населени места, където никога не е имало здравни заведения, сега благодарение на новата здравна реформа се строят църкви и хората се уповават на Божията милост и чудотворните икони. Няма по-здрав народ от този, чиято вяра в Божественото начало е непоклатима. Знам, че в момента има хора, които се опитват да провалят тази здравна реформа, като хвърлят кал върху висшия клир на българската православна църква, понеже били агенти на бившата ви Държавна сигурност. Но те са неверници и не знаят, че всичко на този свят се случва по Божията воля и неведом е неговият промисъл. Дори и Хитлер да ги бе назначил, то това отново би било ръководено от невидимата Божия ръка.

– Но българите са с една от най-ниската продължителност на живота в Европа, а възрастта им за пенсия се повишава. Това не идва ли малко в повече, като се вземат предвид и ниските заплати и лошите условия на труд?

– Отново не мога да ви разбера. Какво по-хубаво от това човек да работи до края на живота си? Нали именно трудът е този, който ни прави човеци? Къде е родолюбието в това да се пенсионираш и да лежиш на издръжката на държавата? Какъв е смисълът по цял ден да гледаш турски сериали, шоута и новинарски емисии? Защо да се оплакваш, че не ти стигат парите, когато можеш да умреш в името на финансовата стабилност на държавата? Това са въпросите, на които българските пенсионери трябва да си отговорят преди да критикуват правителството.

– Разбирам, че вашето отношение към премиера Борисов е изцяло положително. В този смисъл има ли нещо, в което бихте искали да му подражавате?

– Завиждам му за куража, за простотата и точността на израза, които притежава. Бих искала и аз да мога като него да се изправя пред собствения си народ и да му кажа, че трябва да получава български пенсии и заплати. Нооо, . . . нямам тази смелост, а той го направи – той призова цяла Европа да следва вашия, неговия пример. Какъв смел човек! От неговите уста всичко звучи просто и логично, лесно и осъществимо. Разбира, се за да стигнем вашето ниво на заплащане и конкурентоспособност, ще трябва да намалим производителността си, енергийната ефективност и нивото на специализация на кадрите, но това са бели кахъри, ако успеем да убедим германците, че само с цената на тяхната мизерия и изпростяване ще успеем да победим китайската търговска инвазия.

– А как гледате от чисто женска гледна точка на премиера Борисов?

– Да ви кажа честно, запленена съм! Той е забавен и мил. През цялото време на официалния обяд ме забавляваше с истории за своето детство. Толкова увлекателно ми разказваше как е ритал топка и ял филии с мас, че пожелах да опитам този специалитет, който вие наричате “циганска баница”. Той направи истински комплимент не само на мен, но и на германския народ, като сподели, че любимият му автор е Карл Май и през целия си живот е се е стремял да прилича на Олд Шетърхенд и да решава проблемите с един удар. Смятам, че е успял. Малко са истинските мъже като него и блазе на тази жена, която го има до себе си.

– И накрая, какъв съвет бихте дали на българският народ?

– Пазете премиера като зеницата на окото си. Той е вашата единствена надежда, ако искате да продължавате да бъдете остров на стабилността в Европа. Радвайте му се и го следвайте.

 

Advertisements