Предизвикана от коментарите по неин адрес, г-жа Плевнелиева даде първото си откровено интервю за българските медии, публикувано във вестник “Капитал”:

– Г-жо Плевнелиева, напоследък вие – или по-точно вашата липса – станахте основно занимание за редица български журналисти. Как приемате това?

– Не ме интересува. Стремя се да живея така, както съм живяла и преди, като не допускам външни фактори да оказват влияние върху мен и живота на моето семейство. Смятам, че съм надраснала глупавата зависимост, характерна за голяма част от българите – “Ама какво ще кажат хората.” Хората могат да говорят каквото си искат, но аз не съм длъжна да се съобразявам с тях.

– Но все пак вашият съпруг бе избран от същите тези хора за президент на България. Това не ви ли прави автоматично първа дама със съответните задължения?

– В президентството няма такава служба като първа дама и съответно задължения, произтичащи от нея. Аз не съм се кандидатирала за първа дама, не съм поемала ангажимент към никого и съответно не виждам защо трябва да променя начина си на живот според очакванията, които журналистите втълпяват на хората. Ами ако президент беше станала жена, тогава мъжът й ли щеше да е първата дама на републиката, щеше да ходи по коктейли и да си бъбри с другите дами от “висшето общество”? Смятам, че това е някаква патриархална отживелица и доста сексистко очакване.

– Да оставим за момент очакванията на обществото. Вашият съпруг бе избран за президент, което е едно признание и успех за него като човек. Има една мисъл, че “Зад всеки успял мъж, стои една силна жена.” В този смисъл, ако не като първа дама, според очакванията на обществото, то поне като съпруга на мъжа, когото обичате, не беше ли вашето място до него по време на стъпването му в длъжност?

– Не смятам, че да си президент на българите е някакъв особен успех. Ако сте били внимателни, сте забелязали, че и любимият на мнозина премиер изказа подобно мнение. Ще цитирам по памет: “Който и да бях посочил, щеше да стане президент!”, това каза премиерът след изборната победа. Това бе огромна обида, присъща на екземпляри, от чиито среди произлиза г-н Борисов. Но той дори не осъзна последиците на дебелашкото си изказване. Именно тези негови думи урониха веднъж престижа на мъжа ми, втори път – престижа на институцията и накрая – поставиха под съмнение интелигентността на обществото. Изборът на президент бе сведен до един фарс. До цирк, а аз отказвам да съм част от този цирк. Тъй като според неговото изказване излиза, че този успех е изцяло негов, а не на мъжа ми, то явно, че моето присъствие не бе необходимо, а бе необходимо това на силната жена до Борисов, но тъй-като и тя липсваше, то явно думата успех би трябвало да я сложим в кавички. Ние, жените, не обичаме цирковете и аз отказвам да играя ролята на силната жена, забавляваща публиката в цирка на премиера. Ще трябва доста да почака.

– Вашите думи са доста силни. Не смятате ли, че по този начин и вие уронвате престижа на президента и имиджа на мъжа си? Не потвърждавате ли думите на премиера, които цитирахте по-горе, и по този начин не придавате ли на мъжа си ролята на марионетка, поставена на поста президент на България? Всъщност, вие не се ли възпротивихте на неговата кандидатура?

– Аз от самото начало бях против подобна кандидатура, както и въобще против обвързването му с този индивид Борисов. За съжаление мъжът ми е идеалист и смята, че би могъл – въпреки всичките недостатъци на премиера – да работи за бъдещето на България. В самото начало, ако си спомняте, той беше против кандидатирането си за президент, но впоследствие видя в това възможност да се отскубне от челичените премиерски лапи и да изрази собствените си виждания относно политическата, икономическата и социална среда в държавата, и да работи за тяхното подобряване. Ние сме модерно и свободно семейство, което цени свободата на партньора, затова аз уважавам неговия избор дори и да не го подкрепям, както и той уважава моят избор да не играя ролята на първа дама.

– В такъв случай къде виждате вашето място като съпруга на президента, докато той изпълнява служебните си задължения?

– Не и в президентството. Аз виждам моята роля в това да съхраня семейството ни, по времето на този, очаквам, не лек мандат, да му осигуря един семеен остров на стабилността. Място, където да може да избяга за момент от тежките си служебни задължения.

– Виждаме, че вие изключително много държите на семейството си и на неговата неприкосновеност. Живеете в затворен комплекс, далеч от по-голямата част от обществото, не търсите публични изяви и не желаете да се възползвате от възможността да сте център на медийното внимание. Не желаете да промените и начина си на живот. Не смятате ли, че издигате една прекалена стена около себе си и семейството си, че се поставяте в изолация? И няма ли опасност това да ви направи лоша шега?

– Аз споделям максимата “Моят дом е моята крепост”, и да, държа на семейството си и неговата неприкосновеност, особено в България, където жълтата преса е способна на невиждани низости. Смятам, че мой дълг е да осигуря на трите си деца една нормална среда и да ги предпазя от недостатъците на обществото, в което живеем. Не виждам как това би могло да ми изиграе лоша шега. Нали не ми казвате, че трябва да живеем в някое гето, да давам интервю на всеки, който ми поиска, да прескачам от шоу в шоу и по този начин да демонстрирам обществената си ангажираност?

– Разбирам, че нямате особено високо мнение за обществото в България и сте заели защитна позиция – нещо характерно за всяка жена и майка, – но не би ли било по-добре да излезете от нея и да преминете в настъпление? В момента във вас са вперени погледите на цялото общество и особено на женската част от него. Сочена сте за пример и дори ви се възхищават. Въпреки, че не желаете, вашите действия оказват влияние върху обществото, а голяма част от нежната половина се стреми да ви подражава. Помислете си обаче, какво би станало, ако всяко българско семейство издигне стена около себе си? Какво се случва в такъв случай с обществото? Ако всеки се затвори в своята крепост, рано или късно тя ще бъде превзета – точно от пошлостта, от която се опитвате да се спасите. Човек трябва да може да живее и общува с обществото такова каквото е и, ако то не му харесва, да се стреми да го промени чрез действия и открито изразяване на гражданска позиция. Дори да успеете да опазите за известно време децата си, то няма как да предотвратите сблъсъка им в един по-следващ етап с действителността, от която сте ги изолирали. Дали тази действителност ще бъде по-добра или по-лоша от сегашната, зависи и от вашите усилия. Именно в този аспект вие бихте могли да използвате възможността, която ви се дава като жена на президента – възможност, отдаваща се на малцина – и да влияете, и да променяте мисленето на обществото чрез вашите действия и откритото изказване  и отстояване на позиции. Наистина, такава позиция като първа дама няма официално разписана, но вие може да сте тази, която да придаде значение и изпълни със смисъл това творение на общественото мнение. Всички ние сме част от тази държава и нашите функции не са разписани никъде другаде, освен в сърцата ни. Ако искаме да имаме държава и да се наричаме граждани, то трябва да бъдем активни, да бъдем ангажирани, останалото е просто отлагане на неизбежния край . . .

 

Advertisements