Интервю с посланика на Руската Федерация в Република България бе публикувано във вестник “Дума” по повод отминалото посещение на държавния секретар на САЩ, Хилъри Клинтън. Публикуваме целия текст, тъй като смятаме, че е от изключителна важност да погледнем ситуацията, в която е поставена България в момента, от всички възможни страни:

– Уважаеми г-н посланик, как ще коментирате отминалото посещение на държавния, секретар на САЩ г-жа Хилъри Клинтън?

– От руска гледна точка не виждам нищо ново, което да си заслужава да се коментира. Обикновено посещение в стил “вкарване в пътя.”

– Но по време на посещението се наблегна на въпроса, че България трябва да преодолее енергийната си зависимост от Русия. Това не ви ли притесни?

– Вижте, това звучи като детско пожелание към Дядо Коледа. Нещо от рода ”моля ти се Дядо Коледа, дай ни енергийна независимост.” Винаги съм смятал, че българите са интелигентен народ, но уви, напоследък в мен започват да се надигат съмнения. Вижте, нали не смятате, че като се откажете от всички руски енергийни проекти, руската икономика ще понесе огромни загуби? Загубите ще са за вас. Бъдете реалисти и мислете логично:

Вие сте малка държава, малък пазар. Не разполагате със собствени значителни залежи на енергийни суровини. Географското ви положение е такова, че предполага Русия, като основен доставчик на енергийни ресурси. Кажете ми, кой ще изгуби повече, ако прекратим търговските си отношения в енергийната сфера? Ако не сте забелязали, преди три месеца, докато вашият премиер режеше ленти на разни пътни участъци, президентът Медведев и канцлерът Меркел официално откриха газопровода „Северен поток”. Нима германците са по-прости от българите, та се бутат да бъдат енергийно зависими от Русия? В момента ние доставяме 30 % от газа, консумиран в Европа, като тенденцията е към увеличаване с достигането на пълния капацитет на „Северен поток” и реализацията на „Южен поток”.

Вместо да се възползвате от географското си положение, наблюдаваме странни – да не кажа безумни – признаци на отдръпване от проекта „Южен поток”, който по първоначални данни, при запълване на половината от капацитета му, ще носи на българската хазна между 300 и 500 милиона долара на година. Сравнете тази цифра с еднократната такса от 30 милиона, която “Шеврон” е предложила да плати на българското правителство, за да проучва за шистов газ. Но да продължим – да кажем, че под чуждо давление вие сте решили да се самоубивате енергийно, само и само за да създавате пречки пред изпълнението на въпросния проект.

Нима не сте забелязали, че именно поради подобни безумни постъпки ние,  съвместно с Германия, изградихме „Северен поток” така, че да заобикаля прибалтийските републики и Полша. Направихме директна връзка и затова сега Германия ще има по-евтин газ от България. Проектът „Южен поток” ще елиминира Украйна и Турция, като транзитиращи страни. Защо си мислите, че не можем да обходим и вас? Какво ще спечелите от това – потупване по рамото от държавния секретар на Щатите? Защото точно това получихте по време на отминалото посещение.

Задайте си въпроса така: кой печели, ако Русия прекрати енергийните си проекти в България? Вие? Какво печелите? Алтернативата шистов газ.

–  Споменахте за шистовия газ. Има обвинения, че руските енергийни интереси стоят зад протестите срещу проучването и добива на шистовия газ. Как ще коментирате това?

– Като несериозно. Не мисля, че в ерата на информацията активният гражданин би могъл да бъде лесно заблуден и воден за носа дълго време. Подобно обвинение е обида, както за нас, така и за всеки българин, прегърнал каузата срещу шистовия газ. Българите, които излязоха на протести срещу въпросната технология на добив на шистов газ, се информират и разпространяват информацията за страничните ефекти от хидрофракинга основно чрез интернет, а не чрез диплянки, раздавани в руското посолство. Примерите, които дават, не идват от руски източници, а от такива в Западна Европа, Южна Америка и самите Съединени Щати. Така че подобно обвинение е по-скоро опит за политическа манипулация.

– Добре, но не смятате ли, че всяка една страна има право да се стреми към енергийна независимост или поне диверсификация на енергийните източници?

– Разблира се, че това е стремеж на всяка една нормална държава, ръководена от нормални политици. Нима ние сме поставили някаква пречка пред подобен стремеж на българското правителство? Да не би ние да сме замразили проекта “Набуко” или пък да сме попречили на изграждането на реверсивните връзки на страната ви с Гърция, Румъния и Турция? Хаосът в енергийната ви политика е отражение на хаоса в главите на управниците ви. Няма никаква ясна последователност, никаква сянка на мисъл, никакъв намек за някакви разумни стъпки в енергийната политика – само магистрали, магистрали, магистрали . . .

Всичко е въпрос на ясна и последователна политика. Например шистовият газ. Какви са ползите и какви са негативите? Какво ще спечелите и какво ще загубите? Колко в цифрово изражение ще спечелите? Заслужава ли си да загубите Добруджа като селскостопанска територия за периода, през който ще добивате там шистов газ, и периода на възстановяване на почвата и водата след приключването на добива? Колко ще ви струва да компенсирате загубата на селскостопанска продукция през това време чрез внос? Колко работни места ще даде въпросният добив и колко работни места ще бъдат загубени вследствие от него? Какви точно работни места ще създаде този добив – специалисти  и инженери или пазачи и хамали? Очакват ли се здравни последствия върху населението в районите на добив, какви и на каква цена? Ето, на тези въпроси трябва да си отговори правителството и да даде отговорите на обществото. И то не чрез думите на специални пратеници на заинтересованата страна, а като лично състави комисия, която да проучи нещата и опита, който имат с тази технология страните, които вече я използват.

Разбира се, за подобно нещо трябва управляващите да имат, първо, капацитет и второ, доверието на обществото. За съжаление не виждам първото, а второто все повече намалява. Няма как едно правителство без ясна и последователна политика да изгради доверие и стабилност. Няма суверенно правителство, което да си променя политиката в стратегически сфери, каквато е и енергийната, през три дена. Вие имате една поговорка „Всяко чудо за три дни.” Аз бих казал, че вашето правителство действа на принципа „Всяко решение важи три дни.”

Да вземем атомната енергетика. Вашето правителство вече две години не може да вземе решение дали да строи „Белене”. И то при положение, че вие вече имате като база за решение резултатите от работата на АЕЦ „Козлодуй”. Няма българин, който да не знае, че електроенергията, произведена в атомната ви централа, е пъти по-евтина от всички останали методи за производство на ел. енергия. Освен това, развиването на ядрената енергетика предполага и развиването на научен потенциал в тази сфера. Вие и сега имате специалисти в атомната енергетика, но ако разширите този отрасъл, те ще се увеличат, вместо да емигрират на Запад. Една нова централа ще си бъде ваша и в нея ще работят ваши специалисти. Работните места, които ще се открият, ще бъдат и за висококвалифицирани кадри, а не просто за охрана и обслужващ персонал, както, опасявам се, би се получило с шистовия газ. В момента ядрената технология търпи развитие в посока повторно използване на отработеното ядрено гориво, което ще сведе до минимум опасните отпадъци и ще направи атомната енергетика още по-изгодна. Нима искате да се откажете от подобни перспективи?

– Да оставим настрана енергийната сфера. Как оценявате водената от България цялостна политика в момента?

Знаете ли, аз не виждам да се води политика. Вашите управляващи не правят нищо в нито една сфера, като изключим пътищата. Те се хвалят, че сте остров на стабилността, но за съжаление това е остров, който бавно и полека потъва, и това, смея да твърдя, е усещане на по-голямата част от българските граждани. Единственото нещо, което прави вашето правителство, е да не прави нищо и когато се случи нещо, което нарушава стабилността на нищоправенето, вашето правителство посочва за виновник някой, който някога е направил нещо.

При вашите управляващи въпроси от сорта „Накъде вървим?”, „Какво трябва да постигнем?”, „Как да го постигнем?”, „Колко време ще ни трябва да го постигнем?”, – няма. Дори хамлетовският въпрос „Да бъде или да не бъде България”, сякаш не стои. Ако се задава някакъв въпрос, той е „Кой е виновен?”, когато се случи нещо неочаквано. Дори, няма въпрос, а твърдение – този е виновен. Това не е начин на управление. Това е безсмислието, безхаберието и безвремието на глупака.

Най-близкият пример, който ми идва на ум, е от вчера, когато вашият премиер, на фона на тежкото бедствие, сполетяло българите, чиито домове бяха отнесени от водната стихия заяви, че скъпоструващите хеликоптери “Кугър” не са пригодени да работят в зимни условия, а всъщност всички “Кугър”-и (общо 12) са закупени и оборудвани с противообледенителна система на винта. Системата не работи заради липса на рамково споразумение за поддръжка на вертолетите “Кугър”, което е трябвало да бъде сключено от Министерство на отбраната на настоящия кабинет.

Да вземем и отминалото посещение на г-жа Клинтън. „Дойдох, видях, повелих” – така бих го определил. Къде е тук вашата политическа изгода от качеството ви на лоялен партньор на САЩ? Вие им оказвате военна подкрепа, като участвате във всички мисии на така нареченото „демократизиране”, давате жертви, но какво получавате? Паднаха ли визите за българските граждани, желаещи да посетят, живеят и работят в САЩ? Или може би сте поканени да вземете участие в тяхната космическа програма? Да не би да подготвяте трети български космонавт в мисия на NASA? Може би ви предоставят военна техника? Сигурно вашите учени работят съвместно с техните по научни проекти? Може би българският бизнес участва активно във възстановяването на демократизираните вече страни?

Опасявам се, че българите биват използвани за пушечно месо и при един бъдещ конфликт в Близкия изток подобна съдба не би била учудваща за цяла България. На ваша територия няма база на ПРО. Как ще ви гарантират сигурността, ако напрежението с Иран и Сирия ескалира – с молебени в „Александър Невски”? Единственото, което получавате от стратегическото си сътрудничество, е правото да се жертвате за нечии чужди интереси, докато политиците ви получават потупване по рамото, браво и снимка за спомен с великите демократизатори.

– След като повдигнахте въпроса относно ескалиращото напрежение в Близкия изток, как бихте коментирали ветото, което наложихте на резолюцията на ООН, относно санкциите срещу Сирия? Това, което днес светът се стреми да постигне чрез тази резолюция, не е ли подобно на това, което вашата държава стори за България с освобождаването й от Турско робство?

Двете ситуации са несравними. Първо – по отношение на времето, те лежат в различни исторически епохи с различни виждания и методи на международната политика. Второ – в единия случай става въпрос за поробен народ, а в настоящия – за независима държава, чийто народ е свободен, но все още не е извървял докрай пътя на демократизацията. Вие имате една хубава поговорка „Насила хубост не става”. В този смисъл и използването на силови методи за налагане на демократични промени, особено отвън, не дава резултати. Трето, когато вашето освобождение стана факт, управлението на държавата бе предадено във вашите ръце в рамките на няколко месеца, а сега виждаме как демокрацията се налага с военно присъствие в продължение на десетки години, което обаче не дава желания резултат. За всички е ясно, че въпросните демократични промени целят по-скоро улесняване достъпа на чуждестранният бизнес до ресурсите на демократизираната държава, отколкото благоденствието на населението. И въпросната демократизация води до изсмукване богатствата на въпросната страна, като заплащане за процеса на включването й в демократичния свят.

– И накрая какво бихте казали на българите?

– Искам да си отговорят на въпроса: „Българи, знаете ли накъде отивате?”