Човечеството се събужда. Надали има човек, който може да отрече това. Протестите по целия свят се множат, без значение от това кой формално държи властта. Казвам формално, понеже властта реално не е в ръцете на управляващите. Светът надига глава. Хората са въодушевени и излизат на борба за различни каузи – срещу SOPA, PIPA, ACTA, шистовия газ и т.н. Емоции, адреналин, вяра и решимост са изпълнили сърцата на мнозина, но врагът има много лица. След всяка победа върху ни се изсипва ново безумие, второ, трето – и така до безкрай. Започваме да се чудим възможно ли е да се преборим с всички и има ли смисъл да се води тази битка? Може ли тя да бъде спечелена?

Не знам дали може да бъде спечелена, но със сигурност може да бъде загубена. Животът е борба, останалото е съществуване. Но, както споменах по-горе, врагът има много лица, а всъщност е един. За да видим истинското му лице, обаче, първо трябва да открием собствената си същност. Същността на човека. За да сторим това, трябва да се замислим, да разсъждаваме върху смисъла на живота, върху собствените си ценности, действия и мотивация. За съжаление подобни въпроси се приемат с насмешка от околните. Да разсъждаваш в компания или публично на подобни теми се възприема по-скоро като срамно и като загуба на време в търсене на отговори на въпроси, които едва ли не нямат значение за собственото ти съществуване.

Това, обаче, е една по-скоро защитна реакция на необучения да разсъждава ум. Поставен ребром, въпросът за смисъла на живота ни – неговият отговор, ни ужасяват. Възможността да усетим безсмислието на съществуването си е прекалено голяма заплаха за добре подредения ни свят, за частицата разум, скътана някъде между гледането на телевизия, монотонността на работата и еднообразното ни ежедневие. Но само този, който е застанал срещу въпроса за смисъла на собственото си съществуване, само той се е докоснал до своята човешка същност.

Голяма част от хората са превърнати във винтчета, обслужващи системата. Те се раждат, обучават, служат и умират в името на поддържането на системата, в която живеят. Смисълът на техния живот се задава от системата, която е направена така, че никой не би могъл да съществува извън нея. Тя ни диктува смисъла на живота, свеждайки го до първобитна борба за оцеляване и задоволяване на първични инстинкти. Тук няма значение дали си богат или беден – всички наши действия са подчинени на илюзорни цели и когато ги постигнем се оказва, че те вече са остарели, амортизирани и не ни носят удовлетворение – или поне не за дълго. Щастието за нас е непосилно именно поради това, че ние самите не сме го дефинирали за себе си, а сме оставили същността му да ни бъде налагана чрез масмедиите, служещи на системата.

Но, както отбелязах в началото, човечеството се събужда и започва да се бори, усетило, че нещо не е наред. Целият свят около нас е изпълнен с неправди, с неща, които не можем да приемем и бихме искали да променим. За съжаление това са само отделни проявления на системата и дори когато успеем да надделеем над някое от тях, то в същото време някъде се заражда ново. За да успеем, трябва да открием общото между тях, коренът който ги обединява, същността на системата, в която живеем. Защото няма как да победим нещо, като се борим само с неговите проявления.

Всичко, срещу което се борим, всичко, от което се възмущаваме, е продиктувано от жаждата за печалба или от недостиг на финансови средства. Защото парите са основополагащото естество на системата, в която живеем. Именно парите са врагът, който ни дебне отвсякъде, чието лице се крие зад всеки един нерешен проблем и възникнала криза. Но за първи път паричната система бе пробита.

Интернет се оказа нож с две остриета и изненада тези, които крепят паричната система. Изведнъж възникна сфера, където ролята на парите бе сведена до минимум и дори можеше да бъде пренебрегната. Много хора за пръв път се почувстваха свободни да творят, споделят и изразяват собственото си мнение, без за това да е нужно да плащат на някого. Интернет се превърна в леснодостъпен, неконтролируем свят за общуване. Свят, в който информацията, която ти е необходима, може да бъде открита за няколко секунди, и то на достъпна цена. Това бе силен удар върху функцията на парите. Върху целите на тези, които ги притежават и контролират стойността им. В интернет техните пари нямат стойност.

Това трябваше да бъде спряно, смазано и АСТА не закъсня. Забулена с воала на добрите намерения и борбата за възцаряване на справедливостта и законността, тя трябваше и ще продължава да се опитва да върне ролята на парите в интернет. Обвинявайки потребителите в ограбване на чужда собственост под формата на нарушаване на авторски права, ролята на парите трябваше да бъде поставена в основата на интернет общуването.

Излезли от виртуалния свят, нашите действия почти изцяло са обусловени и рамкирани от достъпа ни до финансови средства. Осъществяването на всяка една наша цел, идея или желание зависи от парите, с които разполагаме. Без значение дали целта е справедлива, морална и обществено полезна. Много често когато се случи дадено нещастие, се оказва, че то не е било предотвратено поради недостиг на пари. Липсата на средства е дежурното извинение на всяка една власт в момента. Системата е такава, че независимо какво искате да направите, независимо от поста, който заемате, всичко е свързано с парите.

Всички ние сме приели за даденост тяхната водеща роля в ежедневието си и сме подчинили живота си в служба на придобиването им. Малцина са тези, които са си задавали въпроса какво представляват парите. Възможен ли е светът без тях? Каква всъщност е тяхната същност? Защо, например, при наличието на излишък от хранителни ресурси на едно място, в същото време на друго място хората умират от глад?

Парите са измислени като средство, което да улеснява размяната на стоки и услуги. Това е тяхната функция. С течение на времето, обаче, парите са се превърнали от спомагателно средство, улесняващо размяната на плодовете от  нашия труд, в основно средство, измерващо стойността му. Не след дълго тяхното притежание се е превърнало в самоцел, в основно средство за трупане на печалби. Развиват се цели индустрии, чиято основна функция е регулирането на тяхната стойност и изменението й в посока, изгодна на тези , които ги управляват. Парите станаха средство, с което ви уверяваха, че можете да си купите свободата, докато всъщност купуваха вашия живот.  Тези бездушни хартийки, а вече и електронни импулси, определят качеството на живота, който ще живеем. Разбира се, те ще го определят дотогава, докато вярваме в тяхната водеща роля. Защото тяхното съществуване не се крепи на нищо друго, освен на нашата вяра в тях.

Как стана така, че парите взеха надмощие над нашата човешка същност, подчиниха разума и се превърнаха в основна цел на живота ни? Наистина ли световният прогрес, иновациите, технологиите, бъдещето развитие на света като цяло зависи от тяхното наличие и имагинерна стойност. Наистина ли състраданието, любовта, себеотрицанието, взаимопомощта са подчинени на парите? Трябва ли да вярваме на тези икономически гуру, който крещят, че парите са единственото средство, което реално дава оценка на нашия труд? Че да работим за печалба е единственият способ да се развиваме като разумен вид? Че в стремежа да ги придобием конкуренцията  е основната движеща сила на човешкия прогрес? Как стана така, че парите се превърнаха в наша същност?

Не, аз не вярвам в това. Аз не вярвам, че смисълът на живота ми е да преследвам парите и че той е подвластен на тяхната стойност. Че творецът твори единствено и само за пари. Че изобретателят е движен единствено от стремежа си за печалба. Че удовлетворението от труда ми идва не от благодарността на хората, които ще ползват неговите плодове, а от заплащането, което ще получа. Аз не вярвам в това. Аз не вярвам, че художникът предпочита картината му да стане достояние на един човек, способен да плати за нея, а не обект на възхищение от обществото. Че писателят би предпочел произведението му да достигне единствено до платежоспособни читатели, а не до сърцата на всички хора. Че музикантът предпочита да пее на ухото на паралията, а не пред многобройна  публика,  докосвайки душата й. Че докторът лекува воден от своята алчност, а не от състрадание и любов – аз не вярвам в това. Защото ако повярвам, то значи, че съм загубил своята човечност и нямам право да се нарека разумно същество.

Но това е, което иска да ни втълпи системата: всичко се купува с пари.  Възможно ли е да се отърсим от тяхното господство? Има ли начин действията ни да бъдат диктувани от нашата човечност, а не от парите? Как да се отърсим от тяхната власт? Има ли средство, което да ни помогне? Това са въпросите.

Има – казвам аз, – и това, колкото и банално да звучи, е любовта към ближния, към всеки един човек поотделно и човечеството като цяло. Когато изпълним сърцата си със състрадание, когато приемем, че всички сме хора, че независимо от способностите, които притежава всеки един отделен човек, той е човек и заслужава нашето уважение и помощ, за да се развие и да бъде полезен на обществото, на човечеството – тогава и само тогава можем да отхвърлим робството на парите. И тук някои вещи специалисти във финансовата сфера биха ми се изсмели и биха ме попитали: „Как ще оцените приноса на всеки един към така представеното от вас идилично общество?”

А отговорът е толкова лесен, толкова близък, толкова ясен, че чак учудва със своята обикновеност. Кое е нещото, което всички ние притежаваме, но което не оценяваме? Което ни е дадено даром и което прахосваме безгрижно? Което не можем да купим, но което всеки би могъл да ни отнеме, въпреки че не би могъл да го използва? Отговорът е един: времето. Времето, отредено ни на тази Земя. То е наше, въпреки опитите да ни го изкупят на кредит. С него не може да се спекулира, не може да се отдава с лихва.

Именно времето, което прекарваме в труд за благото на човечеството е цената, която можем да платим в замяна на труда на всеки един член на обществото. И днес виждаме колко работа има, но колко много хора не могат, не желаят и не са допускани да я вършат поради липсата на пари. Но ако парите като основополагащо и остойностяващо нашият труд и живот средство изчезнат, то тогава бихме могли да ги заместим с времето. Времето, което всеки един от нас прекарва в труд – физически, творчески и интелектуален, в зависимост от способностите му – труд, посветен на прогреса на човечеството.  Защото когато човек се труди, без значение дали е хамалин или учен, той жертва това, което никой не може да му възвърне – времето си. И всеки, който се труди, заслужава да живее човешки и достойно.

Но за да стигнем до този момент, човечеството трябва да израсте духовно. Необходим е прелом, промяна в ценностната ни система, необходим е духовен прогрес. Необходимо е отново всеки да преоткрие човешката си същност и силата на ума си. Тогава „НИЕ ВСИЧКИ ЩЕ БЪДЕМ СВОБОДНИ!”

Advertisements