Другари

Вече 23 години вие имате възможност на собствения си гръб да се убедите, какво представлява капитализмът. В продължение на цялото това време на вас ви беше обещавано светлото бъдеще, което така и не се случи. Убеждаваха ви, че трябва да сте индивидуалисти и егоисти, за да преуспеете и да натрупате така бленувания от вас капитал, но в крайна сметка единственото, което се случи е, че останахте сам в ръцете на лукавите капиталисти. Докато ви обясняваха, как трябва да се конкурирате за всяко едно работно място, те ви разделяха и насаждаха завист между вас. Вие, от хора градящи заедно общото бъдеще, бяхте превърнати в отделни човечета, борещи се самостоятелно с несгодите и неправдите на живота. Борба, която неуспехите превърнаха в страх, апатия, безверие и отчаяние. Докато господа капиталистите ви обясняваха как трябва да работите на минимални заплати, за да бъдете конкурентноспособни, те трупаха огромни печалби и започнаха да се конкурират по стандарт на живот с капиталистите от западния свят.

Тези, които ви обясняваха, как трябва да разчитате само на себе си, се обединяваха в работодателски организации, където тайно обсъждаха как да трупат все повече и повече печалби на ваш гръб. Създаваха пропагандни центрове под формата на различи икономически институти и центрове за изследвания на така наречената пазарна икономика, чрез които разпространяваха и насаждаха сред вас своите интереси и оправдаваха и легализираха престъпното си античовешко, и експлоататорско отношение към обществото, към отделния човек, към държавата и нейните ресурси. Те, една шепа хора без никакви нравствени устои, успяха да разединят цял един народ, да го поробят и да го ограбят.

Другари! Вярвате ли все още в митовете, сътворени от тези хищници? Те имаха 23 години през които да докажат и реализират на практика тезите, които пропагандираха. За това време други държави са успявали да се възстановят след опустошителни войни и природни бедствия, а какво се случи при вас? Успяхте ли поне да се докоснете до благата, които трябваше да получите чрез труда си в тази капиталистическа система? Усетихте ли как, докато вашите работодатели трупаха печалби, вие бяхте подлъгани да трупате дългове, – дългове които да носят печалби пак на вашите капиталистически изедници? Усетихте ли как те трупаха и трупат печалби и живееха и живеят охолно, благодарение на вашия труд, на безнаказаното експлоатиране на вашите усилия, знания и умения, без каквото и да е съобразяване със законите на държавата?  Нарушавайки всякакви писани и неписани закони, пренебрегвайки всякакви нравствени и морални ценности, стъпквайки ги и захвърляйки ги в калта, която оставят след себе си.

Тези капиталистически изроди успяха да внесат раздор и в обикновеното семейство. Те разделиха децата от родителите им, отчуждиха ги, принуждавайки родителите да работят все повече и повече, за все по-малко и по-малко пари, за да могат да изхранват децата си, а в същото време, чрез принадлежащите им масмедии засилиха първичните инстинкти на подрастващите, удовлетворението на които се превърна в цел на най-творческата част от живота им. Те превръщат децата ви и вас самите в скотове, унищожават вашия дух, самата същност на човешката природа, приравнявайки ви с животните. Огледайте се и ще видите, че днес животните се ползват с много повече права и защита, отколкото вие и вашите деца.

Къде са печалбите от вашия труд, къде са вашите спестявания и материални блага, които трябваше да получите в замяна на вашето усърдие? Погледнете заплатите си, това ли е вашата печалба? Успявате ли да покриете с тях дори и най-насъщните си нужди? Спокойни ли сте за утрешния ден? Нахранени и облечени ли са децата ви, имате ли покрив над главата? Успявате ли да се погрижите за тяхното адекватно образование? Сигурни ли сте за тяхното бъдеще? Въпреки, че работите по цял ден, в условия далеч от тези, изисквани от закона, примирявайки се с презрителното и нагло отношение на вашите работодатели, вие получавате в замяна само подаяния, недостойни дори и за просяци. Докато вие се чудите как да живеете с мизерните възнаграждения за труда си, вашите работодатели трупат печалби и живеят в разкош благодарение на същия този ваш труд. И не само това, те най-нагло ви насаждат чувство за вина, че не работите качествено, усърдно и всеотдайно и затова, видите ли, заплатите ви били такива. Че трябва да работите не по 8, не по 10, а по 12 и повече часа, за да получите малко повече пари? Че сте тъпи, прости и лесно заменими. Те насаждат у вас чувство на страх и малоценност и така по-лесно ви манипулират и разединяват.

Забелязали ли сте, че всеки опит да се превърнете в сплотен колектив, бива блокиран и потъпкван моментално? Че всеки, който познава правата си и се опитва да ги защитава, става жертва на чувството на безнаказаност у тези грабители и бива на часа изхвърлен на улицата? Че във вашата фирма законите в държавата не важат? Че всеки опит, всяка отронена дума за синдикат, стачки, протести, биват смазани най-брутално и безскрупулно? Откъде идват печалбите на вашите капиталистически господари, ако вие работите толкова лошо и некачествено, колкото те се опитват да ви втълпят? Откъде? Откъде идват парите за джипове, любовници, екскурзии, разкош и удоволствия? Те идват от печалбата от вашия труд и от неспазването на законите. А откъде идва вашата мизерия, стрес и несигурност? –  от ограбването на вашия труд, потъпкването на правата ви и безнаказаното престъпване на законите от страна на вашите капиталистически господари.

Другари! Всеки ден вие ставате свидетели на самоубийствата на хора, останали извън обществото, изгубили работата си, бъдещето си, смисъла на живота си, защото не били достатъчно конкурентноспособни, превърнали се в ненужни, излишни за капиталистическата машина за трупане на печалби. Това ли е обществото, в което желаете да живеете? Сигурни ли сте, че утре няма да дойде вашият ред? Другари, не обръщайте оръжието към себе си, а към тези които ви доведоха до това окаяно положение. Към тези, които ви карат да живеете в условията на безмилостна междуличностна конкуренция, а не на нормална човешка взаимопомощ. Към тези, които превзеха държавата и я направиха своя собственост под маскарада на демокрацията.

Другари! Къде е днес тази демокрация, това народно управление? В чии ръце е? Във вашите? Вярвате ли, че вие държите кормилото на управлението на държавата, на коването, прилагането и спазването на законите? Ако е така, защо те не се спазват от вашите работодатели? Днес, другари, управлението е основано на силата на парите, а не на общочовешките ценности. Днес вашите капиталистически изедници, са купили властта с единствената ценност в техния капиталистически свят – парите. Пари, спечелени благодарение на вашата експлоатация, примирение и безропотност. Днес законите са безсилни пред жаждата за трупане на печалби. Днес законите важат и се прилагат само и единствено спрямо вас. Вие сте превърнати в оръдия за трупане на печалби, които трябва да работят, докато умрат, и ако се разболеят биват изхвърлени на бунището на капитализма.

Другари! Нима вярвате, че е възможно всички да живеят нормално, когато единствената цел е да се трупат печалби за сметка на някой друг? Когато стремежът е да се печели все повече и повече за нечия чужда сметка? Стремежът към печалба е стремеж към ограбване, към използване на чуждото за собствено удоволствие и наслади. Днес печалбите са съсредоточени в малко на брой хора – намирате ли това за справедливо? Къде останаха човещината и солидарността? Кой ги превърна в обект на подигравки и презрение? Кой успя да ви внуши, че човек за човека е вълк, че е невъзможно да работите за общото благо, за просперитета на цялата държава и всеки отделен човек от обществото, че е глупаво и наивно да работите за друг, освен за себе си? Кой – безскрупулните капиталисти и техните икономически гуру(та).

Те са тези, които поискаха по-малка държава, по-малко държавни регулации, по-малки данъци, повече свобода, и когато ги получиха, какво получихте вие в замяна – нищета, унижение, страх, несигурност и отчаяние. Те поискаха по-малко държава, но какво означава това, когато  говорят за демокрация? Не означава ли, че те поискаха вашата роля в тази държава да бъде намалена, унищожена, изтръгната из ръцете ви? Защото за какво служи тази бутафорна демокрация в държавата, когато бизнесът, капиталистическите изроди и техните идеологически подлоги си купиха пълна свобода и независимост от същата тази държава? За какво служи, ако не за маскарад, за декор и заблуда на манипулирания и отруден народ и за забавление на капиталистическата измет.

Но и това не им стигна. Тези капиталистически изроди не само получиха неприкосновеност от държавата – те получиха самата държава. Те станаха собственици на всички ресурси – ресурси, които бяха собственост на народа, – и започнаха да ви ги продават отново с цел трупане на печалби. Те получиха контрол над енергетиката, водите, земята, а ако могат, биха ви взели и въздуха, за да ви го продадат обратно с печалба. Нормално ли е да се търси печалба там, където природата се е погрижила за живота на хората. Настина ли вярвате, че те като частници ще се погрижат по-добре за рационалното използване на тези ресурси, когато единствената им цел не е вашето добруване, а трупането на печалба. Наистина ли вярвате, че национализацията е пагубна за правилното разпределение на ресурсите на държавата, за осигуряването на достъп до богатствата на държавата на всеки един гражданин на тази държава? Нормално ли е да се търсят печалби там, където става въпрос за оцеляването на човека, за задоволяване на неговите насъщни нужди? За какво ни е тогава държавата? Защо живеем в общности, ако целта ни е да се конкурираме и ограбваме по-между си, както се опитват да ни втълпят капиталистическите изроди? Нормално ли е да търсим печалба в жаждата на жадния, глада на гладния и нуждата от дом и топлина на бездомния, човешко ли е?

Другари! Време е да дадем отпор на капитализма и неговите подлоги! Време е да изчистим от капиталистическите манипулации значенията на думите национално богатство, солидарност, взаимопомощ, общо дело. Време е комунизмът и анархизмът, единствените идеологии защитаващи правата на отделния човек, трудещ се според възможностите и уменията, с които природата го е надарила, единствените идеологии проповядващи взаимно уважение и равенство във взаимоотношенията и възможностите, единствените идеологии позволяващи на човека да се чувства истински човек, а не оръдие на труда на нечии чужди интереси,  време е да извадим тези идеологии от калта на капитализма и да се борим за тяхното осъществяване.

Г-да капиталисти, Революцията чука на вратата ви! Вие се провалихте, благодарение на алчността и егоизма, които така упорито проповядвахте. Заслепени от парите и стремежа си към печалба на всяка цена, вие решихте, че народът е победен, че победата ви е гарантирана, че съпротивата ни е сломена. Скоро по улиците ще кънтят скандиранията на стачкуващите, скоро синдикатите ще се възродят, а това което сте заграбили със хитрост и лукавство, чрез престъпване на закона или купуването му, ще ви бъде отнето, а вие ще бъдете хвърлени в затвора, където ви е мястото. Смърт на капитализма, Свобода на Народа.

Другари! Време е да отхвърлите властта на капитала, на капиталистическите изроди и техните подлоги. Време е да отхвърлите безмилостната експлоатация на вашия труд. Време е да се организирате и обедините. Създавайте синдикати, търсете си правата, бъдете част от държавата. Общувайте помежду си, а не с телевизора. Обсъждайте, настоявайте, обединявайте се. Заедно си търсете правата от работодателя, заедно изисквайте достойно заплащане на труда си. Заедно – вие не сте конкуренти, вие сте хора с общи цели, общи ценности, общо бъдеще, затова и борбата ви е обща. Само заедно можете да строшите оковите на капитализма и да извоювате правата си. Не се страхувайте да заплашвате, така както вас ви заплашват. Стачкувайте, саботирайте работата, когато се чувствате експлоатирани, търсете връзка със синдикални структури, станете част от тях, сами ги създавайте. Борете се, вашата сила е във вашето обединение.

Спомнете си завета, оставен ви от кан Кубрат – заедно сте силни, разединени сте слаби. Спомнете си думите на идеолога на вашето освобождение Васил Левски – че само с вашите задружни усилия можете да бъдете равни с другите европейски народи. Кой от вашите революционери е работил за материална печалба? Кой е търсил изгодата и възможността да експлоатира труда на останалите? Кой от тях е бил воден от лидери, а не от идеи? Само споделянето на общи идеи, на ясни цели, може да породи общ дух и силна воля, необходими за реализирането им. Не търсете лидери, търсете идеи общи за всички вас, полезни за човечеството, утвърждаващи понятието разумен човек. Следвайте идеите не хората. Бъдете готови на саможертва в името на бъдещето на децата ви, в името на нормален и достоен живот за вас, семейството ви, вашите родители и обществото като цяло. Няма по-велико чувство от това, изпълващо гърдите на бореца за социална справедливост, няма друго, което да ви кара да се чувствате истински свободен, мислещ човек, както борбата за общото благо, и няма по-зла участ от тази всеки ден да се чувствате роби, експлоатирани, ограбени, подтиснати, обзети от страх и апатия. Събудете се! Вие сте народ – не мърша.