Те терористите са странни птици. Трудно е да ги различиш от останалите хора и това прави невъзможно да ги заловиш преди да са извършили своят терористичен акт. Те терористите не са като мутрите. Не карат лъскави автомобили, не носят дебели ланци, не гледат страшно, не ходят по нощни заведения да си спретват въргали. И о ужас, те не се водят на отчет при нас. Нямат по 6 висящи дела и 3 условни присъди. Ние не сме ги хващали и Те не са ги пускали.

Да страшно е, ние си познаваме престъпниците, кой държи пазара за дрога, кой за крадени коли, кой за търговия с плът, кой участва в грабежи, кой в отвличания, кой е замесен в убийства – ние всичко това го знаеме, но терористите  . . .  Знам, че нашите престъпници са на свобода, нищо че полицията ни е с най-големият бюджет в държавата и служителите й са 1% от българското население, ама това е защото ние ги хващаме, а те ги пускат – тука всичко е ясно.

Те терористите не вкарват контрабандно алкохол и цигари, нито пък участват в пласирането им на дребно по градове и паланки. Те терористите дори не участват в корупционни схеми, не си строят хотели по морето и палати в Бояна, не си купуват имоти на Ривиерата и не внасят лобистки закони. Как да ги разпознаеме, та те са незабележими?

Те терористите не тероризират българските села и не разбиват един и същ апартамент по 5 пъти. Те терористите дори не ритат бездомните кучета, не протестират срещу гейовете и не ги пребиват. Те терористите не мразят циганите  . . .! Терористите не обират градините и лозята доколкото са останали такива в България, не – те тихо и кротко отиват някъде и се взривяват. Как да ги спреме?

Те терористите не се организират във фейсбук предварително, не участват в групи в социалните мрежи. Не списват блогове, не ни плюят, не извършват никаква очебийна агитация, че да може да ги привикаме в ДАНС да дават обяснения. Те дори не блокират Орлов мост, ако бяха там щяхме да сме ги арестували. Те терористите не протестират пред парламента, не скачат в защита на уволнени съдии, не ги интересуват протестите срещу новите цени на тока, срещу изсичането на горите, срещу добива на шистов газ? Как да ги открием?

Ние на терористите не им знаем нито имената, нито идеите, нито в кой момент къде се намират. Ние не им знаем телефоните – иначе щяхме да ги подслушваме. Те терористите не са като другите вагабонти, не ни критикуват, не ни маскарят, не желаят да ни свалят от власт и не работят за предсрочни избори. Защо трябва да се интересуваме от тях? Те терористите не ни пречат да вървим по пътя на демокрацията, да строим магистрали, метро . . .! Те досега дори не са влизали в контакт с нас, за да постигнем някаква договореност. Те не желаят диалог. Какво можем да направим?

Те терористите са странни птици, не са като нашите престъпници. С нашите си престъпници, човек може да се разбере, може да постигне споразумение, дори може да споделят с теб придобитото от престъпна дейност, ако си достатъчно настоятелен, но терористите . . . Ние с нашите престъпници сме се омешали, даже сме едно цяло, съдии, журналисти, полицаи, цигани, мутри, спортисти, депутати, министри, премиери, блогъри и редови граждани –  ние всички сме престъпници по един или друг закон  и най-важното – знаеме се. А тях кой ги знае?

Аз не мога да разбера, тези терористи не гледат ли телевизия, не слушат ли радио и не четат ли вестници? Как смеят, при толкова отправени похвали за работата на нашите служби от водещи  експерти в борбата с престъпността, да идват тука и да ни взривяват рейтинга? Те знаят ли как се гради рейтинг, колко интервюта се дават, колко социологически проучвания са необходими, колко статии се пишат, колко километра магистрали се асфалтират, колко станции на метрото се откриват? Но тях, това не ги интересува . . .

И защо се взривяват, от какъв зор  . . ? Можеха да се предадат доброволно, като Жоро Милионера, дето го хванахме, а ако не желаят поне да си бяха тръгнали като братя Галеви, по живо по здраво, кой от къде е, а те се взривяват!!! Взривяват се . . . И сега какво да правим, аз съм просто един учител по физическо, а до мен е пожарникаря. Хм, ще дотърчим до мястото на взрива и ще изгасим пожара, както си знаеме – с приказки. Ние сме от „Хиляда и една нощ“. А терористите са странни птици . . ., какво търсят у нас?

Advertisements