– Господин Дянков, от няколко дни в обществото активно се обсъжда вашето решение да спрете бюджетната субсидия за БДЖ, как бихте защитили тази ваша позиция?

– Това е логично продължение на нашата политика за отърваване на държавата от социалните й функции. Аз имам една цел, и тя е да печелим пари, а не да раздаваме социални помощи. Парите, които ще спестим от БДЖ, ще бъдат насочени към активизиране на информационната политика на правителството в интернет и социалните мрежи, където видимо изоставаме, поради което сме постоянен обект на нападки и откровени атаки от страна на лица, ползващи се с влияние в тези среди. Тези лица критикуват постоянно нашите действия, манипулират обществото и се опитват по недемократичен начин да въздействат върху политиката на нашето демократично избрано правителство. Смятам, че тази практика трябва да бъде преустановена, но затова от наша страна са необходими редица действия, едно от които е по-масираното ни присъствие в тези социално-информационни среди. Казано по-просто, ние ще се борим да вдигнем нашия рейтинг в социалните мрежи, съответно сред обществото, което ги ползва.

– Как точно смятате да постигнете това и какви пари сте отделили за тази цел?

– Ние имаме ясна програма за реализиране на нашата информационно-рейтингова стратегия. Първо, ще наемем специалисти, които да създадат фейсбук акаунти на всяко едно министерство, агенция и каквато и да е друга държавна структура, както и, разбира се, на по-важните и отговорни фигури в нашето правителство и управленска машина. Ще наемем персонал, който постоянно да обновява статусите по тези профили, да ги популяризира и да отговаря на гнусните манипулации, ширещи се в мрежата. Смея да кажа, че това е война, информационна война, а всяка война изисква средства, така че докато победим, аз съм готов да вземам средства от която и да е друга сфера на държавното управление и да ги насочвам за постигането на една благоприятна информационна среда за работа на нашето правителство.

– Бихте ли дали някакъв по-конкретен пример? Някакъв проект който вече е в действие?

– Да, разбира се, ние вече сме направили първи стъпки в този процес. Още миналата година за Фейсбук и Туитър акаунти, за тяхното поддържане и актуализиране, на Министерството на земеделието и храните бяха отпуснати 50 000 лева. Резултатите са забележителни и сега ще им отпуснем още 50 000, за да ги стимулираме да продължават в същия дух. Подобни суми ще бъдат отпуснати и на всички останали държавни институции. Тук искам да се похваля и с един друг особено мащабен проект, чиято реализация предстои: ние ще отпуснем на образователното министерство почти шест милиона, за да може министър Сергей Игнатов да надгради и актуализира сайта на просветата и така да отговорим на грубите нападки от страна на съседна Турция относно качеството на българското висше образувание. Както виждате, когато сме изправени срещу могъщ противник, не се колебаем да отговорим подобаващо и да защитим нашите интереси. Смятам, че това ще бъде оценено от бъдещите гласоподаватели.

– Все пак не смятате ли, че взимането на средства от реалната сфера и инвестирането им във виртуалната би се отразило пагубно върху някои социални слоеве на обществото, какъвто е случаят на работещите в БДЖ и на тези, ползващи железопътния транспорт, и дали това отново не би рефлектирало негативно върху образа на правителството?

– Виждам, че вие все още не можете да оцените важността на така наречената от вас виртуална сфера. В момента в нея се градят политики, разпространяват се идеи, тя е главен канал за общуване и организиране в съвременния свят. Ние наблюдаваме внимателно случващото се не само у нас, но и по света, и смятам, че сме достигнали до правилното решение, а именно, съсредоточаването на всичките ни усилия за едно по-масово, по- дейно, по-влиятелно присъствие в тази социално-информационна среда, за да успеем да вземем в собствените си ръце изграждането и представянето на собствения си образ в тази виртуална среда. Да не забравяме, че въпросната виртуална среда е способствала и продължава да способства за редица процеси, протичащи в реалния свят: вижте арабските революции, протестите в Испания, Гърция, движението Окупирай и т.н. Дори и у нас напоследък се появиха обезпокоителни признаци за нарастващото значение на социалните мрежи, като окупацията на Орлов мост и продължаващите протести за Морската градина във Варна. Това са признаци, които не бива и няма да пропуснем. Ние няма да позволим да бъдем пометени от някакво зародило се във виртуалния свят движение. Това е недопустимо за едно демократично избрано правителство, недопустимо е въобще за политическата класа и демокрацията като цяло. Случи ли се на нас, никой не би бил застрахован, затова очаквам подкрепа за тези наши усилия от целия политически спектър. Говорили сме – ние, политиците, трябва да запазим влиянието си върху масите и сме се обединили около тази цел, а това е именно пътят за постигането й – масирано присъствие в интернет.

– Но все пак, нещо за реалния живот? Има слоеве на обществото, особено в нашата държава, които не са активни във виртуалния свят – едно поради бедност, едно поради необразованост. Все пак, правителството не трябва ли да реализира и редица социални функции?

– Какви са тези социални функции?! Вие да не сте комунистка? Аз ще проверя, от кой вестник бяхте? Добре, по-късно ще се разберем. Забравете социалните функции на държавата – те са в миналото. Нашата цел е да предоставим по-добри условия на бизнеса за трупане на печалби, което означава по-малки законови ограничения за тези, които ни сътрудничат, и разбира се, по-малка конкуренция от страна на държавата в сфери, където би могло да се правят печалби. Такива сфери са например образованието, железопътният транспорт, общественият транспорт, здравеопазването, комуналните услуги – ток, вода, топлофикация и т.н. Държавата има една цел – да осигури сигурност и защитеност на бизнеса, да му гарантира спокойствие и евтина работна ръка. Затова и другото перо, което ние финансираме в особено големи размери, е Силовото министерство, чиято функция е именно борбата с прерастването на виртуалните протести в реални, и така осигуряване на една стабилна икономическа среда за българския бизнес.

– Но все пак, как да живеят българските граждани, които получават оскъдни средства  на фона не само на средноевропейските, но и на фона на цените, на които им се продават редица жизнено необходими средства и услуги за живот? Не е ли необходима една по-голяма справедливост в разпределението на обществените богатства, поне за осигуряването на жизнения минимум на тази част от обществото?

– Вие сте комунистка, вече съм сигурен в това. Какво предлагате, да вдигнем данъците на богатите? Да направим достъпно здравеопазването, образованието, комуналните услуги, транспорта, за сметка на печалбите на бизнеса? Това е утопия – забравете го, промийте си мозъка. Как така ще вземем от някой, който има, за да дадем на този, който няма. Как ще го приеме бизнесът? Ами ако увеличим минималната работна заплата на 500 евро, ще имаме ли бизнес в България въобще след това, ако вдигнем пенсиите на 400 евро, как бизнесът ще трупа печалби? Задайте си тези въпроси, за да проумеете наивността на вашите въжделения и несъстоятелността на вашите разсъждения!  Вие ще поискате и национализация, всичко да стане обществена собственост, ВИК, Енергото, мините. Защо смятате, че държавата може да управлява тези дейности по-добре от частника, който защитава своите собствени интереси и така прави всичко, за да трупа печалба? На нас ни е необходим растеж, растежът идва от увеличаването на печалбата на бизнеса и облагането му с едни разумни данъци, около които сме постигнали консенсус. Ако ВиК стане държавна, приходите от данъците на концесионера ще секнат – какво от това, че може да поевтинее водата? – същото е и с другите сфери. Защо да субсидираме БДЖ, Топлофикация или която и да е друга фирма и така да осигуряваме изкуствено занижени цени на услугите за населението – това е пагубно. Разбирате ли, пагубно. Всяка една социална функция е пагубна за държавата, всяка една.

 – Но какво искате да кажете, какви са функциите на държавата, ако не социални? Не всички хора могат да бъдат умни, не всички хора могат да притежават умения, но всички могат да бъдат добри, а една такава политика като тази, която току-що описахте, ги тласка към озлоблението и процесите на протести, които преди малко описахте.

– Вие сте отчайващо наивна, тъпа и проста, как сте си намерили работа не мога да разбера, но скоро тази грешка ще бъде поправена. Какви били функциите на държавата, ако не социални? Да се смея ли, да плача ли? Държавата трябва да осигури благоприятни условия за растеж и развитие на бизнеса, не на хората. Държавата трябва да осигури необходимата евтина работна ръка за бизнеса, за да може той да е конкурентоспособен. Държавата трябва да предотвратява всякакви протести, нарушаващи благоприятната среда за трупане на печалби от бизнеса. Държавата трябва да се отърси от всякакви социални функции и така да принуди хората сами да отговарят за себе си, сами да се защитават в рамките на закона, написан в консенсус между нас и бизнеса, сами да си търсят правата, отново в рамките на същия този закон. Държавата трябва да гарантира, че всички ресурси, които се намират на територията на страната, ще бъдат частна собственост и ще се използват за трупане на печалба и увеличаване на икономическия растеж, а не за разхищения в социални дейности. Държавата трябва да гарантира, че всеки ще бъде принуден да работи, до гроб и до смърт, при условия, които се диктуват от бизнеса, в интерес на бизнеса и трупането на печалби. Държавата трябва да гарантира, че в страната  няма да остане нито една безплатна услуга, че никой, никъде и никога няма да оказва безплатна, безвъзмездна и доброволна помощ, в която и да е сфера, защото това е пагубно за бизнеса, отнема част от пазара му и намалява печалбата му, а оттам и икономическия растеж на страната. Държавата трябва да гарантира, че дори и да сте умен, образован, да притежавате креативно мислене, завидни технически умения и научни познания, няма да можете да задоволявате сам своите потребности, а ще бъдете принуден да купувате всичко, което ви е необходимо, за да се поддържате жив. Държавата трябва да гарантира , че всичко, което се прави, се прави за пари, за печалба, за благото на богатите и техните наследници.

– Добре, но все пак кое при тези обстоятелства, при тази политика е това, което да ни обединява като народ, да ни олицетворява като държава?

– Жаждата за пари у всеки един гражданин на Република България е това, което трябва да ни обединява като нация. Всички трябва да мислим за пари, не за взаимопомощ, за пари – не за справедливост, за пари – не за напредък. За пари – не за здраве, за пари – не за образование, за пари – не за децата си, за пари – не за родителите си, за пари – не за приятелите си. За пари, пари и пак пари.