В централата на ГОСПОД

Пари, пари, пари… От небето валяха пари. Истински пари. И това се случваше едновременно по целия свят. В един миг от небето започнаха да падат пари, книжни пари, рееха се като есенни листа, а хората гледаха невярващо нагоре и протягаха ръце. Парите падаха от небето – разбирате ли, от небето! Във всяка държава валеше собствената й валута, примесена с долари и евро. В началото всички помислиха, че това е някаква приятна изненада от страна на правителството, което ги управлява, или че някой милиардер е решил по този ексцентричен начин да демонстрира своята благотворителност. Но парите не свършваха, те валяха един, два, три дни и се сипеха над всяко населено място. Да, да – те падаха само над населените места и никой не можеше да проумее откъде се вземаха тези пари, те просто се сипеха от небето, и това е. Без видима причина, без никакво разумно обяснение, просто се сипеха.

В началото настана блъсканица всеки гледаше да докопа колкото се може повече, имаше сбивания и дори убийства, но скоро всички разбраха, че парите няма да спрат да се сипят и оставиха дребните дрязги относно това кой къде да застане, за да може да събере повече пари. Хората излизаха масово по улиците, напускаха работните си места и стръвно тъпчеха пари в чантите и джобовете си. Имаше и такива, които ги ловяха от балконите, а някои, в стремежа си да уловят някоя купюра с по-голяма стойност, се протягаха повече от безопасното и политаха към земята сред дъжда от пари. Но няколкото нещастни случая не успяха да помрачат първоначалната радост от чудното събитие. Стъпкани деца, счупени крайници, премазани хора – всички тези жертви на еуфорията бяха незначителни в сравнение с чувството на щастие, обзело човечеството.

Всички имаха пари в изобилие. На следващия ден след началото на дъжда никой не отиде на работа. Просто всички имаха пари и нямаше защо да работят. Магазини, здания, учреждения  – всичко зееше отворено и празно. Човечеството бе на улицата и събираше пари, а парите продължаваха да валят. Какъв парадокс! Всички имаха пари, а нямаше кой да им продаде нещо, защото всички бяха заети със събиране на пари ,за да могат да си купят това, за което винаги са мечтали, но никога не са и предполагали, че ще успеят да имат.

Сега всеки можеше да влезе в магазините и да вземе това, което иска, и то безплатно, защото нямаше кой да му вземе парите. Всички събираха пари, разбирате ли, всички. И всички имаха пари, всички. И нямаше кой да им вземе парите, нямаше. Хората започнаха да се самообслужват, всеки вземаше от магазините това, което му е необходимо, с ясното съзнание, че може да го плати, но не го плаща, понеже няма на кого. По-добросъвестните граждани оставяха на касите пари равни на сумата на цените на продуктите, които си бяха взели, но това общо взето бе безсмислено, защото пари имаше навсякъде и продължаваха да се трупат.

Първи изпаднаха в паника най-богатите, тяхната власт се крепеше на тяхното богатство, а сега всеки просяк можеше при достатъчна упоритост да събере достатъчно пари, за да може да се мери с тях, да влиза в техните заведения, да се наслаждава на техните удоволствия, да притежава това което те притежават. А проклетите пари продължаваха да валят и никой не искаше да работи за тях. Кой по дяволите пускаше тези пари над света? Политиците също се паникьосаха, те си задаваха същия въпрос. Властта им се сриваше пред очите, а те не знаеха как да реагират. Властта им се крепеше на недостига от пари, цялата цивилизация се крепеше на недостига от пари. Политиците градяха обещанията и пишеха предизборните си програми на базата на недостига от пари и обещаваха да го преодолеят с ясното съзнание, че това би било самоубийство. А сега някой реализираше най-мрачните им кошмари, всички имаха пари. Навсякъде имаше пари. И никой не искаше да работи, никой не искаше да им служи, никой не си правеше труда да ги пази. Имаше изобилие от пари и те, политиците, бяха станали излишни, от тях нямаше нужда, бяха на едно ниво с масата, отдала се на събиране на пари.

Някой трябваше да направи нещо, защото това нямаше да свърши добре. Недостигът от пари трябваше да бъде възстановен, хората трябваше да бъдат принудени отново да работят и да служат, без значение на средствата, с които това ще бъде постигнато. Някой трябваше да спаси цивилизацията преди да се е сгромолясала напълно. Отново трябваше да има бедни, без бедни растежът и просперитетът на планетата бе немислим. Имаше нужда от действие, и то докато все още имаше някакви останки на предишния ред сред редиците на военните, имаше нужда от хора, които не бяха изгубили тотално ума си в стремежа за печелене на пари и които не бяха се поддали изцяло на веруюто, че парите са всичко. Но такива хора трудно се намираха, самите политици и бизнесмени се бяха постарали да укрепят веруюто, че парите са всичко, че без тях нищо не може да се направи, че без тях нищо не може да просперира, че без тях не може да се живее, че те са смисълът на живота, че те са гаранция за добър живот.

Политическият и бизнес елит на отделните държави се събираше по места, за да вземат решение как да поемат контрол над създалата се извънредно опасна за цивилизацията ситуация и да се опитат да си отговорят на въпроса кой е виновен за този ужас.

——————————————————————————————————–

В централата на ГОСПОД (Галактически отдел за съвместно проучване и откривателска дейност) цареше оживление. Очакваше се Саагун от Института за изследване на съзнанието на уникални създания (ИИСУС) да отговаря пред Комисията за поддържане чистотата на разума във Вселената относно резултатите  от проведеното лечение на планетата Земя, извършено по молба на самата планета и населяващите я разумни същества. Проблемът бе широко дискутиран в Галактическите среди, защото на тази планета се бе появило същество, притежаващо съзнание, но с разум изкривен до неузнаваемост, което при по-нататъшно развитие би могло да представлява заплаха за Чистия Разум в цялата вселена, съдейки по пораженията, които бе нанесло на собствената си планета:

– Моля за внимание – призова председателят, – Вие, Саагун, се явявате пред този висш орган на ГОСПОД за да изложите ясно и откровено пред чедата на Разума какво наложи нашата намеса на планетата Земя и защо за пръв път се стигна да унищожаването на разумно същество. Знаете, че огромната част от чедата, населяващи Вселената, не са запознати с детайлите, наложили външна намеса по отношение на същество, притежаващо съзнание – този висш дар на Вселенския разум – и тяхното унищожение предизвика редица брожения и размътване в чистотата на умовете. Моля започнете.

– Уважаеми чеда на Разума, жители на Вселената, в нашия Институт за изследване на съзнанието на уникални създания преди около пет хиляди години получихме сигнал от Земята, че едно от съществата, които я населяват, проявява обезпокоителни признаци на затъмняване на Разума. Ние изпратихме редица учени, които на място да се опитат да отстранят аномалиите в поведението на въпросното същество и да му помогнат да се слее със Вселенския разум, но опитите бяха неуспешни и дори в някой случаи доведоха до задълбочаване на затъмняването. Ще спомена само имената на Христос, Мохамед и Буда, без да се спирам на конкретните им действия – всички ги познавате като добри специалисти, – но там, уви, те се провалиха, ученията им бяха изкривени и както споменах, вместо да осветлят Разума, те доведоха до ужасяващи аномалии в поведението на въпросното същество, което нарича себе си разумен човек.

Въпреки неуспехите и именно заради тях, ние от ИИСУС засилихме нашето наблюдение и изучаване поведението на въпросното същество, но без да му позволим да разбере, че е наблюдавано. Надявахме се да успеем да го изучим и да открием причината за изкривяването в съзнанието му, което го води до затъмняване на разума. Положението на останалите разумни същества, с които планетата Земя изобилства, се влошаваше с всяка изминала година, а в последните 20 години стана нетърпимо. Самата планета настояваше за бърза и безкомпромисна намеса в името на оцеляването на Разума на планетата. Ние за първи път се сблъсквахме с подобно нещо – планета да иска унищожаването . . .

– Тишина, моля за тишина – провикна се председателят сред шумните възгласи в залата, –  нека да свърши докладът и тогава ще можете да зададете въпросите си. Продължете, Саагун.

– За първи път планета искаше унищожаването на разумно същество, което я населява. Знаете, че това е прецедент, влизащ в противоречие с Вселенската Конвенция за Неприкосновеност на Разума във всичките му форми. Но положението наистина бе нетърпимо, въпросното същество бе започнало да унищожава останалите разумни обитатели на планетата, както и самата планета, без дори да осъзнава, че по този начин унищожава и себе си. Тогава разбрахме, че въпросното същество не е рожба на Разума, а на Безумието. Това същество не беше разумно, а безумно. За първи път се сблъсквахме с безумието. Ние като учени предполагахме неговото съществуване само теоретично, но досега никой никъде в рамките на цялата Вселена не е докладвал за друг подобен случай. До момента безумието беше само теоретична постановка. Намесата ни стана абсолютно необходима именно в защита на Разума.

Откритието, че въпросното същество не е разумно, а безумно, ни позволи да действаме в рамките на Конвенцията за Неприкосновеност на Разума. Ние открихме основния признак на безумието, ние успяхме да го идентифицираме и смятаме, че занапред ще сме по-подготвени при среща с безумни същества. Основният признак на безумието е понятието ПАРИ.

– Бихте ли разяснили на чедата на Разума какво представляват парите и как те определят поведението на безумните, за разлика от това на разумните същества във Вселената?

– Парите са основната движеща сила на безумните. Целият им живот се върти в стремеж да се сдобият с тях. Цялата им цивилизация, структурата на обществото им е изградена на базата на парите, самото им общество функционира водено единствено от парите. Ще се опитам да обясня какво представляват парите: те не са чувство, нито мисъл,  нито природен закон, те са изкуствено понятие с различно по форма естествено проявление. Но проявление, което служи единствено и само за придобиване на вещи и на удоволствия.  През различните стадии на развитие на безумието парите са имали различна форма, те са изработвани при строго определени правила от безумците първоначално от злато и сребро, след това като красиво украсени хартийки, а последно бяха приели формата на пластични карти с електронни импулси и дори само на информация носеща се из тяхната информационна мрежа.

Всяко едно свое действие безумците съобразяваха с това дали ще им донесе повече пари. Ако сметнеха, че ще загубят пари, те не предприемаха нищо. Загубата на пари ги ужасяваше и довеждаше до лудост. Всички техни взаимоотношения бяха изградени на базата на парите. Дори и такива проявления на Разума като Любовта и Взаимопомощта бяха изкривени и поставени в зависимост от наличието на парите. Всяко тяхно действие целеше натрупването на повече и повече пари. Това натрупване те наричаха печалба. Те използваха ресурсите на своята планета водени от безумният си стремеж към печалба. Абсолютно никаква целесъобразност, логика или разум не се наблюдаваше в техните действия. Те се съревноваваха помежду си кой ще спечели повече пари, наричайки това конкуренция. Те произвеждаха повече и повече, за да могат да продават по-евтино и по-евтино и така да убият конкуренцията на тези, които не успяваха да поддържат темпа на ускоряване на производството.

За да се развива тяхната цивилизация обаче, бе необходимо парите да бъдат в постоянен недостиг. Така се стимулираше обществото на безумните да работи. Безумните според притежаването на пари се деляха на бедни и богати. Богати бяха тези, които имаха повече пари, а бедни – тези, които се стремяха да забогатеят на всяка цена. Богатите обясняваха на бедните, че е безумно да получават повече пари за труда си защото това затруднявало и спирало растежа на икономиката им. А икономиката е основният стълб на безумната им цивилизация. Богатите обясняваха на бедните, че колкото по-малко пари получават за труда си, толкова повече хора ще искат да ги вземат на работа и по този начин никога няма да останат без работа и винаги ще имат сигурни доходи.

Знам, чеда на Разума, че ви е трудно да разберете логиката, но не забравяйте, че това са безумни, а не разумни същества. Безумните в цялото си съществуване са се старали да укрепват взаимно вярата си в парите в общуването помежду си. Оставено без пари, безумното същество не може да се сдобие с храна и подслон.

– Моля за тишина в името на Разума! Продължете, Саагун.

– Безумците вярват, че парите им позволяват да притежават планетата и нейните ресурси. Те наричат тази вяра частна собственост. Всеки безумец, в зависимост от това с какви пари разполага, притежава различна част от планетата и нейните ресурси – един път под формата на земя и втори път под формата на преработени ресурси. Парите им служат като средство за размяна на тази частна собственост, а тези които, не притежават такава, продават самите себе си, за да могат да се сдобият с пари, с които да си купят необходимото, за да поддържат жалкото си съществуване.

Тези безумци не само избиват останалите живи същества на планетата и унищожават самата планета в името на парите – тяхното безумие не спира до тук. Те се избиват един друг в името на парите, трупането на печалба и частната собственост. Надявам се, че ако някой от вас все още е имал съмнение относно това дали все пак не са притежавали капчица разум, да се е убедил в дълбочината на тяхното безумие.

В името на печалбата и икономическия растеж, както те наричат прогреса, те отравят Въздуха, Водата и Земята, които са основните елементи поддържащи техния живот. Те се самоунищожават поради вярата си в парите – вяра, която сами са създали и от която поради своето безумие не могат да се отърсят.  Искам тук отново да подчертая, че всяка една тяхна дейност е подчинена на стремежа към парите. Образованието, здравеопазването, науката, работата, управлението, взаимопомощта – всяка от тези дейности при тях е подчинена и поставена в зависимост от парите. Всички се стремят да бъдат богати и няма начин в тази система да оцелее Разумът, защото дори и той да се появи някъде там, той става заложник на парите и тяхната функция, той е осъден да се превърне в безумец.

Въпреки всичко, което изложих дотук, ние от ИИСУС таяхме надежда, че ще успеем да им помогнем и да ги излекуваме от тяхното безумие. Ние вярвахме, че ще успеем да ги накараме да осъзнаят, че общуването между тях може да бъде положено на разумна основа, а не на фикцията, която представляват парите. Вярвахме, че ще успеем да ги накараме да разберат, че значимостта на отделния индивид, на която те много държат и която вярват, че могат да оценят и възнаградят единствено с пари, може да бъде възнаградена от чистата благодарност към безкористните действия на този, който допринася за прогреса на обществото. Да повярват, че за да помогнеш на някого да се образова, да се отърси от нищетата и непросветеността,  не са необходими пари, а доброта и съчувствие. Да повярват, че за да работиш не е необходимо да получаваш пари, а е достатъчно чувството, че твоят труд е част от дейността на разума и подпомага неговото съществуване и развитие. Че не е нужно да притежаваш нещо, ако можеш да споделяш всичко.

Ние, чеда на Разума, въпреки всичко изброено дотук, решихме да се опитаме не да ги унищожим, а да ги върнем в пътя на просвещението, като им демонстрираме безумието на тяхната вяра. Ние решихме да им дадем пари – толкова пари, колкото никога не са и сънували. Ние взехме екземпляри от всяка една тяхна парична форма и създадохме огромно количество пари абсолютно идентични с техните, които пръснахме по цялата Земя. Разпръсването продължи една седмица, по строго определени правила които смятам, че няма нужда да разяснявам. Основното е, че ги разпръсвахме само и единствено над населените места. Дебелината на паричната покривка достигна един метър и всички можеха да имат толкова пари, колкото можеха да съберат. Смятахме, че това ще им помогне да осъзнаят безумието на влечението и вярата им в парите. За съжаление сбъркахме. Безумците се избиха и самоунищожиха, което все пак смятам, че е един положителен факт.

Както и предполагахме, в началото настъпи хаос, всички бяха заети да събират пари, спряха да работят. Постепенно осъзнаха, че парите, които имат не са им нужни, защото всички имаха пари. Смятахме, че този момент ще бъде повратен, но не би. Вместо да осъзнаят безсмислието на парите, те се вкопчиха в частната собственост и се втурнаха да я защитават от посегателства. Въпреки, че джобовете им бяха натъпкани с пари, те започнаха да се избиват един друг, защото не знаеха как да получат един от друг необходимите им за съществуване неща, а парите вече бяха загубили своята предишна привлекателност. В опита си да възстановят предишния ред, богатите и правителствата на отделните държави (държавата също е безумно понятие, обединяващо група безумци и противопоставящо го на друга група въз основа главно на говоримия език, на който общуват и на вярванията които изповядват), като решиха, че въпросното явление, а именно парите, които ние изсипвахме над планетата, са следствие на чуждестранни действия, използваха наличния си военен арсенал и атакуваха всички държави, които бяха в обсега на техните оръжия. В крайна сметка безумците взаимно се избиха, а планетата Земя е спасена, въпреки, че ще са й необходими няколко десетки хиляди години, за да се възстанови отново в предишния си блясък.