С масово меле започна отбелязването на спорната дата 9 септември. Причина за безредиците стана злощастното съвпадение в избора на място, на което две групи българи – социалисти и демократи – решиха да отбележат спорните деветосептемврийски събития. И социалисти, и демократи избраха да проведат мероприятията си пред Паметника на Съветската армия. И двете групи се организираха през социалните мрежи, като и двете избраха един и същ начален час 10.00.

Начело на демократите били видни блогъри и позабравени политически лица от редиците на умиращото СДС. Водеща роля имаше Иво Инджев, който призовал демократите да носят кирки и лопати и да изринат собственоръчно веднъж завинаги от центъра на София този срамен символ на комунизма. За връх на събитието било решено да се изгорят чучелата на  Тато и, разбира се, на бившия президент Георги Първанов, което според видните демократи щяло веднъж завинаги да гарантира победата на демокрацията и просперитета на нацията и щяло да ни издигне в очите на другите европейски народи.

От друга страна социалистите, организирани от лидерите на младежката организация на БСП и подкрепени от сдружение Форум България-Русия, решили също да отбележат светлата за тях дата, като за пореден път почистят този величествен монумент и се отдадат на спомени за времето на Тато. Като връх на празника се предвиждала възстановка на посрещането на братската Съветска армия в София.

И ето че в десет часа безобидните скейтъри, които редовно се забавляват в подножието на паметника, изтръпнаха от ужас при вида на двете тълпи обезумели българи, приближаващи се към тях:

”Както си карахме скейтовете – разказва един от оцелелите скейтъри, – към нас се приближиха две тълпи психопати. Едните носеха кирки, лопати и сини знамена, а другите търнокопи, лопати, кофи с вода и червени знамена. Всичко се случи за секунди. Едните бяха овесили едни чучела и ги размятаха злокобно пред редиците си , а другите носеха портрети, изобразяващи едно от чучелата. Отначало помислихме, че са агитки на ЦСКА и Левски, но впоследствие разбрахме, че лудостта не им е на спортна основа, а на политическа. Докато се чудехме какво да правим, се оказахме заклещени между двете озверели тълпи. Викове “червени боклуци” и “сини педали” огласяха пространството. Сипеха се плюнки, закани. Сред редиците на двете тълпи имаше както младежи, така и немощни старци. Беше страшно, разкривени лица, умопомрачени погледи – ужас. В един момент психопатите не издържаха на напрежението и се вклиниха едни в други. Започнаха да се налагат с бастуни, лопати, кирки и знамена. Трябваше да използваме скейтовете, за да си пробиваме път сред мелето, което се заформи. Опитвахме се да обясним, че нямаме нищо общо с техните вражди, че не сме на ничия страна и да ни пуснат, но озверелите малоумници се вбесяваха още повече. Крещяха ни, че младото поколение е дрогирано и неадекватно, неориентирано и безперспективно и че ако искаме да има България, трябва да вземем страна, че трябва да се определим идеологически, а не само сексуално. Отвсякъде към нас струеше само омраза и ненавист. Доста от нас пострадаха. Обадихме се на 112 да пратят полиция да ни пази, но от там отговориха, че щом протестите не са срещу правителството, намесата на полицията не е необходима.”

Advertisements