Силно възмутени и афектирани от опита за изваждане и реабилитиране на отдавна изгнили комунистически мумии с чалнати идеи за “Единство, Творчество и Красота”, лидерите на опозиционните правилни демократични сили в България изригнаха в жарко, парещо като лава, истинско и неподправено свободно слово. На истинска демократична и свободна пресконференция, пример за свободно и демократично слово, те изляха своята болка и праведна мъка, своя гняв и отвращение от подобни гадни, гнусни и мръсни инициативи, каквато бе успешно провалената, за щастие на демократичния свят и свободата на словото, конференция за приноса в културата на отдавна умрялата и забравена комунистическа принцеса Людмила Живкова – и то в храма на българската наука и образование СУ “Климент Охридски”, който след този малоумен акт надали може да продължи да се кичи с подобни определения. Но нека дадем думата на истинските демократични културни дейци на Република България – сините супер мозъци:

”Каква е тази конференция, какъв е този фарс, каква е тази гавра с българската култура, и то в светая светих на българското образование? Коя е тази Людмила Живкова? Какво е направила, та е заслужила такова внимание и почит? Аз ще ви кажа – нищо, едно голямо НИЩО. Събрала хиляди деца от кол и от въже от целия свят. Дала им право да бият камбани,  изсипала им два камиона тебешири, асфалтирала им един площад, където да рисуват, и хоп! – обявяваме я за културтрегер. Безумие, пълно комунистическо безумие. Тази промивачка на детски мозъци, дето целта й беше на всяко дете, стъпило в България, да му върже червена връзка, и то под егидата на ЮНЕСКО. Срам и позор и за ЮНЕСКО! Но какво се учудваме, вижте днес тази умираща организация – та тя се командва от още едно комунистическо отроче, Ирина Бокова. ЮНЕСКОкожата си мени, но нрава си не. И те са гадни останки от комунистическото минало на България, срам за Европа.

Били участвали деца от 135 държави – и какво от това? Дошли, рисували, пели, танцували, после паднал дъжд и измил рисунките. Какво е останало, къде е културата? Един рушащ се паметник, заплашващ живота и здравето на българчетата – това е останало. Нелеп спомен за нелепа идея. Всъщност не нелепа, а ужасна идея. Единство, казват, а имат предвид еднаквост. Да промият мозъците на децата от целия свят, това е била великата им идея – да ги направят комунисти. Ужас! Какъв късмет, че това безумие се е срутило! И сега някакви искат да го възраждат, да го превъзнасят, че ако могат, и да съживят психарката Людмила Живкова!

Само през трупа ни, мръсни комунисти! Как не измряхте всичките, боклуци долни. Какво е дала на културата тази Людмила Живкова, сравнена с един Иван Костов – нищо, нищо, и  пак НИЩО! Иван Костов е дал на културата повече от десет Людмили Живкови, за него трябва да направите конференция. Как е оцелял по времето на комунизма, как се е развивал и опазвал разсъдъка си, въпреки че е завършил политическа икономия във Висшия икономически институт “Карл Маркс”. Как е успял да натрупа богатство по време на прехода и днес да е сред най-богатите българи?

Но нека да се върнем на неоценимите му заслуги за културното израстване на България през годините на прехода.  Именно благодарение на неговите усилия свободата на словото и ума роди чалгата. Хиляди българи и българки, дотогава умствено ограничавани от мозъчните окови на комунизма, изляха душите и сърцата си в тази божествена музика. Какъв разцвет и прогрес отбелязва тя днес, ето това е култура! Студентски град, от студен град за промиване на мозъци и изучаване класиците на гнусния комунизъм, стана истинска гореща точка за развлечения и разкрепостени мисли и действия на съвременната българска младеж. Той се превърна в такава притегателна точка на културата, че дори и по време на смутните мутренски времена, самите мутри не устояваха на културното му привличане и търсеха там покой за обърканите си души. И днес Студентски град продължава да е пример за културно демократично свободомислие, благодарение на Иван Костов. И днес фолк певци и певици, видни рапъри и други културни банди водят своята просветителска мисия из средите на българските студенти.

А какво израстване наблюдаваме сред самите фолк изпълнители – те станаха журналисти, водещи на телевизионни шоута, желани гости в не една телевизия, решила да предостави достъп на аудиторията си до българската демократична култура. Те станаха вдъхновение за българските манекенки, които се стремяха да приличат на тях, на всички български момичета. Благодарение на тях и на свободата, дадена им от Иван Костов, хиляди българки прогресираха, като отхвърлиха всякакви комунистически предразсъдъци по отношение на любовта и секса. Те откриха, че за любовта няма възраст, хвърлиха се на шиите на успели чичковци с пари и скоро заеха достойно местата си като водещи на телевизионни предавания, наливащи акъл на неуспелите да се облагородят все още български младежи.

Благодарение на Иван Костов днес много българки могат да се похвалят със световна слава, придобита благодарение на възможността да снимат и разпространяват собствени порно клипове. Българската красота и всеотдайността на българката в леглото станах обект на завист и възхита из целия културен свят. Тези българи и българки станаха ВИП персони. И като казахме ВИП персони, щеше ли да има днес ВИП Брадър, ако не беше Костов, ако не беше дошла демократичната култура? Не, не и пак не! И вие ще ми говорите за някаква си Людмила Живкова? Костов, Костов и пак Костов е истинският културен титан на нашата епоха. Ако мога да перифразирам, “В началото бе Костов и Костов бе Културата и Културата бе Костов.” И все още е, и ще пребъде!

Тази провокация на здравия разум, тази гнусна конференция, ни дава повод да се замислим имало ли е въобще смисъл от съществуването на институцията Софийски Университет, има ли смисъл от съществуването на който и да е университет? Какво правят те за българската култура, освен да вадят комунистически скелети? Къде са техните ученици, къде са? Няма ги, накъдето и да се огледате, ще видите само демократичните символи на българската култура – фолкпевици, манекенки и мутри. Но аз ще ви кажа къде са – бягат. Бягат от България от своите задължения към развитието на българската култура, бягат в чужбина, където се надяват, че ще скрият своята умствена и културна немощ, своята комунистическа същност. Те емигрират, драги демократи, и тогава иде ред да се запитаме: защо са ни тези учебни заведения? Те само развращават децата на България и ги изритват на Запад. Всички университети трябва да бъдат закрити, срутени до основи и да бъде изграден един нов, истински демократичен университет, носещ името Иван Костов. Смърт на комунизма – култура за народа! Нека Бог бди над Костов и над България!”