След скандалния акт на цензуриране на интервюто на германския посланик в България г-н Матиас Хьопфнер от екипа на вестник „Монитор” и упоритото мълчание по темата на останалите български медии, в интернет се появи ново нецензурирано интервю с г-н Хьопфнер. Предаваме текста изцяло без съкращения:

– Г-н Хьопфнер, изминаха няколко дни от скандала с цензурирането на Вашето интервю, дадено за вестник „Монитор”, но освен Вашата собствена реакция и тук-там възмутени гласове в интернет, други реакции не се наблюдават. Как си обяснявате това и каква според Вас е ролята на водещите български медии в случая?

– Обяснението е просто и тъжно. За съжаление актът на цензуриране е едно логично събитие в рамките на общата картина на българските медии. Въпреки това той е нагъл и безцеремонен и аз, като представител на една европейска държава като Германия, няма как да го отмина. Сами разбирате, че това, за което става въпрос в цензурираното интервю, позициите които съм изразил и темите, които съм засегнал,  касаят не толкова моето лично становище, а официалната позиция по повдигнатите въпроси на Федерална Република Германия, и в този смисъл това не е просто цензура, наложена над един отделен човек, а опит за цензуриране на цяла държава.

Още веднъж искам да заявя, че съм удивен от наглото и безцеремонно държание на вестник „Монитор” и от мълчанието на останалите български медии. Подобен акт е недопустим от гледна точка на журналистическата етика и морал, от професионална гледна точка, от самата идея за свобода на словото, която е един от основните стълбове на демокрацията. За пореден път се убеждаваме, че в България журналистика не съществува и медии няма. Това, което се наблюдава във вашата държава под формата на журналистика, е силно изродено. Това е някаква сбирщина от платени драскачи, служещи на една или друга клика, пишещи изцяло и само по поръчка. Целта им е не обективност, а субективност. Гледната точка се определя от този, които им плаща, те нямат собствено мнение и никога не са имали. Те нямат за цел да се изявяват като журналисти, тяхната цел е да спечелят някакви пари с поръчково писане и да си подсигурят безсмисленото нещастно живуркане. Те пораждат асоциация с пихтиесто, слузесто и лигаво същество, но не и с истинска журналистика. Те са мекотели, алчни и гладни създания. Те се продават като стока, продават човешкото в себе си, за да имат пари да утолят първичните си животински  нужди. И това се отнася за целия български медиен пазар – вестници, телевизия, радио.

Така наричащите себе си „водещи” български медии не допускат външна критика и самокритика, самите те се държат спрямо себе си като към мъртъвци – за себе си те публикуват или добро, или нищо. По същия начин стои положението и с тези, които им плащат – и за тях или добро, или нищо. Мъртвило навсякъде, където някой си плаща за медийни услуги – правителство, партии, политици, икономически кръгове, бизнесмени. Разбира се те си мислят, че пращят от живот, че ръководят съдбините на нацията, че властват, но всъщност те са едни тумори и тяхната власт е като властта на тумора над борещото се за живот тяло. Те объркват възприятията му, нарушават обмяната на веществата му,  те го убиват и умират заедно с него, но последното те не могат да разберат. В този смисъл вашата държава деградира, а обществото ви дегенерира и с всеки изминал ден мъките ви се увеличават, а краят наближава, и то по-бързо, отколкото очаквате.

– Вие сте поредният пророк, предричащ краят на България. Не мислите ли, че все пак българското общество има сили да оздравее, да победи този тумор, на който вие оприличихте българската журналистика?

– Българското общество, доколкото го има, е като кон с капаци, а капаците са така наречените български медии. То вижда и възприема света такъв, какъвто му го представят въпросните медии под диктата на своите собственици, на различни политически клики, на управляващите. Нека да видим какви са водещите новини на водещите български медии: убийства, изнасилвания, катастрофи – кръв, трагедии и ужаси. И това е навсякъде – вземете най-отвратителния от всички български всекидневници „Телеграф” и ще останете потресени от заглавията там. Аз предполагам, че във въпросния вестник работят някакви изроди, пълни боклуци и извратеняци, някакви същества с психически отклонения, чието място е в психодиспансера, ведно със собственика. Но забележете, това безумно-изродско издание е най-евтиното на пазара и съответно доста четено, но как мислите прочетеното се отразява на психиката на обикновения българин?

Набиването в главите на българите на чувството, че са заобиколени отвсякъде от нещастия и трагедии, че животът е страшен и ужасен, е целенасочена практика в българската медийна среда. Кажете ми какъв е смисълът да съобщаваш всяка вечер колко катастрофи са станали, колко хора са загинали, да излъчваш кадри от мястото на произшествието? Какво целят, когато питат родители, загубили децата си, как се чувстват? Каква точно функция изпълнява медията, когато се рови в скръбта и трагедията на хората и ги прави достояние на обществото? Каква? И тук аз не говоря за разследвания на причините на дадено трагично събитие, не, аз имам предвид търсенето на кървавия кадър, на сълзите на опечалените, на мъката на близките, на болката на пострадалите – това е, с което ви заливат вашите “медии”. Защо? С каква цел? Докога? Това са въпросите, които трябва да си зададете, и аз ще ви отговоря: целта е да се държи обществото в стрес, под уплаха, да се чувствате отвсякъде заобиколени от нещастия и единственият светъл лъч да бъде това или онова действие на правителството. Целта е да ви манипулират. Да бъдете толкова смазани психически, че да не можете да преценявате адекватно действията на политиците и на свързаните с тях икономически групировки, и така те да прокарват и да осъществяват своите интереси, като ги представят под формата на единствените  логични възможни действия за възпирането на целия този ужас,  поднесен ви на медийната трапеза. Честно казано, аз не виждам никакви признаци обществото ви да се противопоставя на този медиен натиск, на тази стресираща среда, създавана от българските медии – как очаквате тогава да бъде победен този тумор? Невъзможно.

Позволете ми, г-н посланик, да не се съглася с Вас. Все пак подобни новини се съобщават и в западните медии, така че България не може да бъде сочена като единствен пример. Вашето твърдение, че нацията ни дегенерира, според мен също е доста пресилено. Все пак живеем в двадесет и първи век, членове сме на НАТО и Европейския съюз – нима това наричате дегенерация и деградация. Явно приемате прекалено лично нещата, което пречи на трезвата Ви преценка.

– Глупости, пълни глупости. Да, на Запад също има медии, които търсят шокиращи кадри, трагедии и кръв, но те не са водещи, те не са масовите медии. При нас има изобилие от сериозни издания, запознаващи читателите си с постиженията на съвременната наука, с постиженията на техните съграждани, с алтернативите за развитие на обществото. Провеждат се сериозни дебати с участието на обществото за пътя, по който трябва да се развиваме, за грешките, които са допускани, и за възможностите за преодоляването им. В България това не се наблюдава. С много малки изключения при вас информацията, която се поднася, е еднотипна и едностранчива. Когато чета вестниците ви и гледам телевизиите ви, имам чувството, че редакторът им е един и същ. Разликата е само в степента на превъзнасяне на определени лица от политиката и бизнеса.

Казвате, че живеете в двадесет и първи век, че не забелязвате признаци на дегенериране сред обществото. Настина ли ?! По какво точно съдите, че живеете в 21 век – по качеството на живот ли или по-календара?  Аз съм убеден, че само по календара, но като живот, като реален живот, вие западате. Като начин на мислене, като ценности, като мечти, ако щете, вие се връщате в епохата на тъмните векове, в средновековието.

Да продължа оттам, докъдето стигнах: вие сте притиснати психически от кръвта, която изливат върху вас медиите. От мизерията, в която живеете и която уж представлявала гаранция за икономическата ви стабилност, както ви набиват в главите. От забързания ритъм на живот, който ви налага съвремието. От страха да не изгубите работата, която ненавиждате. На вас не ви остава никакво време да мислите, вие сте предоставили тази функция на медиите и поемате наготово всичко, което те ви сервират. Това, разбира се, е изгодно за тези, които дърпат конците. Тогава вие намирате утеха от стреса, от несъответствието между това, което ви набиват в главите, и действителността, в утоляването на първичните ви нужди, в алкохола, в неистовия стремеж към някакви пошли забавления.

Не сте съгласни, че деградирате. Та погледнете само числеността на нацията си. Степента на образованост. Целите на младото поколение. Колко от вашите медии отразиха скока на Феликс Баумгартнер? Дори по времето на комунизма медиите целяха да повдигат самочувствието на гражданите, като отразяват постиженията в сферата на науката и техниката. Водещите новини тогава бяха изстрелването на първия спътник в космоса, полета на Гагарин, гордостта, че имате свои космонавти, че участвате активно в космическите програми на социалистическия блок. Днес кои са вашите герои, кои са постиженията с които се гордеете –  фолк изпълнителите, ВИП Брадър и участието на Памела Андерсън във българското му издание? Може би рейнджърите, които пращате по света уж в защита на демокрацията и които всъщност са подгонени и принудени да рискуват живота си за чужди каузи, поради мизерията и липсата на алтернатива? Погледнете нивото на емиграцията си. Вижте къде избират да се развиват огромна част от специалистите ви, къде постигат успехи и получават признание.

Сравнете нивото на грамотност на населението преди 30 години и сега. Погледнете докъде сте се докарали с малцинствата. Дали деградирате?! Докато милиони следят мисията на “Кюриосити” на Марс, откритията на учените в ЦЕРН, вие се прехласвате пред чудотворни икони и мощи на светци. Във века на науката и техниката вие се надявате на чудеса и гледате към Бога. Не ми казвайте, че не деградирате. Нима не виждате, че вашата страна е станала благодатна почва за разпространяване на всякакви религиозни течения. Много хора търсят спасение в църквите и джамиите, именно защото са обезверени от реалността, именно защото не могат да приемат за нормален моралния упадък и новите герои, предлагани им от медиите. Тези хора се обръщат към Бог или Аллах, именно защото не виждат смисъл в образованието, подготвящо ги да станат част от безличната сива маса.

Отговорете ми, дава ли вашето образование някаква друга перспектива на младежите, освен да станат роби на икономическата мафия? Учи ли вашето образование младежта да мисли, или само да заучава някакви знания?  Знаят ли вашите младежи как да си търсят и отстояват правата, когато свършат с обучението и излязат на трудовия пазар? Не , не и пак не. Подобно образование не е в интерес на бизнеса. Защо тези бъдещи строители на икономическата стабилност на нацията не се запознават с правата си още от училищната скамейка? Защо? Защо при толкова много закони, които се приемат и изменят постоянно, които уж целят да регулират живота в държавата и обществото, младото поколение не бива запознавано с тях? Знаят ли вашите образовани граждани към кои институции да се обърнат, когато се почувстват онеправдани? Въобще запознати ли са със структурата на държавната администрация, която ги управлява, с начина на функциониране на самата държава? За вашия модел на образование това са излишни знания. На вашите управници им трябват безропотни послушни граждани, а не мислещи, просветени млади хора, отстояващи правата си.

Не деградирате?! Да се върнем пак към настъплението на религията сред вашите граждани. Днес при вас се строят повече джамии и църкви, отколкото училища. Това ли е развитието ви в 21 век? Докато по света въвеждат интерактивно обучение още от първи клас, вие водите дебат дали да въведете изучаването на религия в училищата. Казвате, че сте в обединена Европа, а се делите по религиозни и етнически признаци. Някакви заблудени, кресливи, необразовани персони крещят „България на три морета”, когато вие вече имате достъп до целия свят. Същите тези се имат за защитници на православната вяра и издигат възгласи срещу исляма – възгласи, идващи от средновековието. А сред последователите на Мохамед разни побъркани мечтаят за халифатска държава. Какво е това, ако не връщане към мрака на тъмните векове и средновековните походи? Как се противопоставяте на това безумие? Религията е опиум за народите, за непросветените народи, за неграмотните и необразовани народи. Религията притъпява усещането за мизерия и нищета, като обещава щастие в отвъдния живот. Има ли по-голямо безумие от това? Та Мохамед е неграмотен и не може да чете, такива се днес и болшинството му последователи в България. А Исус – какво е написал той? Нищо, но в негово име са изгорени хиляди търсачи на истината, учени, мислители, философи. В негово име са организирани кръстоносни походи и са заличени цели цивилизации. Религията е капан за ума и при вас хванатите в този капан се увеличават.

Къде са днес вашите научно-изследователски институти? В колко от вашите предприятия има научни отдели? Колко от вашите предприятия работят съвместно с учените, за да подобрят продуктите които произвеждат? Има ли въобще такива? А имате ли учени? Помните ли, наскоро имаше едно проучване, че над 80% от българските работодатели са със средно или по-ниско образование? Е, как очаквате да просперирате?  Колко процента от бюджета ви отива за наука и колко за образование? Погледнете и тогава ми кажете в кой век живеете.