– Докога ще търпим тези анонимници, – крещеше Марковска в лицето на Цветанов – докога?! Те ни мачкат, спират нашето развитие, уронват престижа ни, свалят ни рейтинга, позорят държавата. А ние какво правим, какво? Нищоооо, нищо! Защо? Кои са те, та да ни казват кои сме ние? Наша ли е властта или тяхна? И най-важното, на чия страна е законът?

– Успокой се, Марковска, – Цветанов избърса лицето си от разхвърчалите се плюнки – ще го открием, ще ти го доведем, ще го разследваме и ще го подведем под отговорност. Това е моя грижа, обещавам ти.

– Марковска, – обади се премиерът – ти помисли, не е ли по-добре да се оттеглиш? А ние тоя така или иначе ще го открием и ще ти го доведем, да правиш с него каквото си искаш. Знаеш, че като кажа нещо, държа на думата си, аз не съм Първанов.

– Да се оттегля, да се оттегля?!! Заради един анонимник! Ти що не се оттегли, като пуснаха записите, или като изтекоха докладите в уикилийкс? Тук е България, тук не е Европа, и аз не съм Румяна Желева. Цял живот съм се трудила и съм правила услуги на тоя и на оня, и сега, когато получих това, което заслужавам, ме съветваш да се оттегля? Няма да стане.

– Тогава намери начин да се защитиш! – повиши глас премиерът видимо раздразнен.

– Да се защитя? Как да се защитя?! Та аз отрекох всичко, което хвърлиха срещу мен, но те настояваха, публикуваха документи. После се съгласих с част от това, което са написали, но те пак продължават да ме притискат, и това заради този анонимник. Да, всичко това, което той хвърли срещу мен, е вярно, но не е важно. Важното е, че този анонимник е недосегаем за нас. И ако днес на мушката му съм аз, утре може да сте вие. Разбирате ли го това?

– Добре, права си, но виж, трябва ни обществена подкрепа. Свържи се с Румяна и измислете нещо, две глави мислят по-добре от една, виж да не допуснеш грешките й. И най-важното, осигури си гражданска подкрепа. А ние този ще го намерим и ще го разпердушиним.

———————————————————————————————————

Новото гражданско движение “Заедно срещу анонимността” набираше сили. Лидерите Венета Марковска и Румяна Желева успяха да обединят около себе си хиляди неграмотни роми и желаещи да забогатеят българи – цвета на нацията.

”Анонимността няма място в една правова и демократична държава, каквато е нашата. – пишеше в обръщението към гражданите на двете жертви на анонимниците. – Всеки, който иска да каже нещо, трябва да го каже с лицето си и да е готов да понесе последствията от своята постъпка. Този, който се крие, е престъпник, той не само че не се доверява на българската правораздавателна система, но и сам не вярва в това, което говори. Той преследва тъмни, скрити цели, нямащи нищо общо със светлото бъдеще на българските граждани. Анонимниците са опасни за държавата и ние искаме да се приеме закон срещу анонимността. Ние искаме анонимността да бъде поставена като престъпление наравно с държавната измяна. Всеки, който иска да направи някакви факти публични, да изпрати сигнал, да обвини, въобще да говори, трябва да излезе от анонимност. Той трябва да декларира своята кръвна група, сексуална ориентация, партийни пристрастия, вероизповедание, местоживеене, месторабота, ЕГН, родословно дърво до девето коляно, и всичко това да разпечати на огромни плакати и билбордове на фона на своята актуална снимка в профил и анфас, и да ги разпространи из всички населени места, така че да се знае кой говори. Всичко това е особено належащо, ние се убедихме, че само трите имена не стигат, че анонимността нанася вреди, дори когато съобщава достоверни факти. Че когато става въпрос за запазване на властта, не е важна истината, а кой я казва. Един анонимник може да разруши всичко, което сме градили цял живот, трябва ли да го позволяваме?”

———————————————————————————————————-

– В страната има 37 лица носещи името Георги Тонев Колев, – докладваше Цветанов на премиера,– задържали сме 36, но все още не сме установили съпричастност на някое от тях към сигнала срещу съдия Марковска. Въпреки това ще ги задържим за 48 часа, докато тя лично ги огледа и разпита. В момента установяваме местоположението на последния Георги Тонев Колев.

– Марковска, чу нали? – обърна се премиера към съдийката. – Скоро всички Георги Тонев Колевци ще са под контрол. Истината и правдата ще възтържествуват, но сега искам от тебе да помогнеш на Калинка. Калинке, ела тук. Ще я вземете за говорител на движението, тя има опит, а и наскоро пострада от действията на един селски глупак, който щеше да си остане анонимен, ако не беше глупостта му. За съжаление, след действията му се наложи да я уволня и да я назначим на нова, по-висока длъжност – както казва народът, “Всяко зло за добро.” Вижте там, какво ще направите и срещу подобни посегателства срещу властта чрез вашето движение.

———————————————————————————————————-

Движението придоби нов смисъл и вече се казваше “Заедно срещу анонимността и селските глупаци”:

– Трябва да спрем селските глупаци, позорящи българските полицаи – пронизителният глас на Калинка Пенчева се носеше над площад Народно събрание. – Днес те снимат тях, утре ще снимат вас и ще кажат, че цяла България спи. Но кажете ми, какво лошо има, че спи полицията. Та това е доказателство за пълната победа над престъпността. Щом полицаят е достатъчно спокоен да спи, значи няма от какво да се страхува. Щом полицията спи, народът добрува. Но този селски глупак, който снима спящите полицаи и публикува снимката във фейсбук, той разбуди престъпността – и то не нашата, защото тя е унищожена, а чуждестранната. Нима смятате за случайност факта, че едва две седмици след неговата снимка се случи атентатът в Сарафово. Той е виновен за този терористичен акт, виновен е, защото е селски глупак, защото заради неговите действия терористите ни помислиха за лесна мишена и ни взеха на прицел. Спящият полицай е гарант за сигурността на държавата, а селските глупаци, които ги снимат, са новите престъпници, заедно с анонимниците. Спящият полицай е добър полицай. Спомняте си, че приятелят на г-жа Марковска стана жертва на полицейско насилие от бдящи полицаи, нещо което не би се случило, ако полицаите спяха. Не селските глупаци трябва да будят полицаите, а ние, съвестните управници на държавата. И не срещу нас и нашите близки и приятели трябва да действат полицаите, а срещу селските глупаци. Всички, които поддържат селските глупаци, са селски глупаци. Всички анонимници са селски глупаци и всички селски глупаци са анонимници – лош човешки материал.”

– Брей, – обърна се премиерът към Цветанов – много напориста тая Калинка бе, че и ме цитира!!! Има хъс, и за министър става, че и до премиер може да стигне. С такива хора съм спокоен за бъдещето на партията и България.

———————————————————————————————————

– Марковска, слушай, – трескаво барабанеше по бюрото премиерът – от Европейската комисия направиха изявление и заплашват с нов доклад заради твоя случай. Искрето, обаче, ги контрира с писмо. Включете я и нея в движението, та да видят там, че и тя е част от гражданското общество и се ползва с широка подкрепа. А ние скоро ще го хванем тоя Георги Тонев Колев и ще турим край на тоя цирк.

———————————————————————————————————–

Движението продължаваше главоломно своето разрастване и вече носеше наименованието “Заедно срещу анонимността, селските глупаци и Европейската комисия”.

– Аз питам Европейската комисия, на кого ще вярва? – пенеше се Искра Фидосова – На един достоен съдия, като съдия Марковска, или на някакъв анонимен селски глупак? Как да градим доверие в съдебната система, когато комисията обръща внимание на селските глупаци и взема присърце техните думи, а не уверенията на г-жа Марковска. Явно във въпросната комисия работят некомпетентни и глупави хора, и именно със своята глупост те дадоха гласност и сила на анонимните селски глупаци и разклатиха цялата ни държавна машина. Друг такъв гаф в историята на комисията аз не зная. Днес, когато ние служим за пример с нашата финансова стабилност, някой иска да ни разклати политическата основа. И тук ние съзираме нишките на една конспирация за дестабилизиране не само на България, но и на целия район на Балканите. Съветваме комисията да преразгледа отношението си към нас и да даде ясен знак, че е сбъркала, като накаже виновниците за допуснатата грешка – в противен случай  ще бъдем принудени да причислим и тях към селските глупаци.”

———————————————————————————————————

Френският министър на отбраната се ровеше във фейсбук и търсеше информация, която да го насочи къде да е следващото учение на специалните части. Пред погледа му попадна снимка на трима спящи полицаи. ”Я, това не е ли същата държава, дето терористите удариха израелските туристи?! Щом те провеждат там своите акции, защо и ние да не осъществим там нашето учение?” Решението бе взето и министърът доволно се изтегна на канапето.

———————————————————————————————————-

Луната хвърляше своите отблясъци над село Чуйпетльово, а Георги Тонев Колев не можеше да заспи. Вчера бе дошъл на вилата си и я завари разбита за пореден път. Беше бесен, явно занапред трябваше да разчита на себе си. Реши да я превърне в капан за всеки следващ, който дръзне да наруши неприкосновеността на частната му собственост. Цяла нощ бе залагал взривове в различни части на къщата си, така че никой да не може да влезе без да се взриви, освен ако не познава разположението на експлозивите.

В същото време два парашута се рееха над селото и се приземиха в съседната на вилата нива. По стария черен път се зададе черен джип. Георги Тонев Колев се ослуша, чу бръмченето. ”Те са, – помисли си той – това са крадците, пак идват, мамицата им, но сега ще ги науча!” Пътят свършваше точно пред неговата къща, така че нямаше каква друга цел да имат. Промъкна се тихо навън и се спотаи. Джипът спря, вратите се отвориха и слязоха трима души, облечени в тъмни дрехи. Георги Тонев Колев не издържа и се нахвърли срещу най-близкия, счупи му носа. От нивата се довлякоха още двама и той осъзна, че няма шанс в ръкопашна схватка. Извади пистолета и стреля. Двама паднаха, а другите двама избягаха. Сигурен бе, че не ги е убил. Реши, че е направил достатъчно, и трябва да се обади на полицията. Втурна се към вилата, където бе оставил телефона си. Когато се обърна от ранените нямаше и следа, джипът беше отпрашил.

– Ало, ало, сто и дванайсет ли е? Тук е Георги Тонев Колев, обаждам се от вилата си в село Чуйпетльово! Бях нападнат от петима крадци, двама  прострелях в краката, един е със счупен нос и двама се отскубнаха. Избягаха в нивата. А тези, дето са ранени, се качиха на един джип и също изфирясаха. Пратете някой по-бързо!

———————————————————————————————————-

– Открихме го, – викаше Цветанов из коридорите на Министерския съвет – открихме Георги Тонев Колев!

– Къде се е крил тоз анонимник? – попита премиерът.

– Наблизо е, в село Чуйпетльово, и е въоръжен и много опасен. Той е нашият човек, сигурен съм! Обадил се е на 112 и е поискал помощ. Съобщава, че е бил нападнат от петима човека и е успял да ги отблъсне. Стрелял е по тях и е ранил двама, а на единия е счупил носа. За щастие са успели да избягат. От френското посолство ни се обадиха, че петимата са френски граждани. Разбираш ли, европейски граждани! Той е посегнал на граждани на стара Европа. При тези обстоятелства няма как анонимните му доноси да запазят тежестта си пред Европейската комисия. Той е в ръцете ни. Изпратил съм натам 600 служители на МВР.

– Аз ще командвам операцията, – светнаха очите на Борисов – нека видят в Европа, как се справяме с престъпността. Но той трябва да има прякор, не може да е просто някакъв си Георги Тонев Колев.

– Чапкъна. Георги Чапкъна, така го знаят у селото и затова не го бяхме открили досега.

– Чапкъна, значи. Ей сега ще ми стане само на чапкъни…

———————————————————————————————————-

Георги Тонев Колев гледаше през прозореца и не можеше да повярва на очите си, около къщата имаше обръч от полицаи и жандармерия, виждаха се и барети. Приближаваха се бавно с оръжия, насочени право към него. Какво се случваше тука, по-дяволите?

– Къде е Анастас Анастасов? – обърна се премиера към Цветанов. – Трябваше да е тук, за да го осъди, преди да започнем операцията!

– Отиде да си вземе Вертуто, от някакъв вестник безплатно му го дават, но Марковска е тука.

– Бунак с бунак,  как да я ползвам Марковска, нали ако тя го осъди, ще ни обвинят в конфликт на интереси? – премиерът се замисли. – Добре, при това положение  Господ ще го съди, стреляйте.

Върху вилата на Георги Тонев Колев се изсипа дъжд от снаряди, бомби с обеднен уран, останали от бомбардировките над Сърбия и любезно предоставени от американския посланик, и за капак – микроводородна бомба, все още в процес на изпитания.

От Георги Тонев Колев не остана и следа. Анонимен си беше, анонимен си и остана.

Премиерът отново бе на гребена на вълната. Рейтингът му скочи до небесата. “Убий, за да те уважават, – мислеше си премиерът под светкавиците на фотоапаратите – колко истина има в тази мисъл…”

Advertisements