За първи път премиерът Борисов се съгласи да даде интервю, в което да не говори за магистралите и метрото. Трябва да признаем, че той успя да спази това обещание, въпреки че на моменти това му костваше неимоверни усилия. В интервюто става въпрос за настоящата социална, икономическа и политическа обстановка в страната, както и за бъдещето на България. Вярваме, че разсъжденията на нашия премиер по тези въпроси ще представляват интерес за нашите читатели.

 – Г-н премиер, преди да преминем към същността на нашия разговор искам да ви попитам как гледате на днешния “доматен” протест пред парламента и възприемате ли го като своего рода червен картон за вашето управление? Как приемате факта, че един дисидент от времето на комунизма излезе да протестира, точно докато вие сте на власт?

– Аз този човек, Босия, или там както се казва, не го бях чувал до преди два дена. Това Босия,доколкото разбрах, му е нещо като прякор, останал от онова време, явно тогава е бил бос и не е живеел добре, затова  и е станал дисидент. Не съм наясно и в какво му се е изразявало дисидентсвото. Днес този Босия, видимо добре облечен и обут, най-важното, има наглостта отново да излиза и да хвърля домати срещу държавните институции. Подчертавам, облечен и обут, по време на най-голямата криза в света, и то не каква да е, а икономическа криза. И хвърля не картофи, боб или камъни, а домати – най-скъпия зеленчук на пазара в момента,  и то, пак ще повторя, по време на небивала икономическа криза. Е, този човек явно не е бос, нито е беден, а е воден от някакви други подмолни интереси, има някаква политическа поръчка.

Да, но той каза, че протестира срещу цялото управление, срещу всички които са управлявали държавата от промените насам, и явно точно сега, при вашето управление, му е дошло до гуша?

– Няма да спра да ви повтарям, че този човек, Босия, по време на нашето управление, управление в момент на ужасна икономическа криза излиза да протестира обут, облечен и хвърлящ скъп хранителен продукт. Аз не мога да го наричам Босия при тези гореизложени факти и затова ще го наричам Обутия. Аз искам да го попитам този, Обутия къде е бил през всичките тези 23 години на преход, защо не е хвърлял тогава домати? Къде беше по времето на тройната коалиция, на царя, на Костов? И ще ви отговоря: тогава той е бил още Босия, но сега по време на нашето управление е успял да стане Обутия и да дойде пред парламента, да протестира срещу тяхното управление, което доведе страната дотам, че да се налага ние да я спасяваме. Аз не приемам, че този протест е срещу нас, той е срещу тях, но е доста закъснял.

Добре, но в такъв случай защо изпратихте толкова полицаи да го спират, че и да го арестуват?

– Щото не му знаехме акъла, той писал в блога си, че ще хвърля домати, ама те дисидентите едно време са си говорили с пароли и знаем ли, това „домати” може да значи и „гранати”. Длъжни бяхме да се приготвим за всякакви ситуации. И тази наша реакция е още едно доказателство за това, колко добре работи държавата при нашето управление. Колко добре се грижи нашата полиция за обществения мир. Някакъв си Обутия написал в блога си, някъде в интернет, че ще хвърля домати и ние сме го установили, локализирали и обезвредили. Виждате, че след атентата в Сарафово сме си взели поука и нищо не може да ни се изплъзне от вниманието.

Но все пак този протест на Босия намери своето продължение днес и пред парламента се събраха доста хора с домати в ръце за да изразят своето негодувание не само срещу предишните, но и срещу вашето управление. И затова пак се връщам на първия си въпрос: намирате ли този “доматен” протест за червен картон за вашето управление? И не ви ли притеснява това, че протестите стават все по-чести, в сравнение с предишни години и управници?

– Кое да ме притеснява – двеста човека на фона на седем милиона българи. Двеста човека, дето си нямат работа и дежурят на всеки протест, докато останалите се трудят или си почиват вкъщи пред телевизора след тежък работен ден, те ли да ме притесняват и техните домати ли да приемам като червен картон? Моля ви се, нека да бъдем сериозни. Тези хора, по времето на най-голямата икономическа криза в света, разразила се по времето когато аз управлявам, имат време да си губят времето и да организират някакви рехави протести всеки ден, ама всеки ден. Кога работят тези хора, откъде имат пари да висят по протести, с какво се изхранват, че и хвърлят домати? Ама ние ги знаем. Те са пет- десет човека интернет активисти, аз им викам „интернет зомбита”, висят по цял ден пред мониторите, правят група след група, страница след страница, днес да протестират срещу едно утре срещу друго, и тях можете да ги видите начело на тея другите двеста души, дето им се водят по акъла. Че същите тези имат и наглостта да се наричат гражданско общество. Гражданското общество е това, дето работи, а не тези нехранимайковци. Аз и не знам, защо въобще им обръщате внимание, така само ги карате да си вярват, че са велики. И днес спорих с Цветанов, викам му недей да пращаш полиция да ги варди. Ще се обадим на директорките на детските градини, дето построихме и ремонтирахме, ще съберем всички лелки с кофи и парцали, и тях ще сложим да пазят парламента и да го почистят от изстъпленията на тези вагабонти. А той вика, длъжни сме, ако не пратим полиция хората ще се питат къде ни отиват данъците и защо ни е толкова полиция, а и не ги знаем всичките на какъв акъл са.

Не мислите ли, че това ваше пренебрежение към интернет активистите, към интернет поколението , към виртуалния свят и процесите, които се зараждат там, могат да ви изиграят лоша шега на изборите догодина?

– Не, не ме притеснява. Първо, както отбелязах и по-горе, ние ги държим под око, като за съжаление за това изразходваме по-голям ресурс, отколкото те заслужават. Защото, пак ви казвам, те са десет човека, дето правят всеки ден по десет групи и само се чудят как да подклаждат недоволство по време на най-голямата икономическа криза. Всеки ден тези хорица излизат на някакъв протест с най-различни искания и ние, вместо да ги арестуваме всичките и да им наложим по една солена глоба за хулиганските им прояви, ги оставяме да говорят каквото си искат, да създават смут и затруднения сред останалите съвестни граждани. И за капак, същите тези ме обвиняват, че няма свобода на словото. Е по-голяма наглост от това здраве му кажи. А колкото до изборите, какво влияние могат да окажат те? Едни и същи хора, двеста човека, всеки ден са на различен протест, зад различна кауза. Тези ли двеста заблудени ще решат изборите? Те, ако можеха нещо да направят, ако наистина бяха гражданското общество, щяха да си направят ясно структурирано гражданско движение, да си намерят финансиране, да прераснат в партия и да се борят за подкрепата на народа на изборите, а не да хвърлят домати по парламента. Това е пътят на демократичната борба, пътят който ние, нашата партия, извървя, и който спечелихме вече на колко поред избори. Когато го направят това, тогава да ми излизат на протести, а не с двеста човека да свалят правителство, избрано от милиони.

Разбирам ви, но днес все повече хора живеят на границата на бедността, имаме демографска криза, криза в здравеопазването, изтичане на специалисти и млади българи зад граница, а вие сякаш тези проблеми не ги забелязвате. Ето, наскоро два здравни центъра по хематология заплашиха, че ще затворят врати, обсерваторията на Рожен също беше пред затваряне. Обществото реагира остро на тези проблеми, според него те вещаят упадъка на България, на държавата. Не ви ли притеснява, че ако така продължава, вие скоро няма да има кого да управлявате, че държавата България ще спре да съществува?

– Това са пълни глупости. Знаете ли вие какво е държавата и кога спира тя да съществува? Народът ли е държавата? Та ние сме били пет века под турско робство, имало ли е българи тогава – имало е, имали ли сме държава – нямали сме. Ами евреите, хилядолетия са се скитали по света и откога имат държава – от около шейсет години, а са били маса народ по целия свят. А я вижте, Лихтенщайн, Монако, Андора – шепа народ, а държава! Значи народът не е определящ за съществуването на държавата, демографската криза не е важна, нито здравеопазването, нито емиграцията. Слушайте и да запомните от мен добре: за да съществува държавата, е важна държавността, държавните институции. Имаме ли държавни институции, имаме държава. И двама да останем, пак можем да си направим президентска република, затова и на изборите не е важно колко хора гласуват, и един да е гласувал, който е избрал – той ще управлява. Затова и ние хвърляме всичките си усилия в опазването на държавните институции – на президентството, министерски съвет, парламента, МВР, армията, различни агенции. Затова нашите усилия са насочени към добруването на хората, които са заети именно в тези сфери, защото именно съществуването на тези институции определя съществуването на държавата. Дойде ли време, когато почнат да изчезват институциите, тогава можете да говорите за разпадане на държавата. Емигрират ли депутатите, президента, аз – тогава е страшно. Ако нашите деца нямат пари за лекарства, не са облечени и обути, не са образовани и осигурени финансово, тогава трябва да се притеснявате за бъдещето на България. Всякакви други дейности – социални, научни, здравни, културни, общообразователни – са дейности, свързани с излишно харчене на пари – ако не вярвате на мен, питайте Дянков. Особено сега, по време на най-страшната световна икономическа криза, такива дейности и разходите, свързани с тях, са си общо взето “На гол тумбак, чифте пищови.” Тикате ми в очите обсерваторията в Рожен, ама кого е нахранила тази обсерватория, данъци ли е внесла в хазната, звезда ли е кръстила на мен, на ГЕРБ? Нищо, по цял ден си седят и блеят по звездите, те ли са държавата? Да не са довели инвеститори, ще изчезне ли България с тях? Не! Ама, ако нас ни няма, какво става? Замисляли ли сте се?

Ето затова ние хвърляме всички усилия в опазването на определящите за държавността държавни институции. Затова в гледаме хората в тези институции да са материално задоволени, затова се чудим как да направим още и още комисии в парламента, та да може да им се изравнят заплатите с европейските, да бъдат и те равни с другите европейски депутати, както е рекъл Апостола. Но вие тези неща не ги виждате. Изпълнителна, законодателна и съдебна власт, армия и полиция това са важните за държавността сфери, където отиват парите на държавата, те гарантират съществуването на България и ние се опитваме да разширим техния състав, доколкото е възможно, за да я има България, за да пребъде. Онзи ден питали Дянков може ли да живее с шестстотин лева и той им казал, че не може –  наем ли да си плаща, консумативи ли да си плаща, дрехи ли да си купува, храна ли, на децата си образованието ли да плати? И правилно им е казал, че нали утре, ако го оставя на шестстотин лева на месец, той ще избяга и държавата ще почне да се руши. Ама хората не го разбират това и дърпат чергата към себе си, искат и те да получават колкото депутати и министри, че и повече. Ама без Пенчо, Петко и Митко държавата може, а без Дянков, Цветанов и Борисов не може. Тука е разликата, и колкото по скоро я проумеете, толкова по-добре, и за вас и за нас. Ако искате да съществувате, основете партия, явете се на избори, спечелете ги и влезте в държавните институции, тогава вие ще сте държавата и ще можете да се грижите за вашето бъдеще.

Къде е тогава в цялата тази картинка мястото на бизнеса, необходим ли е той за съществуването на държавата?

– Това е добър въпрос, на който обаче, отговор даде още Доган, но явно вие сте го пропуснали. Бизнесът е необходим дотолкова, доколкото е обвързан с политическите и партийни, и държавни структури. За да можем ние да създадем партия, да я утвърдим, да я направим разпознаваема и подкрепяна, е необходимо финансиране. Това финансиране идва от бизнеса, който при успех на партията получава в замяна една благоприятна среда за развитие и печалба. Това е симбиоза, те на нас и ние на тях. Те ни финансират, ние им осигуряваме държавни поръчки, достъп до ресурсите на държавата, до природните й богатства, възможност да ги експлоатират. Осигуряваме им необходимите закони, които да подпомагат тяхната дейност и така нататък. Разбира се тука, има и малко театър за пред останалата част от обществото – така нареченият трудов кодекс, с който обаче те не са длъжни да се съобразяват, докато ни подкрепят финансово. Разбира се, целият бизнес в държавата е в ръцете на политически активисти от близкото или по-далечно минало, така че общо взето бизнесът и държавата са едно неразривно цяло и който си помисли да рита срещу работодателя си, да знае, че рита все едно срещу държавата, а това не води до добро. Затова работете си и си трайте при тези условия, при които е преценил за необходими работодателят. Защото, пак повтарям, без вас държавата ще продължи да съществува, но без нас не.

И накрая един последен въпрос г-н премиер, има ли ГЕРБ алтернатива?

– Категорично не! Без ГЕРБ България няма да просъществува още дълго време.

Благодаря ви за интервюто, коментарите оставяме на читателите.

Advertisements