3090872340_89ded6b503Светът преживяваше катарзис. Милиони хора излизаха по улиците на САЩ и Европа в търсене на път за промяна на тежката ситуация, в която бе изпаднала голяма част от човечеството. Цяла южна Европа бе арена на протести, прерастващи в бунтове. В Гърция, Италия, Испания и Португалия положението бе като пред гражданска война. Огромни протестни шествия кръстосваха улиците на всички страни от Европейския съюз. Единственото спокойно място бе България. Спорадичните протести там бяха бледо подобие на масовото гражданско недоволство, изливащо се по улиците на света. Но нещо бе на път да се промени. Тези, които наблюдаваха процесите, виждаха затишие пред буря.

В България корупцията бе повсеместна, мафията, бизнесът и държавните институции представляваха едно неделимо цяло. Законите бяха просто декор, зад който силните на деня вършеха своите престъпления. Богатите заграбваха и разпродаваха ресурсите на държавата, ставайки все по-богати, а бедните губеха и малкото, което имаха и ставаха все по-бедни. Всеки ден към армията на безработните и бездомните се присъединяваха нови хора. Огромната част от населението бе поставена на ръба на оцеляването, преследвана от кредитори, тормозена от работодатели и притискана от безумни политически решения. Всички бизнесмени смятаха, че законът – това е тяхната воля. Всеки опит на работник да си търси и отстоява правата по трудовото законодателство бе пресичан в зародиш, а работникът – изхвърлян на улицата, за назидание на останалите. Всеки опит да се създаде синдикат в частна фирма завършваше по същия начин. Хората бяха принудени да работят за жълти стотинки, а често и болни, само и само да има какво да ядат. Работодателите нямаха милост към никого – майки, болни, хора пред пенсия – всеки, който отсъстваше, всеки който по една или друга причина не можеше да изпълнява работните си задължения, дори и за кратко, бе изхвърлян на улицата.

Олигарсите се опияняваха от своята власт по време на криза. Смятаха себе си за недосегаеми, а тези, които им работят, за лесно заменяеми. Печалбите се увеличаваха, заплатите се намаляваха. Закриваха се болници и училища, села и градове. Младежта емигрираше. България умираше, а олигарсите се черпеха с останките й. Така изглеждаше картината, погледната отстрани, но всъщност под повърхността се зараждаше нещо ново, страшно и опасно. Идилията на олигархичната върхушка щеше да бъде нарушена. Престъпленията нарастваха, все повече и повече обири се извършваха на територията на страната. Магазини, чейндж бюра и банкови клонове бяха нападани и ограбвани посред бял ден. Крадците се оказваха учители, лекари, охранители, че и полицаи. Системата рухваше бавно, но сигурно.

Никой не обърна внимание на новопоявилата се група във фейсбук  “Работници срещу олигарси” , такива групи се създаваха всеки ден и всички пропагандираха борба срещу мизерията, нищетата, корупцията и безобразията в държавата. За съжаление действията им рядко излизаха извън виртуалния свят, поради което и голяма част от населението гледаше на тях несериозно.  Тази група обаче беше различна, тя не бе създадена във фейсбук, а извън него. Седем човека представляваха ядрото на групата, седем човека с ясни цели и начертан план за действие. Още преди да създадат страницата си в социалната мрежа, те се бяха срещнали и обсъдили в подробности това, което смятаха да предприемат, а то беше – война срещу олигарсите. Война на всички фронтове и с всички средства. Програмата на групата бе следната:

8085701418_1fdf0df49a_b“Противник – всички новобогаташи, олигарси, корумпирани политици и държавни служители. Всички, натрупали богатства по нечестен път. Всички, които се отделят от народа, смятайки се за по-висши същества, от чието благоволение зависи обикновения човек. Всички, които смятат, че държавата е тяхна собственост, че законът не важи за тях. Всички, които се стремят да живеят един паралелен на простолюдието живот, един живот пропит с удоволствия, зад високите дувари на богаташките квартали и затворени комплекси, зад стъклата на луксозните лимузини, на черните джипове и частните самолети. Всички, чиито деца получават образованието си в специални училища, където достъпът на случайни хора е изключен и където единствената цел е готвените за бъдещи управници на държавата да се опознаят помежду си.

Идеология – Крайни, радикални и безкомпромисни действия срещу дивия капитализъм, неолиберализма и всякаква форма на пазарен фундаментализъм.

Цели – Отнемане на държавното управление от ръцете на мафиотско–политическите икономически структури. Конфискуване  имуществото на самозабравилите се олигарси и политически отрепки и изправянето им пред народен съд. Национализиране на стратегическите за икономиката и енергийната сигурност отрасли. Държавен контрол върху богатствата на страната и тяхната експлоатация. Гарантиран социален минимум за населението. Озаптяване на банките.

Начин за осъществяване на целите – чрез постепенна градация на действията. Не е важна масовостта, а идейният заряд. Посланията трябва да са ясни, действията – реални. Действията трябва да се обсъждат предварително, да се прави подробен план, а при осъществяването им, да се заснемат. Важно: първоначално, до набиране на необходимата популярност и поддръжници, действията не се обявяват, преди да бъдат осъществени. Едва след тяхното реализиране записът се разпространява в социалните мрежи. Действията трябва да са смели, провокативни и неочаквани. Не се участва в протести, митинги и други мероприятия, произлизащи от среди извън групата. Няма граници пред формата на действията и вида на средствата, използвани за постигане на поставените цели.

Парични средства – парични средства се набират чрез самопожертвувания, дарения и насилствено отнемане от олигарсите.

Богатите също ще плачат”

Това бяха основните положения, от които се ръководеха участниците в групата “Работници срещу олигарси”. За основа на своята програма те използваха “Нареда на работниците за освобождение на българският народ” създадена от Апостола на Свободата Васил Левски. Те искаха да видят страх и сълзи в очите на олигарсите, в очите на всички, които ги потискаха. Те искаха семействата им да усетят същият стрес, на който бяха подложени ежедневно обикновените хора. И атакуваха – едно по едно предприятия, осъмваха с огради, облепени с плакати, призоваващи хората да се самоорганизират, да създават синдикати, да си отстояват правата и да искат достойно заплащане. Снимки на облепените предприятия и бизнес сгради заливаха социалните мрежи.

CHEZAKON copyГневът на тези, които не търпяха някой да им противоречи, да си търси правата, да иска достойно заплащане за труда си, бе невъобразим. Те бурно обсъждаха в своите работодателски организации въпросните провокации и впрегнаха подопечните си медии, за да омаскарят тези, които си позволяваха подобни волности. Войната бе в своето начало.

Следващият ход бе там, където олигарсите най-малко очакваха. Не пред парламента, министерския съвет или президентството, не пред съдебната палата, не пред телевизиите, не пред финансовите институции, а пред вратите на техните домове. Пред оградите на техните разкошни палати, пред порталите на затворените комплекси, по улиците на богаташките квартали, под прозорците им. Малка група хора премина със скандирания “Богати боклуци”, “Смърт на олигарсите”, “Съд за политиците” по улиците на Бояна и Княжево. Всичко се заснемаше и публикуваше в социалните мрежи. Групата започна да набира привърженици и последователи из цялата страна. Подобни прояви се осъществиха и в други градове на България. Шествията из богаташките квартали се разрастваха. Страхът започваше да пропълзява вътре в техните семейства. Те ясно започнаха да усещат натрупаната у простолюдието омраза и да берат резултатите от хищническата си политика и арогантно държание. Те вече не се чувстваха сигурни в своите домове. Над тях надвисна заплахата от революция, нещо което доскоро смятаха за немислимо.

Шествията се разрастваха. Започнаха да се чупят охранителните камери на палатите и да се палят скъпите возила, паркирани по улиците. Митингуващи навлязоха в затворените комплекси и изпочупиха всичко, до което се докопаха. Камъни полетяха към прозорците на стаилите се в домовете си семейства на богаташите. Имаше побои над живущи в тези квартали. Страхът се настани в сърцата на тези, които доскоро познаваха само удоволствията. Те призоваха държавата да се намеси. Жандармерия и полиция бяха изпратени на помощ на олигарсите. Но олигарсите забравиха, че тези служители не бяха в по-добро положение от останалите граждани, че техните приятели, техните близки и роднини бяха в редиците на тълпата, търсеща саморазправа с тези, които я потискаха и грабеха в продължение на 20 години. Обществото бе пред гражданска война, но война на мнозинството потиснати срещу малцинството управляващи, на мнозинството бедни срещу малцинството богати. Безумието на тълпата се сблъска с наглостта на олигарсите. Смъртта не закъсня да се появи и да прибере своята дан и от двете страни. Но както бе логично и демократично мнозинството победи. . . . Да живее демокрацията! Смърт на олигарсите, Свобода за народа!

255007_442589805801091_597127325_nПовече снимки ТУК

Advertisements