Ние често забравяме, че бъдещето е в нашите ръце, че ако искаме да се развиваме като разумен вид, а не просто да оцеляваме, са необходими познания, въображение и воля. Именно заради това ви предлагаме това интервю с представител на една общност от хора, чиито идеи са колкото плашещи за едни, толкова примамливи за други. Те са малко известни, дори неизвестни, но тези, които се запознаят с тях, не остават апатични и бива разтърсено цялостното им възприемане на света и смисъла на живота. Това е едно интервю от бъдещето, не търсете други източници – такива не съществуват. Приятно четене.

Благодарим ви, че се съгласихте на това интервю. Естеството на вашата работа е доста плашещо. Според вашите противници вие се опитвате да създадете свръхчовеци, една нова раса, която да поеме контрол над света. Бихте ли хвърлили повече яснота относно целите на вашия институт, начините, по които ги реализирате, и последствията, които реализацията им води след себе си?

– Първо искам изрично да заявя, че дейността на хората работещи в Института „Човек и Вселена” е изцяло подчинена на добруването на човечеството, усъвършенстването на човешкия вид и неговите възможности, гарантиране оцеляването на това, което човечеството е постигнало като култура и знания чрез използването на строго научни изследвания и постижения, както и нови философски постановки. Всъщност именно тези, които се плашат от нас, са които контролират или се опитват да наложат своят контрол върху населението на Земята, като го ограничават в мисловното му развитие, узурпират си правото да дават оценки на ново възникващи идейно-философски течения и желаят тяхната гледна точка да бъде възприета като догма. Те играят такава роля, каквато е играла църквата в мрачното Средновековие, като е заклеймявала и унищожавала всяка мисъл, влизаща в противоречие с нейните канони, и застрашаваща властта й по този начин.

Бихте ли ги посочили?

– Разбира се. Това са пазарните фундаменталисти, нео-либерали и всякакви други радетели на икономическа свобода тип Сървайвър.  Ние често се шегуваме, че ако конкуренцията победи, накрая трябва да остане само един. Всички, които набиват в главите на хората, че трябва да са индивидуалисти, но да работят в екип – безумно противоречие в безумната им логика. Че развитието на науката трябва да е подчинено на носенето на печалби, че конкуренцията в постигането на тези печалби е единственият двигател на прогреса. Че парите, богатството, което притежавате, са единственият сигурен критерий за вашите качества и стойност в обществото. Тези хора се плашат, защото това, което правим ние в нашия Институт, е изградено на коренно противоположна философия – философия, в чиято основа – като двигател на прогреса –  лежи чистото човешко любопитство, задоволявано чрез търсенията на ума. И наградата за положените усилия са получените познания и отговорите на въпросите, които ни вълнуват, а не търговската печалба.

Да се върнем все пак на вашата дейност. Бихте ли обяснили по-конкретно на нашите читатели в какво се състои работата на екипа на Института?

– Нашата цел е да позволим на човека да се отърси от ограниченията, които му налага настоящото му физическо тяло, изградено на белтъчна основа. Ние копираме съзнанието на отделния човек и го пренасяме в една информационна среда, като го запазваме като личност. Това информационно съзнание има достъп до най-различни по форма и предназначение машини и апарати, включително и до специално разработени за целта хуманоидни тела, външно приличащи на роботите от научната фантастика, но в същността си представляващи една изкуствена обвивка на човешкото съзнание. Така да се каже, ние освобождаваме душата от оковите на тялото и й даваме възможност да се всели във всяко нещо, което е свързано с инфосферата на института. Даваме възможност на човека да съществува на едно ново информационно-енергийно ниво.

Мнозина казват, че сте постигнали безсмъртието на душата, така ли е?

– Абсолютно не. Действително, на това ново ниво при наличие на енергия съзнанието на отделния човек може да просъществува неопределен период от време, съизмерим с космическите мащаби, но нека не забравяме, че оригиналът на въпросното съзнание умира. Това, което продължава да съществува след смъртта на индивида, е само копие на първоизточника, или както по-популярно се казва, негов аватар. Смъртта не може да бъде избегната. Трябва да уточня, че след копирането на съзнанието, и човекът, и копието на неговото „аз” съществуват паралелно до смъртта на физическото тяло. Тоест, от момента на копиране на съзнанието развитието и на човека и на неговото информационно копие поемат по различен път – може да се каже, че те стават различни личности. Може да се каже още, че ние даваме възможност на човек да се раздвои и да заживее в една нова реалност, да придобие опит и знания, които естествените прегради на природата, поставени пред физическото му тяло, не му позволяват. Ние му позволяваме да запази получените знания дори и след смъртта си и да продължи да търси отговори на въпросите, които го вълнуват. По време на съвместното им  съществуване физическият човек може да контактува със своето енергийно-информационно копие, ако то пожелае това.

Искам да уточня, че тази нова форма на съществуване и запазванто на човешкото съзнание няма нищо общо с познатите от научната фантастика, роботи, андроиди или киборги. Това, което правим, най-просто казано е да ви запишем като програма, която обаче не само помни това, което вие знаете и сте преживели и натрупали като опит, но и може да се развива и да продължава да трупа знания и информация. Може би усещате, че философската страна на въпроса е доста сложна и именно затова огромна част от дейността на нашия Институт е съсредоточена в изчистване на идейно-философската платформа на нашата дейност. Всеки, който реши да се подложи на подобно копиране, преминава през специално философско-етично обучение, за да може напълно да осъзнае промяната, която му предстои.

Но щом като смъртта е неизбежна, каква е тогава целта на вашите изследвания, на вашата дейност?

– Целта на нашата дейност е да пренесем еволюцията на човека на едно ново ниво. Огромна част от ресурсите на човечеството е впрегната в опити за увеличаване продължителността на живота на биологичното ни тяло, като носител на нашето съзнание, на душата. Мнозина желаят безсмъртието именно като безсмъртие на тялото и удоволствията, които тази физическа форма на съществуване предлага. За съжаление това е плод на идеологията, която разпространяват хората, за които говорех в началото. Те искат да живеят, те откриват радостта и смисъла на живота в това да печелят пари, да се наядат и напият, да правят секс и да си купят нещо луксозно, но не и да решават загадките на Битието, на Космоса и Вселената. За тях това е безсмислено занимание и обект на насмешки. Ако им отнемете богатството, все едно сте ги убили – в собствените си очи без пари те не са човеци. Затова и ние не си губим времето с тях и не те са целта на нашата дейност.

Нека да си припомним еволюцията на живота. Смята се, че животът се е зародил в първичния океан, развил се е до сложни форми, които впоследствие са излезли на сушата и са се издигнали във въздуха. Но само една-единствена от всички тези форми на живот е успяла да постигне разумно съществуване и да създаде техническа цивилизация по време на цялата еволюция. Днес обаче всяка стъпка напред на техниката и науката е поставена в служба на законите на конкуренцията и натрупването на печалба, и вместо да подпомага развитието ни като разумен вид, ни изправя пред заплахата от самоунищожение. И така, ние сме овладели планетата и пред нас са Космосът, Вселената, но за да ги изучим, трябва да ги опознаем отблизо, а разстоянията са огромни в сравнение с продължителността ни на живот и нашата биологична обвивка ни е закотвила на планетата Земя. Дори да успеем да овладеем Слънчевата система, това е нищо в сравнение с необятния Космос. И тук идва решението, предлагано и осъществявано от нас: ние преминаваме в нова форма на съществуване, извършваме целенасочена еволюция на собствения си вид, превръщаме се в енергийно-информационни същества, неподвластни на времето.

Земята, Слънцето, цялата Слънчева система, галактиката имат своето начало и своя край на съществуване. Животът на нашата планета също има своето начало и ще има своя край. Дори и да не се самоунищожим в преследване на печалбата, възможно е Земята да бъде ударена от астероид, както се е случвало в миналото, Слънцето да повиши своята активност и редица други апокалиптични сценарии, които научно-популярните списания описват. Единственото спасение на човечеството, единственият шанс да оцелее натрупаното от него знание и да продължи да се обогатява, е да овладеем Космоса. Да еволюираме в космически същества. Така както животът е излязъл от морето на сушата, така сега трябва, ако желаем да оцелеем, да се научим да живеем в открития Космос. И според нас решението е това, което ние предлагаме и сме се заели да осъществим.

Нашата крайна цел е построяването на космически кораби, чието сърце ще бъде информационна система, изпълнена с милиони енергийно-информационни човешки личности. Кораби, изучаващи Вселената, под командването на хора, преодолели бариерите на времето и пространството. Разбира се, има още много подробности, касаещи тази форма на съществуване, и още много път, докато постигнем желаното, но вярвам, че щом сме поели по него, ще успеем да го извървим. Нека да си спомним за Артър Кларк, който пръв в своят роман “Рама” се докосна до тази възможност.

 

Advertisements