Министерството на земеделието и храните съвместно с Министерството на околната среда и водите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството са провели светкавичен конкурс за възлагане изготвянето на кадастрална карта на цялата крайбрежна ивица на българското Черноморие. Конкурсът е осъществен по препоръка лично на премиера Борисов и целта му е да изясни на правителството, опозицията, бизнеса и българският народ къде точно по Черноморието има защитени територии, кое е първа линия, кое е парк, кое градина, и най-важното  – кое е дюни и къде се намират те.  Конкурсът е спечелен от учените от лапландския институт за изследване на скандинавски легенди и митове. Въпреки шокиращата разлика между естеството на познанията, необходими за изготвяне на подобна карта и познанията, които притежават учените от въпросния институт, лично министър Мирослав Найденов  опроверга слуховете за опорочаване на конкурса, като изложи добросъвестно и изчерпателно критериите, по които е избран изпълнителят на задачата:

”Първо, искам да помоля журналистите да подходят изключително професионално по тази тема и да изоставят всякакви предразсъдъци, ехидни усмивки и подмятания, а да си отворят ушите на четири и да записват точно това, което им се говори.

Конкурсът е осъществен по разпореждане лично на премиера. Критериите за избор на изпълнител са спуснати също лично от премиера. И целите на конкурса са набелязани лично от премиера. Да започнем с целите:

– Цел номер едно: да се уточни веднъж и завинаги къде са дюните; да се даде точна, ясна, изчерпателна и проста дефиниция  що е то дюна; да се уточнят действията, които физически и юридически лица могат да извършват на територията на дюните; когато оттук нататък в документи, преписки, екологични оценки, лична кореспонденция и разговори на маса стане въпрос за дюни, да няма българин, който да не знае що е то дюна, да може да ги изброи поименно и посочи на картата на България и да не се допуска темата за дюните да се бърка с обсъждане литературните достойнства на трилогията “Дюн” на великият писател Франк Хърбърт, която в момента премиерът чете.

– Цел номер две: да се уточнят веднъж и завинаги границите на защитените територии; да се даде точна, ясна, изчерпателна и проста дефиниция на термина „защитена територия”; да се уточнят действията, които физически и юридически лица могат да извършват на подобни територии; когато оттук нататък в документи, преписки, екологични оценки, лична кореспонденция  и разговори на маса стане въпрос за защитена територия, да няма българин, който да не знае що е то защитена територия, да може да ги изброи поименно и посочи на картата на България и да не се допуска въпросите около защитените територии да се смесват и объркват с въпросите за защита личното пространство на гражданите. Личното пространство на премиера е неприкосновено.

– Цел номер три: да се уточнят веднъж и завинаги териториите, върху които нашите симпатизанти, спонсори, политически колеги, приближени бизнесмени, заслужили кадри и които и да са други разполагащи с достатъчно добри финансови мотиви лица , могат да извършват строителна или друга съобразена с техния финансов или друг личен интерес дейност, без да се опасяват, че ще предизвикат медиен скандал, уронващ нашия имидж като управляващи; когато оттук нататък в документи, преписки, екологични оценки, лична кореспонденция  и разговори на маса стане въпрос за някакво строителство на територията на България, да няма българин, който да се усъмни, че въпросното строителство е незаконно, да може да назове инвеститора на строежа поименно и ако той няма роднински връзки с членове на кабинета, да си зададе въпроса “Защо?”.

Критериите за избор на изпълнители на поръчката са следните:

– Първо: да имат професионален опит в извличането на факти и определянето на забулени в тайна географски местоположения въз основа на слухове, клюки, предания и легенди. Да могат да видят невидимото под видимото, това, което е било, под това, което е.

– Второ: да не са обвързани по никакъв начин с България. Никога да не са посещавали страната. Никога да не са чували за нея. Да не могат да я посочат на картата на света. Във всички техни към момента документи, преписки, лична кореспонденция или разговори на маса България да е била обърквана с Румъния, Турция, Сърбия или Гърция.

– Трето: никога да не са виждали дюни; да не знаят какво е дюна, къде се среща и как се образува. Да нямат понятие от строителство и да не са собственици или съдружници в строителен бизнес, нито пък да имат каквито и да е връзки с лица, осъществяващи подобен бизнес.

– Четвърто: никога да не са участвали в каквито и да е екологични каузи, филми или изследвания на подобна тематика.

Както можете да забележите, критериите, по които са избрани изпълнителите на задачата, се ръководят от един единствен мотив: в никакъв случай съставителите на кадастралната карта да не могат да бъдат обвинени в конфликт на интереси. Те не трябва никога да са се сблъсквали с подобна задача, но въпреки това да успеят да я изпълнят. Дори лично премиерът наблегна на факта, че тези, които най се дърпат или се отнасят с пълно пренебрежение и липса на всякакъв интерес  към въпросната задача, точно те трябва да бъдат избрани да я доведат до успешен край.

Нашите специалисти в трите министерства работиха неуморно и с истинско себеотрицание, за да успеем в този кратък срок, поставен ни лично от премиера, да съставим списък на лицата и институциите в световен мащаб, отговарящи на въпросните изисквания и критерии, и да им изпратим покани за участие в конкурса. Трябва да кажем, че изборът беше особено труден. Почти всички поканени приеха нашето предложение като шега и ни отвърнаха с шеговит тон, неотговарящ на сериозността на проблема. Единствено учените от Лапландския институт за изследване на скандинавски легенди и митове запазиха мълчание и не благоволиха да отговорят на отправената покана. Точно това тяхно пренебрежение ни наведе на мисълта, че сме на прав път, а когато след 132-рото изпратено по електронната поща писмо и 345-ия  пост на стената им във фейсбук получихме отговор, изпълнен с цветущи псувни, се уверихме, че това са хората, които търсим – незаинтересовани, необвързани, но учени специалисти.

Благодарение на отпуснатия ни  неограничен финансов ресурс за изпълнение на задачата ние успяхме да склоним уважаемите лапландски учени да се заемат с изготвянето на кадастрална карта на нашето Черноморие. За целта учените ще обиколят на наши разноски де що има дюни по света, за да изучат със своите тренирани мозъци, различните форми и проявления на това чудно природно образувание,  каквото се явяват дюните. Крайният срок за изготвянето на подробния кадастрален план, спуснат ни лично от премиера, е до края на следващия му мандат. При успешно завършване на възложената задача на лапландските учени ще бъде предложено да изготвят карти на българските гори и земеделски земи, както и да уточнят техните дефиниции.

Както виждате, за пръв път, благодарение лично на нашия премиер, се взема толкова бързо, толкова важно и толкова добре обмислено решение по повод разрешаването на един толкова наболял проблем на българското общество.”