Leonard+Cohen+PNGУсещаше се някакво напрежение в стаята. Около тежката продълговата дървена маса се бяха разположили десетина добре облечени господа, а до прозореца стоеше мъж, над средна възраст, с малко шкембенце, и  нервно потропваше по перваза. Един от столовете около масата бе празен, явно чакаха някого, за да започнат съвещанието. Вратата се отвори с трясък и при тях нахлу човек, който със замах постави нещо тежко в средата на масата.

– Какво правим? Кажете, какво правим?! – кресна влезлият и с гняв изгледа присъстващите.

Мъжът, седящ до прозореца, бавно се обърна, отиде до масата и взе павето. Подхвърли го леко, колкото да усети тежестта му, и тихо, злобно каза:

– Това ли те изплаши?

Това ли ме изплаши? Това ли ме изплаши! Бих искал да те видя, ако утре разбият прозореца на уютния ти офис и на бюрото ти се стовари паве, дали ще си толкова ехидно спокоен? Да, това ме изплаши, тълпата на улицата ме плаши и искам да знам какво по дяволите ще правим?

– Нищо – и пусна павето да се стовари с трясък на пода. – Ще чакаме. Ще протестират, ще протестират –ще спрат. Нямат избор. – Гласът му постепенно набра сила и стана по-плътен. – Осъзнайте се, за Бога, та те са ни в ръцете. Какво могат да ни сторят тези боклуци по улиците? Знаете ли кои са тези, които днес са по улиците и протестират? Знаете ли? Това са излишните, това е бунтът на излишните! Тях ги е страх, страх ги е за безсмисления им животец. Затова, че не могат да си платят сметките, че ако ги платят, няма да имат пари за храна и лекарства, и искат някой нещо да направи, за да им помогне, и то бързо. Страх ги е, защото започват да осъзнават, че на никой не му пука за тях, че не са нищо друго, освен ненужен човешки материал, използван, изцеден и захвърлен. Страх ги е, защото проумяха, че са сами и че са безсилни, и сега търсят опора в страховете на себеподобните си. Затова са на улицата, за да покажат страха си и да помолят някой да им вдъхне поне малко надежда в светлото бъдеще. А вие си мислите, че се бунтуват?

Страх ги е. Страх ги е, че утре светът ще продължи да се върти и без тях. Страх ги е така, както го е страх бездомното псе от ритника, и лае, и се зъби, и дори налита да хапе, но като го уцелиш, скимти, подвива опашка и бяга. Разберете, те са на улицата и палят, и хвърлят камъни, и скандират, и заплашват, защото ги е страх. И е достатъчно да хвърлим срещу тях нашата полиция, жандармерията, да сцепят две-три глави, да арестуват пет-шест боклука, да ги осъдим по бързата процедура и ще подвият опашка. Не виждате ли, че те дори не смеят да назоват истинския проблем, същността на проблема, който ги е довел до това окаяно състояние – че нямат пари. Те искат да се намалят цените на това, на онова, на трето, на пето, но забележете, никъде не говорят, че не им стигат парите.

Вече една седмица им набутваме по медиите експерти, които им обясняват защо са такива цените, как се определят тези цени, какво е включено в тях, как няма никъде грешка, а те са тези, които допускат грешки, понеже нямат нужната квалификация, за да разберат същността на цялата система. С една дума, вече цяла седмица им обясняваме, че са тъпи и затова не разбират и че всъщност няма за какво да протестират, тъй като всичко е законно и точно. И никой, никой не говори за пари. А къде са парите? В нас! Ние държим парите и определяме кой колко ще получава. Кой ще живее и кой ще умре. Видели ли сте някой от тях да протестира срещу нас, срещу ниското си заплащане, срещу високите лихви по кредитите си? Има ли такива? Има ли някои от вашите подчинени да са излезли на протест срещу условията на труд в които работят, потъпкването на трудовото законодателство, унизителното отношение спрямо тях? Има ли? Има ли някои, които да са отказали да работят, да са се опитали да направят синдикат, да си търсят правата? Има ли?

Защо тогава е тази нервност, защо е това напрежение, каква е тази уплаха, която виждам? Тълпата? Страх ви е от тълпата? Защо? Какво иска тази тълпа? Мислете, за Бога, отговорете си. Какво иска тълпата? Иска някой да се погрижи за нея, да и реши проблемите, да я успокои. Но не някой от тях, а от нас. От Нас, разбирате ли? Те протестират срещу създаденото от нас положение и искат някой от нас да излезе и да обещае, че ще го оправи.

Из стаята се разнесе кикот.

– Най-сетне осъзнахте абсурдността на ситуацията. Виждате, че няма от какво да ви е страх. Докато тези бездарници търсят спасение от нас и залагат на нас своите надежди и очаквания, докато безропотно и дори с готовност ни предоставят правото, ние да решаваме вместо тях, дотогава няма от какво да се боим. Докато искат демокрация, права, справедливост, законност и ред, докато искат сигурност и очите им са вперени с очакване върху нас, ние ще сме тези, които ще решават. Докато не вярват в себе си, че могат те да заемат нашите места, че те могат да управляват държавата и нейните ресурси, докато са убедени в своята непълноценност и неподготвеност сами да се занимават и да решават държавните проблеми, дотогава страхът ще владее само техните редици.

И най-главното, докато вярват в силата на парите, те са наши роби. Защото парите са в нас и ние им даваме толкова, колкото да не умрат, а понякога и по-малко. А ако искат още, им даваме на кредит и така купуваме тяхното бъдеще и бъдещето на децата им, ако имат такива. Докато вярват в системата, те са наши роби, защото правилата в системата важат за тях, само за тях, и те много добре го знаят. На тях им е нужен ред за да съществуват, те имат нужда от правила, за да чувстват някаква сигурност. Те никога не биха могли да възприемат, че правилата представляват не друго, а веригата на дивото животно. И че те самите са животни, щом не могат да живеят чисто човешки, без правила и закони. Те виждат, че законите за нас не важат, но смеят ли да кажат нещо? Смее ли животното в клетка да протестира, че звероукротителят е навън? Не, то ще реве, ако той не му даде да яде, ще дращи с нокти по решетките, без да може да излезе и ще умре, ако го оставим гладно. Но ако му дадем едно късче месо, дори една пържолка, ще ни погледне с влажни очи и ще ни близне ръката. Ето, това е тази паплач навън.

Не бойте се от бедните – докато вярват в силата на парите те са наши. Вижте съседна Гърция, три години вече как протестират, и промениха ли нещо? Три години, а тук от три дни имаме протести и вие се насрахте! Три години, приятели, гърците се борят да удържат стандарта си на живот, бият се с полицията, палят, разбиват, блокират целия обществен живот и постигнаха ли нещо? Взеха ли парите от тези които им ги измъкнаха под носа? Получиха ли това за което се борят? Не, защото и те го чакат от другиго. Смениха правителство, дори им беше наложен премиер отвън, и те все още чакат някой да ги чуе, да ги оправи. Все още вярват, че ще уплашат някого. Колко глупав трябва да си, за да смяташ, че ще накараш да се страхува от теб някой, когото гледаш в очите за спасение?

Ние, приятели, превърнахме социалната справедливост в мръсно понятие и я отъждествихме с помощи за малцинствата. Ние издигнахме в култ индивидуалността и конкуренцията и накарахме тези в тълпата да се подозират и завиждат един други. Ние превърнахме думата „общо”, идеята за заедно, апела за солидарност, в призраци на ужасите. Ние разделихме мърлячите и дори сега, когато са в тълпа, те пак са разделени, всеки за себе си и никой за никого. Още ли сте разтревожени?

Той отиде до барчето, взе няколко бутилки старо вино и напълни чашите на мъжете, събрали се около масата:

– Предлагам тост. Да пием за озверялата тълпа, блъскаща се в решетките на законите, ковани от нас.  Да пием за излишните, защото те са тези, които вярват в нас и търсят от нас спасение. Наздраве!

 

 

Advertisements