a5cde87671957bd6f40418d2b6447ec5_1M.png

“Ta panta rei panta kineitai, kai ouden menei”
“Всичко тече, всичко се променя и нищо не остава същото.”

Това са думи на древногръцкия философ Хераклит. През последните 23 години нашите политици и свързаната с тях олигархична мафия правят всичко възможно да ги опровергаят. Свидетели сме не само на тяхната борба със зъби и нокти да останат в политиката и властта, но и на стремежа им  да си гарантират, че и занапред ролята им в събитията, определящи посоката на развитие на България, ще бъде водеща. Те и свързаните с тях експерти, пробутвани ни чрез медиите, се опитват и днес, когато народът ясно заявява волята си за промяна, да ни убедят, че е невъзможно тя да се случи извън модела на управление, наложен от тях. Това обаче не е вярно. Както всичко друго, и моделът на управление може да бъде променен под натиска на обстоятелствата. Самата демокрация може да търпи промяна в същността на своя инструментариум.

В едно обаче те са прави: че освен самата воля за промяна, е нужно още тази воля да се въплъти в ясни предложения и идеи. В оформящото се гражданско общество на протеста тук-там се чуват откъслечни идеи, но те все още не са ясно оформени и структурирани. Несъмнено и това ще стане, но дотогава политиците и олигархичната мафия няма да престанат да ни убеждават, че не сме способни да отправим ясни искания, че сме объркана тълпа, искаща промяна, но не знаеща как да я постигне. Затова е особено важно освен с искания да излезем и с конкретни предложения, и колкото повече са те, толкова по-добре, за да имаме възможност да дебатираме и избираме. Трябва ясно да си дадем сметка, че политиците могат и правят всичко възможно бързо да преодолеят объркването в партийните редици. Те имат опит и се организират и прегрупират бързо, за да не допуснат гражданите, излезли на протест, да объркат сметките им, като излязат със свой собствен проект. В този ред на мисли се осмелявам да предложа на вниманието ви едно конкретно предложение.

Всички ние искаме да се засили ролята на гражданите в процесите на управление и взимане на решения в държавата. Искаме гражданско участие, но как точно бихме могли да го осъществим? Това е въпросът. Демокрацията се основава на реалното разделение на властите – Законодателна, Изпълнителна и Съдебна. У нас обаче те са компрометирани и преплетени в конфликти на интереси и корупция. Нужен ни е един нов орган, олицетворяващ гражданското общество, нужна ни е Гражданска власт, независима и пряко излъчена от народа, без посредничеството на политическите партии – нещо, което те искат да ни убедят, че е невъзможно. Но аз смятам, че е възможно, смятам, че гражданите могат да обогатят демократичния модел, като изградят една нова власт, която аз наричам Гражданска власт. Така властите ще станат четири, като едната ще бъде наистина директно излъчена от народа.  Трябва да отбележа, че това не съм го измислил, а съм го взел от историята. Не сме първите, които търсят възможност за упражняване на граждански контрол над самозабравилата се политическа олигархия.

Какво имам  предвид? Моето предложение е да възкресим от пепелта „Народните трибуни”.  Разбира се, трябва да го направим съобразно съвременните условия, но не виждам пречка за това.

Броят на народните трибуни подлежи на обсъждане, но според мен трябва да е нечетен и не по-голям от двадесет и един. Те всички заедно ще образуват независимия орган на Гражданската власт.

Техният мандат ще е едногодишен, без право да бъдат трибуни отново през следващите пет години след като им е изтекъл мандатът, с цел да се ограничи възможността този орган да попадне в зависимост от чужди интереси. За народен трибун ще може да бъде излъчен всеки гражданин на републиката, като е възможно да се сложи образователен и възрастов ценз, както с долна, така и с горна възрастова граница. Решенията в този орган ще се вземат с обикновено мнозинство, чрез гласуване, като се отнема възможността да се гласува “въздържал се” – винаги трябва да се вземе страна.

Основното право на този орган на гражданската власт ще бъде да налага абсолютно или отлагателно вето върху административни и законодателни решения. Народните трибуни ще се ползват с имунитет за времето на своя мандат.

Един от най-важните моменти е начинът, по който ще се излъчват тези представители на гражданите. Нарочно казвам излъчват, а не избират, защото смятам, че изборът им трябва да става чрез жребий, такава процедура е съществувала в древна Атина. Така вземаме по нещо от двете най-стари форми на демокрация, Атинската и Римската, и създаваме нещо ново.

Смятам, че това, което описах по-горе, е възможно да се осъществи при достатъчно воля, и ви го предлагам за обсъждане.

Към проекта за „Закон за Народните Трибуни“

Advertisements