автор Банчо Банов
по Флориан

Останал без подслон, пропъждан с гняв отвред,
защото казваше нещата, както са,
горкият философ вървеше из леса
от дълги дни все сам, все с размисли зает.
Не щеш ли, изведнъж, във гъстия шумак
той зърна бухал да се брани
сред куп от сойки и от врани,
които кряскаха: „Мръсник!Предател!Враг!
Кълвете!Удряйте!Пребийте го съвсем!
Че после и на съд най-строг ще го дадем!
Връхлитаха със бяс, а бухалът примрял
напразно търсеше във тази луда врява
разумни доводи, за да се оправдава.
В миг философът наш усети смут и жал
– науката ни прави милостиви, –
той хукна, пръсна птиците кресливи
и бухала запита удивен:
„Защо ви гонеха и искаха смъртта ви?
Навярно грях голям тежи на съвестта ви?
В какво сте провинен?“
„Не съм извършил зло, но в мене е вината –
отвърна бухалът. – Аз виждам в тъмнината . . .“