Greatest Sculptures10a

„Ний, дейците, сме си посветили животът за отечеството, да работим за толкова милиона народ. Трябва да се мисли зряло да не изгубим и сега. Правило се е, захващало се е, трябва да взимаме опити, па и да се съветваме един други и да се слушаме; да избягваме даже и най-малка гордост. Да не присвояваме за себе си нищо, но да го отдаваме на народното ни тогавашно свободно решение“  Васил Левски

Трудно е в тези дни на разгорели се страсти да се погледнем отстрани и да си дадем ясна сметка какво точно ни се случва и накъде вървим. Ще се опитам да изложа нещата такива, каквито ги виждам аз. В едно свое писмо. Апостолът на Свободата пише: “Забелязано е от памтивека, какво такова нещо да се извърши, стои в ръцете на младите и в парите на чорбаджиите!” Днес ситуацията не е много по-различна. България е изправена на кръстопът и това не е нито за първи, нито ще е за последен път, надявам се. Писах и на друго място, че това, което се случва у нас, не е уникално явление, а логична част от случващото се в световен мащаб. То трябваше да се очаква, защото е функция на един чисто природен закон, проявление на природата – на човешката природа. Това, че някои бяха изненадани от случващото се, означава, че не познават добре самите себе си. Човешката природа може да бъде потисната за известно време, но трудно може да бъде овладяна. У нас хората с парите си бяха въобразили, че са успели да подчинят и обезверят народа. Сгрешиха, но това не им пречи отново да се опитват да го вкарат в рамката, от която е излязъл.

И така ние сме на кръстопът и въпросът е накъде ще поемем.

Най-лесният, най-лекият и най-предпочитаният от политиците път е да се върнем в доскорошното си състояние на апатия, страх, неувереност и отчужденост. Да се върнем към бавната агония на обезличаване на българския народ. Този път ще им осигури спокойствие и възможност през оставащите години на съществуването на България нейните богатства да бъдат разграбени и разпределени в джобовете на алчните олигархично-политически структури. Смея да твърдя, че този сценарий на бавна и постепенна смърт е в интерес и на външни за страната сили. Този път ни води към гибел, към неусетно настъпващ край на Българската държава – край, направен да изглежда естествен. Край, от който ще се обогатят част от политическите кръгове в държавата, като в техните сметки влиза оцеляването единствено на собственото им поколение. Държа да ги предупредя обаче, че ще бъдат измамени и изхвърлени от руслото на историята. Този път нас не ни удовлетворява.

Втората възможност, пред която ни изправят настоящите събития, е попадането в една спирала на хаос и безредици. Към този сценарий ни тика мафията на прехода. В този сценарий също има замесени външни сили, целящи да запазят влиянието си върху нас и чрез нас да дестабилизират Европейския съюз. Единственото утешително в този сценарий е, че никоя от страните, които го осъществяват, няма за интерес Българската държава да изчезне, а да бъде поставена под управлението на едни чисто мафиотски структури, служещи на външни интереси. В този сценарий също има замесени политици. И този път нас не ни удовлетворява.

Остава третата възможност, чието осъществяване зависи от нашите задружни усилия. Третата възможност се базира върху възможността да еволюираме морално. Тя се основава върху три чисто човешки качества – желанието за справедливост, възможността за прошка и стремежа към покаяние. Без да имаме в наличност на тези три фактора в обществото, ние ще се върнем към един от предните два пътя. За да не се случи това, трябва да бъдат съзнателно и безвъзвратно разкъсани, зависимостите възникнали между различните власти и прослойки в обществото. За никого не е тайна, че началото на прехода бе опорочено, тъй като тези зависимости бяха умишлено заченати още тогава . На избрани хора бе предоставена възможност да разполагат с финансов ресурс срещу ангажимент редовно да се отчитат на благодетелите си. Тези благодетели стоят в сянка, но изсмукват ненаситно голяма част от печалбите в икономиката. На тях никой не смее да им потърси сметка, те са мафията на прехода. Върху тях трябва да се въздаде справедливост.

Една част от тези, които получиха финансови ресурси, успяха да изградят работещ бизнес, но не успяват да се отърсят от зависимостта си от “благодетелите”, въпреки че се наблюдават опити за това. Част от тях се опитват да влязат в политиката, но бързо-бързо върху им се изсипват компромати. Сред тези хора има истински успешни бизнесмени, които усещат своето призвание в бизнеса, но старите им грехове висят над тях като дамоклев меч. Тези хора не могат да скъсат сами тези зависимости, те се нуждаят от подкрепа и от прошка, но могат да ги получат само срещу покаяние.

В същата ситуация се намират и българските политици и държавници, както и българските медии. Зависимостите са страшни и тяхното разкъсване е възможно единствено с подкрепата на хората, излезли по улиците. Дълго време българските граждани се бяха отделили от процесите, протичащи в собствената им държава, те предпочетоха да оставят съдбата си изцяло в ръцете на властимащите и това спомогна за укрепване на зависимостите. Оставени сами пред изкушенията и заплахите, голяма част от българските политици, бизнесмени и журналисти попаднаха в плен на собствените си желания и страхове. Сега пълноводните реки на протеста имат възможност, ако се насочат правилно, да отмият цялата тази насъбрала се мръсотия, ако не – тежко ни и горко.

Необходима ни е морална еволюция, не само сред гражданите, но и сред бизнеса, медиите и политиците. Протестиращите български граждани показват, че това е възможно. Те протестират мирно, извън работно време, оставайки една от малкото работещи институции в държавата. Необходимо е да намерим пресечната точка на личния си егоизъм с човеколюбието. Бъдещето ни зависи от всички нас, от всяко едно наше действие, във всяка една ситуация, във всеки един момент. Този път е единственият, който може да ни отведе далеч в бъдещето като нация.