fl-front

Кабинетът, в който щеше да се състои срещата, не бе нищо особено, ако изключим това, че се намираше на последния етаж в най-луксозната офис сграда. Продълговата офис маса, няколко стола и една картина в някакъв съвременен модернистичен стил, не можеща да породи асоциации с нищо друго, освен с драсканици на петгодишно дете. Гледката обаче бе пленителна, през широките френски прозорци се виждаше като на длан целият град и заснежената планина отсреща. Трима джентълмени над средна възраст, облечени в изискани, скъпи, строги костюми, седяха и водеха оживен разговор. Телефонът на масата иззвъня:

– Да, нека да влязат.

Вратата се отвори и в кабинета влязоха трима младежи, огледаха се любопитно и въпреки че се опитваха да демонстрират самоувереност, в погледите им личеше неловкост, явно не бяха свикнали да ги канят по такива места. Един от мъжете, може би най-възрастният от тях, с побеляла коса и студени очи, взиращи се във влезлите иззад стъклата на очилата, посочи свободните столове:

– Разполагайте се и да започваме.

– Беше ни предадено, че ни каните на откровен разговор – заговори нервно един от младежите и хвърли някакъв лист на масата, – ето ви нашите искания.

– Седнете, седнете – с равен глас и нотка на отегчение възрастният мъж отмести листа, без дори да го погледне, – вашите искания са ни известни, но не сме ви поканили тук, за да ги обсъждаме, а за да ви направим предложение и да ви обясним как реално стоят нещата.

– Ние много добре знаем как стоят нещата и сме решили да ги променим, и вие няма как да ни спрете, но можете поне да не ни пречите, като приемете исканията ни. С нас е целият народ.

– Нищо не знаете, ентусиазмът ви е похвален, но наивността ви е безгранична. Вие сте в положение да издигате искания пред тълпата, но не и да ги представяте пред нас. Не контролирате нищо и зад вас не стои никой. Вие сте рожба на тълпата и на момента, а колкото по-дълъг е моментът, толкова повече оредява тълпата, и не след дълго ще се окажете пак там, където сте били преди да започнат събитията. Това, че сте на гребена на вълната, не ви прави нещо по-различно от част от самата вълна и по-скоро представлява заплаха за вас, защото вие ще поемете удара от разбиването й, освен ако не приемете предложението, което ще ви отправим – да ни служите и така да се спасите, и да спечелите нещо за себе си.

– Вие явно не разбирате нищо – почти изкрещя един от младежите, – вашето време свърши и сега започва нашето! Вече нищо няма да е същото!

Възрастните мъже се спогледаха и се засмяха.

– Жалко, че пропилявате енергията си в изгубени каузи, но именно поради наличието у вас на тази енергия ви отправяме това предложение, по-добре да я използвате в наша полза срещу съответното възнаграждение, отколкото да я пилеете в името на късопаметната тълпа. Знаем вашите чувства, знаем, че си мислите, че можете да промените всичко, така както искате, но за да го направите, е необходимо да познавате това, което искате да промените. Да познавате системата и законите, по които функционира. А тези закони сме ги писали и утвърдили ние. Нека да ви обясним.

Днес вие се изправяте пред тълпата и изговаряте на глас нейните искания, а те са прости – по-добър живот и повече пари. Тълпата иска всичко, веднага и по-евтино. Тълпата иска мъст, защото се чувства излъгана и онеправдана. И вие сте тези, които днес са взели мегафона и крещите нейните искания, опиянявайки се взаимно. Но тълпата иска и нещо друго, нещо, което вие не можете да й дадете, защото то е в нашите ръце. Тълпата иска сигурност, но това искане не се чува по площадите, това искане е дълбоко заложено в изтерзаните души на простолюдието и тук се къса брънката между вас и нея, защото в името на сигурността тълпата е готова да се откаже от всичко, от всичко, което вие смятате, че е справедливо, но което, за да постигнете, е нужно да претърпите заплахата от хаос.

Тълпата иска да промени всичко без да рискува нищо, но това няма как да се случи. Тълпата иска сигурност и закони, защото ги е страх от самите себе си, защото няма вяра в човека. Тълпата е сбор от хора, обединени от посредствеността, затова и могат да издигнат само базисни, най-общи искания, и то не искания, а желания. И докато вие повтаряте гласно тези желания, ще жънете овации, но решите ли да поставите по-конкретни искания, по-обосновани, по-смислени, вашата популярност ще пада и на ваше място ще изникнат нови хора, готови да крещят исканията на тълпата, ще се разцепите и ще започнете да се роите. С всяка стъпка към целта, след вас ще остават все по-малко хора, защото по-малко ще са тези, които ще ви разбират, и накрая ще осъзнаете, че сте останали сами, че сте намразени и отритнати и ще се запитате: “Защо  правихме всичко това, къде сбъркахме?”. И отговорът е никъде, просто това е редът на нещата.

Докато хората не повярват един на друг, докато не спрат да се гледат с недоверие, да си завиждат и да се надпреварват, вашата кауза е обречена. Въпреки своята маса, в същността си тълпата не е монолитна, а сбор от отделни личности, с различни желания, с различни проблеми – малки, незначителни, но важни за всеки един. Всеки от тях иска решение на собствения си проблем – значим за него, но не касаещ другия до него. Всеки от тях се надява и иска да бъде решен точно неговият проблем, като смята, че ще може да използва енергията на тълпата в собствена изгода, без да се налага да рискува и да действа сам, със собствени усилия. Всеки в тълпата се надява не той, а тълпата да реши неговия проблем. Силата и гневът на тълпата се коренят в страха на всеки един от съставящите я, в чувството му за безпомощност като отделна личност, и това я прави слаба в същността й.

Тълпата не е цялостно същество, тя пулсира – докато е в нея, отделният човек се чувства силен и могъщ, но в момента, в който излезе извън границите й, чувства необходимост някой да го защити от същата тази тълпа, от която той е бил част преди малко. Така в един момент хората се борят за нещо, а в следващия срещу него. И ако вие контролирате тълпата, то ние контролираме отделния човек, а той е градивната единица на вашата тълпа, така че ако помислите логично, ще разберете, че вие не контролирате нищо. Ще разберете, че всъщност ние сме тези, които контролираме всичко, и че самите вие сте контролирани от тълпата, а не обратното. Тълпата създава хаос, а отделният човек иска сигурност и тука идваме ние с нашите закони. Закони, които както казах, ние създаваме и утвърждаваме, закони гарантиращи някаква сигурност, но закони, предназначени за тълпата. Защото законите стоят над отделния човек, а ние стоим над законите именно, защото сме ги създали, защото ги познаваме, защото ние изграждаме системата и ние я управляваме. За да промените нещо, трябва да промените системата, за да промените системата трябва да минете през период на несигурност, дори на хаос. Защото всичко ново е плашещо, а всичко старо, макар и несъвършено, вдъхва сигурност. Тълпата иска промяна, но не в същността на системата, а в резултатите от нейното функциониране, а това няма как да се случи.

Помислете върху нашето предложение, това е вашият шанс. Всеки ден енергията на тълпата намалява. Тълпата иска бързи решения, защото насъщните проблеми притискат отделния човек, и когато вижда, че въпреки протестите, въпреки енергията на тълпата нищо не се променя, той се обезверява. Не си мислете, че можете да поддържате енергията на тълпата, това не е по силите ви, нямате нито опита, нито знанията как да го правите, нямате и пари. А ние имаме всичко. В нас са парите, наш е опитът, наше е и знанието как функционира системата, наши са и медиите. Всеки ден ние ще даваме гласност на най-налудничавите искания, на най-лумпенизираните елементи, на най-безумните “водачи” и когато отделният човек седне вечер пред телевизора, ще вижда хаос, безумия и лудост и сам ще се запита дали наистина иска да е част от всичко това. Това ли е промяната, за която се бори? И ще избере нас пред вас. Вие никога не сте имали шанс да спечелите. Именно в множеството на тълпата се крие нейната слабост, а в сплотеността и богатството на нашата малобройна група се крие нашата сила.

И дори да успеете да създадете някаква организация, да съберете някакви нормални хора около себе си, без пари нищо не можете да направите. Тълпата вярва в парите, а вие нямате пари. Ние няма да ви пречим, вие сами ще се убедите  в това. Няма начин да спечелите.А сега си вървете и помислете върху предложението, не ви остава още много време.