www.monitor.bg

През последните години от различни места излиза информация, че всичко, което се случва в държавата, се контролира от група хора. Хора, които никога не излизат на светло, но вземат важните решения, касаещи бъдещето на България. Те са тези, които назначават политически лидери и лица, министри, министър-председатели, бизнесмени. Като главно действащо лице в този процес се сочи ген. Любен Гоцев, заместник-началник на Първо главно управление (външно разузнаване) на ДС, заместник-министър на външните работи (1982-1989) и първи заместник-министър на вътрешните работи (1989-1990), външен министър септември-декември 1990 г. във второто правителство на Андрей Луканов. Ако източниците на тази информация са еднопосочни, можем да я пренебрегнем, но когато сведения идват от различни, нямащи нищо общо помежду си източници, би било добре за нас да се замислим.

И ето идва първият въпрос:

Какъв е точно механизмът за избиране на министри и на министър-председатели? Да вземем например бившата министърка Лиляна Павлова, сочена за една от най-одобряваните в рамките на предишния кабинет. Как точно я намериха и на какъв принцип, кой я посочи да бъде министър? Има ли нещо общо нейното израстване с родословното й дърво? Кой я бута нагоре по стълбицата? Подобни въпроси могат да се зададат и за други “нови лица” в политиката, и не само в политиката. Аз лично искрено се притеснявам, когато новите лица в политиката са деца на старите лица в политиката и не приемам това за демократичен процес, а за феодален.

Само ще спомена, че много от така наречените крупни бизнесмени в България също са придобили своето богатство благодарение на същите тези споменати по-горе тъмни сили. Те са посочвали кой да вземе това или онова предприятие, на кого да бъде отпуснат кредит, кой да стане кредитен милионер и така нататък. Почти цялата българска икономика е оплетена в зависимости с тези кукловоди и никой не може (лично аз не мога да си обясня по каква причина) да разкъса тези зависимости. Според разнопосочни слухове същият този ген. Любен Гоцев е запазил и се възползва от структури, които е управлявал на времето, и които през така наречения преход са действали като мафиотски структури, и може би това е причината лицата, политици, журналисти и бизнесмени, оплетени в зависимости, да не смеят да направят опити за скъсване с тъмното минало. Страх, страх и пак страх. Според това, което чувам, ще протекат доста напрегнати процеси, когато този генерал си отиде от този свят. Дано съм жив да видя.

Но да се върна към “демократичния” механизъм за назначаване на служебно правителство. То става на тъмно. Ние нямаме никаква представа защо президентът е избрал тези хора, сам ли ги е избрал и ако не, кой му е помогнал, кой е ходатайствал, кой ги е посочил? Самият президент се оплака, че отстрелвали всичките му кандидати! Но правото да отстрелваш кандидатите е демократична придобивка, а когато го правим на тъмно, това право ни се отнема. Излиза, че демократичните инструменти, когато са в ръцете на хората, пречат за нормалното протичане на демократичния процес. Това също ме притеснява. Не познавам лицата в новото служебно правителство, но вниманието ми беше привлечено от служебния премиер Марин Райков. Оказва се, че е син на Райко Николов бивш агент на ДС и КГБ с псевдоним “Виноградов”, впоследствие дипломат. Виждаме, че държавните служби се предават от баща на син и това няма как да не ме безпокои. Не е тайна, че децата на почти всички български политици са учили и учат в чужбина, за да могат да поемат управлението на държавата, когато техните бащи се оттеглят. Мисля, че имаме достатъчно примери, включително и бившият премиер Станишев.

И питам президента: – Господин президент, кой ви посочи Марин Райков за премиер, сам ли го избрахте? По какви критерии го избрахте? Искам да знам, като гражданин на Република България. Искам да знам как се извършва изборът на управници, как се редят листите, кой посочва лицата, заемащи отговорни държавни длъжности, искам да мога да ги отстрелвам. Защото, ако хората не могат да ги отстрелват с думи, ще почнат да ги отстрелват с камъни (имаме примери), а накрая и с пистолети (вижте Доган). Това е засега.

И накрая да повторя: Искрено се притеснявам когато новите лица в политиката са деца на старите лица. Не приемам това за демократичен процес, а за феодален.

П.П. Към новия служебен премиер: не разделяйте обществото на протестиращо малцинство и мълчаливо мнозинство. Защото, дори според проучванията на социолозите, 90% от мълчаливото общество подкрепят протестиращото малцинство. Мислете и работете съвестно, за да не дойдат под прозорците ви и да ви го докажат.

 

Advertisements