Подразнен от критиките, отправени към служебния кабинет по повод приетото постановление за определяне на  тарифата, по която партиите, коалициите от партии и инициативните комитети ще заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио, служебният премиер Марин Райков излезе със следното изявление:

“На всички, които ни критикуват, че поставяме финансови бариери пред възможността различни хора с психични отклонения да изливат болните си фантазии и безумните си искания под формата на предизборна агитация по националните медии, искам да кажа, че са прави. Относно твърдението, че ограничаваме възможността за достъп до свободен и информиран избор на гражданите, като не им позволяваме да слушат тезите на споменатите по-горе ненормалници, то смея да твърдя, че ги предпазваме, а не че ги ограничаваме.

Предизборната кампания по националните медии не е уличен протест, на който всеки, снабдил се с мегафон и петдесетина последователи, може да изявява свободно своето безумие. Националните медии са национални, не защото всеки идиот може да се изтъпани в тях и да дава воля на своите бленувания, а защото са държавни и се издържат солидарно от данъците на българските граждани. Кой си ти, дето нямаш пари, а искаш да се чуе гласът ти, че и искаш да управляваш? Щом нямаш пари, ти нямаш право да говориш. Как ще говориш без пари? Как ще управляваш? Твоето място е на улицата, на протестите, там говори колкото искаш, и то безплатно, но по националните медии, тези български светини!… Не можем да ги оскверним с празнословията ви.

Мисля, че през последните седмици гласът на протестиращото малцинство бе достатъчно ясно чут. И дори получи повече гласност, отколкото заслужаваше. Време е, както казах и при стъпването си в длъжност, да чуем гласът на мълчаливото мнозинство. Но кой е този глас? Ясно е, че това не е гласът на лицата на протеста, които днес се надпреварват да влизат в политиката, не. Гласът на мълчаливото мнозинство е нашият глас, гласът на политиците, на бизнеса, на експертите. Мълчаливото мнозинство запази мълчание, за да може да бъдем чути именно ние – тези, които го представляваме. Мълчаливото мнозинство чрез своето мълчание за пореден път доказа, че не се доверява на еднодневки, а разчита на хора с утвърдена позиция и опит в управлението на страната. Мълчаливото мнозинство са тази част от бедните граждани, които имат силата да признаят дълбочината на своята простота и не се стремят към самодоказване чрез крясъци по улиците. Именно мълчаливото мнозинство е основата, върху която стъпваме ние за осъществяване на плановете си, основата, върху която градим България.

Разберете, бедните имат право да гласуват, но не и да говорят. Не и по националните медии. Какво можеш да ми кажеш, какво можеш да обещаеш, какво можеш да направиш, щом нямаш пари? Щом нямаш пари, щом нямаш обръчи от фирми, които да те спонсорират, щом нямаш дори дарения от физически лица, къде си тръгнал да управляваш? Къде си тръгнал да агитираш, откъде това самочувствие с двайсетина последователи зад гърба? Щом нямаш пари, значи си прост, значи нямаш нито талант, нито знания, нито усет към печалбата. Как ще управляваш цяла държава? Когато спечелиш пари или някой, който има ти даде, понеже ти вярва, тогава ела, плати си и ще  чуем какво искаш да ни кажеш, но така, без пари? Къде отиваш?…

И на всичките НПО-та дето са зинали усти да ни глътнат, да чуят добре – щом толкова ви е грижа за идеите на сульо и пульо, отделете от собственото си финансиране и подкрепете тези, за чиито права толкова ридаете. Платете и по цял ден ще ви ги въртим в ефира. Ама сте се стиснали, седите си у разните псевдо институти, прибирате си финансирането и давате акъл наготово, за щяло и нещяло. Аман и от вас.

 

Advertisements