В интервю за БНР, Главният прокурор Сотир Цацаров даде обяснения по случая с  привиканият в Софийска градска прокуратура журналист от Медиапул, Борис Митов. Въпросният журналист бе подложен на натиск от страна на прокуратурата да разкрие свои източници и заплашен, че ако не го стори ще понесе наказателна отговорност за разгласяване на държавна тайна. Ето интервюто:

Г-н Цацаров, как ще коментирате, натиска упражнен върху наш колега да издаде своите източници на информация, натиск упражнен не откъде да е, а от Софийска градска прокуратура? И то при положение, че информацията която е изнесъл, касае нарушения допуснати от служещи в тази институция лица? Не намирате ли това за обезпокоително?

– Вижте, разбирам вашата съпричастност към случая, но нещата не стоят точно така както ги представяте. Първо, аз не мисля, че въпросното лице, Борис Митов, може да бъде окачествено като журналист, а сайта Медиапул, като медия. Нека не си затваряме очите, че тяхната дейност се осъществява единствено и само в интернет пространството, пространство в което всеки един гражданин може да пише анализи, коментари и най-различни статии, и да се именува журналист. Съжалявам, че точно на вас трябва да обяснявам, но подобно отношение към интернет писачите, опорочава и принизява понятието журналист, което вие би трябвало да имате най-голям мотив да пазите от опетняване. Ако се вгледаме внимателно в същността на интернет пространството и особено в социалните мрежи, то аз не виждам, при вашият начин на мислене, как бихме могли да различим обикновеният потребител на информация от „журналиста“. Там всеки пише, всеки дава мнение, всеки споделя някаква информация. Нима това прави всички интернет потребители журналисти? Много трябва да внимаваме кого окачествяваме като журналист и затова, аз не само, че не се безпокоя от действията на моите колеги, напротив, аз ги приветствам и заставам плътно зад тях в борбата им с интернет престъпността.

Какво точно имате предвид под интерент престъпност? Тука нямаме сайт за детска порнография или източване на данни, нито хакерска атака, а публикуване на едно разследване?

– България и не само България, е изправена пред нов вид интернет престъпност и тук не става въпрос за престъпления срещу личността, а срещу държавата. Престъпления срещу държавността, законността , стабилността. Нима не разбирате? Докато разни заблудени хора се борят срещу глобализацията, тя вече се случва и то именно във виртуалния свят. Този свят от самото си създаване е глобализиран, понеже е основан върху бързината на обмена на информация. Възможността от неограничено териториално споделяне на информация, възможността за бърз контакт едновременно с много хора, възможността за мигновена обратна връзка с тези хора, възможността да се наблюдават в реално време техните реакции на споделената информация, възможността тези реакции да се направляват и да се насочват, и не на последно място, възможността за организация на различни прояви, като следствие на тези реакции от споделената информация, направи интернет пространството притегателно за много тъмни елементи, чиято единствена цел е, да дестабилизират държавата.

Съвременната държава не разполага с инструмент, с институция, която да може да реагира на процесите протичащи във виртуалното пространство с необходимата скорост, за да предотврати възможни негативни последствия. Ние станахме през последните години свидетели на множество прояви на силата на интернет. Огромна част от случилото се в арабският свят, стана възможно именно поради общуването в интернет. Видяхме, как държавността там бе пометена и сме свидетели, че все още не могат да се стабилизират. Уикилийкс също ни показва, как шепа хора с престъпни намерения, могат да обърнат наопаки представата ни за демократичния свят и да разрушат устоите на западната цивилизация. В момента сме в зараждането на нов скандал, така-нареченият „Офшорлийкс“. Светът се тресе и ние трябва да направим всичко възможно, да останем стабилни не само финансово, не само икономически, което за разлика от други народи успяхме да постигнем благодарение на ГЕРБ, но и политически.

Аз смея да твърдя с увереност, че  ние сме изправени срещу виртуална престъпна група. И ако в реалният свят, най-опасни са организираните престъпни групи, то във виртуалния е точно обратното, там най-опасни са неорганизираните. Защото интернет позволява да контактуват помежду си хора отдалечени един от друг на хиляди километри. Да се обединяват около различни каузи, в различни групи, групи които колкото бързо се създават, толкова бързо и се разпадат. Интернет не е територия, интернет е информационно пространство. Вие може да сте в Северна Корея, а друг да е в Чили, но това няма да ви попречи да атакувате едновременно държавността в България. Положението е много сериозно.

Но къде точно виждате атаката срещу държавността?

– Не разбирам вие в кой свят живеете? Не влизате ли в интернет, не ползвате ли социалните мрежи? Та там всяка минута, всяка секунда са публикува информация и то негативна, относно всички държавни институции, срещу държавни лица, срещу редица длъжностни лица, срещу всеки който олицетворява държавата. И тази информация се споделя мигновено от хиляди и хиляди граждани. Разбирате ли за каква лавина става въпрос? Каква помия се изсипва върху държавата, върху институциите и държавните служители? И голяма част от тази информация е поднесена манипулативно, голяма част е чиста измислица, лъжа, направена да изглежда достоверна, разчитаща, че ще изпълни своето предназначение преди да бъде разкрит нейният характер и се случва точно това, поради скоростта на разпространение на информацията в мрежата. А много често потребителите въобще не узнават, че са били обект на манипулация, защото вниманието им е привлечено от следващата и следващата споделена информация. Страшно е, разбирате ли?

Разбирам ви, но в конкретния случай става въпрос за публикуването на автентични документи. Какво общо има това с престъпността?

– Как, какво? Не ме ли слушате? Самият факт, че въпросната „медия“ оперира само в интернет пространството я прави съмнителна. Факта, че публикува информация злепоставяща държавна институция и длъжностни лица, я прави дваж по съмнителна? Нали не си мислите, че личностите зад тази медия не са наясно с възможностите на интернет, напротив, те много добре знаят какво правят и това ги прави триж по-виновни. Аз имам обосновано предположение, че група лица опериращи в интернет пространството разполагат с подвижна техника за подслушване и именно те са, които пускат различни записи, различни факсимилета на автентични документи, в нарушение на всякакви морални норми и закони. Именно за противодействие на тези лица става въпрос в конкретния случай за който ме извикахте. Откъде тези хора се сдобиха с тази информация, кой е източника им? Ще видите, че те няма да го разкрият и няма как да го разкрият, защото те са тези които са се сдобили с тези документи незаконно. Те са частното, аз бих казал виртуалното ГДБОП за което се говори.

Но все пак изнесените данни са достоверни, нали?

– Това няма значение, разбирате ли? Не е важно дали са достоверни, а начина по който са изнесени и целите поради които са изнесени. А целите са именно дестабилизиране на държавата, уронване престижа на институциите, търсене на сензация и посещаемост. Защото посещаемостта е болната тема на интернет престъпниците, колкото са по-четени, толкова по-голям престиж трупат, по-голяма известност, повече пари. Не можеха ли тези хора, ако милееха за държавата, както се опитват да ни внушат. Да дойдат при нас в прокуратурата и да ни сигнализират за извършените нарушения, да поговорим спокойно, да разследваме сигнала и после те да публикуват резултата от нашето разследване. Ето това е начина, ако искаме да запазим държавата и вярата в институциите, а не очернянето на всяка цена.

Мислите ли, че ще можете да се противопоставите на тези процеси, които описахте по-горе?

– Аз съм оптимист и ще ви кажа защо. Първо, ние сме застаряваща нация. Второ, емиграцията се увеличава. Трето, здравеопазването ни се срива. Четвърто образованието е на дъното. Всички тези фактори, предполагат, че в България е невъзможно да се натрупа необходимата критична маса, която да разруши държавността и нашата цел е да удържим напора на така-нареченото гражданско общество още пет-шест години, след който период от време, благодарение  намаляването и маргинализирането на българската нация този проблем няма да съществува.

И последен въпрос, в понеделник е свикан протест пред Съдебната палата, на който се очаква да присъстват доста журналисти. Това не ви ли притеснява?

– Искам да призова въпросните журналисти, да не стават неволни съучастници в престъпление срещу държавата и да не се поддават на евтини манипулации. Използвам случаят за да заявя, че ние в прокуратурата, заедно с редица политически структури, работим по един нов закон, по едно допълнение към наказателния кодекс, касаещо един нов вид престъпление, а именно склоняването към протести. Този вид престъпление все още не е описан и няма законова рамка за противодействие, но се надяваме, че новото правителство, след изборите, ще има достатъчно политическа воля, за да приеме закон за противодействие на тази престъпна тенденция. Радостен съм, че вече сме подписали меморандум за сътрудничество в тази посока с всички политически сили и имаме тяхното уверение, че склоняването към протести ще бъде вкарано в графата държавна измяна. Ние няма да допуснем, нито едно правителство за в бъдеще, да бъде свалено от протести.

Advertisements