Избираме между Живота и Апатията

Наближаваше полунощ, а на поляната в парка стотина човека бяха насядали в кръг и тихо си говореха. Огрени единствено от бледата светлина на луната, слабите отблясъци на звездите и сиянието на нощния град, те създаваха в страничния наблюдател усещане за някакъв древен ритуал,подобен на тези у друидите. Без да седнеш в кръга бе невъзможно да разбереш за какво си говорят, гласовете им се губеха сред свиренето на щурците. Но едно бе сигурно, това не бе обичайна среща на група младежи излязла за да се повесели, не, тук се извършваше някакво тайнство, тайнството на промяната. Силуетите на насядалите се сливаха и бе трудно да се разбере кой точно говори в момента, това обаче нямаше значение, важното бе да се говори и не буйно и необмислено, а бавно, последователно и дръзко:

–  Първо трябва да сме наясно какво искаме, а после как да го постигнем и на какво сме готови за да го постигнем. Трябва да са ни ясни пречките както тези извън нас, така и тези вътре в нас. Защото несъмнено е, че основните причини нещата да остават все същите, е че не смеем да прекрачим някаква граница, граница заложена вътре в нас от външни фактори. Фактори контролиращи нашето възприемане на света и налагащи ни готови обяснения за модела на обществото в което живеем.

– Искаме промяна или може би замяна. Знаем кое искаме да заменим, но не знаем с какво. Дали това не е пречката, която ни спира да предприемем драстични действия?

– Не съм съгласен. Ние много добре знаем и какво искаме да заменим и с какво. Тези хора трябва да си отидат, тук спор няма. Тяхната нагла диктатура, тяхното обсебване и подиграване с идеята за демокрация трябва да бъде прекратено. Те убиват демокрацията, като се възползват от нейните инструменти. Те убиват смисъла от закони, като ги използват за свои лични користни цели. Трябва да отнемем не само властта, но и богатството им.

– Вярата, че трябва да избираме само между няколко алтернативи, алтернативи които вече са опорочили себе си, ето това ни пречи. Недоумявам когато чувам гласове които ми говорят, че нямаме избор, че каквото и да направим ще бъдем принудени да изберем отново едни от тях. Този проблем трябва да бъде разрешен. Ние не можем да създадем алтернатива, защото те контролират и изработват правилата по които се създават алтернативите. И основното е, че за да структурираме каквато и да е алтернатива са необходими пари, а парите се стичат към и се контролират от тях.

– Нужна ни е революция. Преразпределение на благата, понеже те използваха властта, която им бе дадена от народа, за да приберат всичко за себе си. Ние трябва да пометем не само политиците, но и олигархията. Така нареченият бизнес, който играе заедно с политиците в този театър на абсурда, в който на населението е отредена на ролята на безучастен и апатичен зрител.

–  Революцията е границата която трябва да преминем. Всичко, което до момента са ни втълпявали като разбиране за добро и зло е една голяма лъжа. Доброто и злото са едно цяло, те не могат едно без друго и те седят от едната страна на медала. Доброто и злото са присъщи на действието, на активността, на целеустремеността, на живота. Те са ин и ян. Те са като мъката и щастието, като любовта и омразата.

– А кое е от другата страна на медала?

– От другата! От другата страна на медала е апатията, безразличното, зомбирано, обезверено и отчаяно съществуване. Бездействието, безсмислието, празният поглед на една безкрайна агония. Убийственото повтаряне на един безсмислен ежедневен цикъл, превръщащ човека в машина, в роботизиран придатък за осъществяване на техните цели, в умствен клонинг, неспособен на самостоятелно критично мислене, способен единствено да изпълнява команди и ако някога изпитва някакво чувство, то това е чувството на страх, че ще бъде изваден от състоянието на това безумно, безсловесно и безцелно съществуване.

– Страх ли ни е от революцията? И ако да, защо?

– Страх ни е заради доброто и злото, заради границата поставена между тях, когато такава не съществува. Ние искаме да сме различни, да сме добри, морални и възвисени същества и не можем да приемем, че е възможно да извършваме действия, които самите ние поради образованието си бихме окачествили като зло. Мисленето което ни е наложено от малки ни отнема правото да се съпротивляваме, ако искаме да бъдем добри. Ние нямаме право на самозащита, ако тя ще навреди на този който ни напада и това е вярно дори и за най-тривиални ситуации. Това е вплетено и в законите създавани от тях. Те са ни лишили от възможността да извършваме действия окачествявани като зли и са ги запазили изцяло за себе си. А тези, които нарушават това и не са от техните среди наричат престъпници. Ако погледнете в която и да е религия, ще видите че няма божество, на което да са присъщи само и единствено действия окачествявани като добри и тука аз не говоря за богочовеци а само за божества. Древните хора са разбирали тяхната неделима божествена същност.

–  Но какво ще попречи тогава всички ние да се превърнем в престъпници, крадци и убийци? Как е възможно да няма граница между доброто и злото?

– Доброто и злото са инструменти и в зависимост от целите за постигането на които ги използваме, можем да бъдем окачествени като добри или лоши хора, като разумни или безумни същества. Когато е заплашен нашият живот, трябва да можем да се защитим. Не го ли правим се превръщаме в жертва. А днес ние сме оставили правото си на самозащита в ръцете на тези, които ни погубват. Това е логически абсурд, няма как да очакваме убиеца да ни защити от себе си.

– Значи революция, но кой е противникът ни? Можем ли ясно да го обозначим?

– Всички които поддържат настоящето състояние на обществото, всички които поддържат системата и които я защитават срещу заплащане. Всички които се изправят срещу нас използвайки инструментариума на злото, крещейки ни, че ние нямаме право да използваме същият този инструментариум. Тези които докато ни пребиват и убиват, крещят че сме лумпени, маргинали и престъпници. Тези които не желаят и пречат на промяната, защото не могат да се облагодетелстват от нея. Тези които искат всичко да остане такова каквото е. Обществото ни е разделено на четири части – Управляващ елит, олигарси и политици; Заплатени от тях експерти, поддръжници и защитници на статуквото, на правилата и законите спуснати от тях; Апатична, безсловесна, зомбирана и роботизирана маса, живееща в безцелно очакване на смъртта; И ние, които жадуваме този модел да бъде разбит.

– Разбирам, че ние трябва да разбием този модел и да отнемем от ръцете им богатствата, които са заграбили през годините, но имаме ли сили за това? Когато срещу нас те изпратят полицията, армията, сганта на подземния свят, как ще им се противопоставим. Част от тези хора, които ще ги защитават, ще бъдат там защото нямат друг начин да си изкарват хляба, защото системата ги притиска. Те ще ни вкарат в братоубийствен сблъсък. Можем ли да понесем психически този факт?

– В този сблъсък няма невинни, няма извинения за участниците. Всеки човек има право на избор и, ако е човек е длъжен да заеме позиция която да защитава и за която да се бори. Дали си избрал да защитаваш някаква идея не защото вярваш в нея, а защото ти плащат или защото очакваш да бъдеш облагодетелстван от нея, това не може да ти служи като извинение, като опрощение от съвестта. Или вярваш в нещо и се стремиш към нещо, или не вярваш в нищо и не се стремиш към нищо. Едните имат идеал, а другите само смъртен изход. Длъжен си да избереш, ако си човек. Това е животът, борба на идеали, борба понякога кървава и тежка, понякога словесна и умствена. Ние предпочитаме втората, но не бива да ни е страх и от първата.

– „Законът е за робовете.“ След днешният ден, законите за нас трябва да престанат да съществуват, границите да бъдат прекрачени, мисълта ни трябва да е ясна и силна. Избираме между Животът и Апатията.

Реклами