vss-osvobodi-delqn-peevski-kato-sledovatel-140700

За първи път след началото на протестите несполучилият шеф на ДАНС Делян Пеевски, чийто избор за въпросната позиция разбунтува България, отговори на въпросите на журналист от вестник „Дума“. Препубликуваме интервюто без съкращения:

Г-н Пеевски как приемате вие лично разразилите се протести след вашият избор за шеф на ДАНС, протести които несъмнено заплашват да прераснат в непредсказуема с последиците си политическа криза? Защо се стигна до тук според вас?

– Лично мен тези протести силно ме натъжават, за мен те са знак, че нашето общество е далеч назад от съвременното гражданско общество на стара Европа и искрено съчувствам на всички, които виждат в тези стихийни движения по софийските улици каквато и да е следа от проява на някакво „гражданско общество“.  Самият факт, че именно моят избор за шеф на ДАНС, моята готовност за саможертва в битката с престъпността предизвика подобни реакции е показателна за нивото на интелигентност на българите. И това е отговора на въпроса „Защо се стигна дотук?“ – дотук се стигна защото българското общество още не е узряло да приеме моя избор.

– Не мислите ли, че хората се уплашиха от прекалено голямата власт, която щеше да се съсредоточи в ръцете ви? Вие имате пари, политическо влияние, медии, а пожелахте и силовите структури.

– Разбира се, слабите винаги се плашат от властта. Но аз съм силен и точно затова бях избран за този пост. Какво пречи това, че имам медии? Че това не е ли едно доказателство, че аз се боря за свободата на словото? Аз съм един от малкото хора в държавата, които могат да се похвалят, че имат свобода на словото. В моите медии аз мога да говоря това, което мисля, което чувствам, което ме вълнува, напълно свободно. Не мечтае ли всеки човек за това? Аз съм жив пример за човек който е постигнал свободата на словото. Нима трябва да оставяме свободата на словото само в ръцете на някакви жалки блогъри, на които дори не знаем откъде са им средствата за да си направят блог. А моите средства са ясни, те идват от майка ми, а не от  тъща ми за разлика от Цветанов. И това, че съм се преборил да имам свобода на словото е един от факторите който ме прави идеалният кандидат за поста шеф на ДАНС.

– Да се върнем на хората протестиращи срещу вас. Вие споменахте, че те не са узрели за да одобрят вашия избор за шеф на ДАНС, но в същото време медиите ги описват като интелигентни, млади, образовани българи излезли заедно с децата си, този образ не се връзва с вашите наблюдения?

– Не се връзва, защото е фалшив. Че аз утре мога да ви изкарам десет млади ромски фамилии с толкова много челяд, че ще запълнят не жълтите павета, ами половин София и какво от това? И кои са тези медии, които ги описват по този начин? Аз бих казал, че те се самоописват, а това в политиката се нарича конфликт на интереси. Ако имаш поне капчица морал, не може сам да даваш адекватна оценка за себе си. Да говорим сериозно, ако прочетете написаното в моите медии, ще видите, че това са предимно платени провокатори, докарани с автобуси от всички райони на София, с общински автобуси, а да не забравяме, че общината все още се държи от ГЕРБ. Ами тези които са дошли с метрото, тях къде ги забравяте, та това са по-голямата част от хората, а всички знаем кой построи това метро, кой откриваше всяка метростанция, нали така?

И ето, аз веднага ще ви дам един пример за човек който ме подкрепя, за да сравните неговия профил с този на протестиращите и сами да си направите изводите. Ами че аз съм подкрепен от Сергей Станишев, който е не само лидер на българските социалисти, но и на европейските, е за какво говорим. Значи зад мен стои човек с европейска визия, с европейско признание, с европейско влияние, с европейско значение, а срещу мен крещяща тълпа, повтаряща като Волен Сидеров една дума хиляда пъти за два часа. Кой отговаря на профила на истински европейски гражданин според вас?

– Все пак вие се отказахте от поста шеф на ДАНС под натиска на протеста. Това не е ли признание, че сте сбъркали някъде?

– Вижте какво, аз отстъпих от позицията шеф на ДАНС, но не съм се отказал. Ние действително направихме грешка и грешката не е в това, че бях избран за шеф на тази структура, грешката беше, че помислихме, че обществото е узряло за подобна стъпка. Оказа се, че сме избързали, затова ще изчакаме и когато обществото достигне своята европейска зрялост вие ще видите, че аз мога да стана дори премиер.

– Да разбираме ли, че вие не сте се отказали от политическа кариера?

– Разбира се, че не съм се отказал. Аз благоразумно отстъпих пред безумието на тълпата и като един Галилео Галилей ви казвам на вас „И все пак тя се върти.“ Аз ще се върна в парламента и съм убеден, че след няколко месеца, най-късно в началото на следващата година вие ще видите как ще се развие моята политическа кариера. Аз бих могъл да стана дори и политик с европейско влияние.

– Наистина ли вярвате в това? Протестите продължават вече пети ден и не се наблюдават признаци на затихване. Не се ли притеснявате, че развилнялата се тълпа, опиянена от своите крясъци може да изпрати в небитието не само вас, но и правителството и цялото 42-ро Народно събрание?

– Вие явно не ме слушате внимателно. Тези крещящи хора пред Министерски съвет, не са способни да извършат подобно нещо, не са узрели достатъчно дори и за това да разрушат една система. А и дайте си реална оценка за броят на тези хора. Още в петък ние със Станишев, Орешарски и Лютфи Местан, наблюдавахме от прозорците на министерски съвет събиралото се множество и трябва да ви кажа, че отгоре гледката въобще не беше внушителна. Ние старателно преброихме протестиращите и стигнахме до цифрата 5000.

– Но самите протестиращи и медиите говорят за 15 дори 20 000!

– Кои медии, тези на чиито журналисти напечени от слънцето и сломени от умората им се привиждат миражи? И кои протестиращи, тези на три бири? На тях може и да им се разтроява бройката, но ние сме със трезв разсъдък и смятам, че нашите наблюдения са далеч по-точни.

Но да продължа, ще ви кажа нещо понеже съм сигурен, че протестиращите няма да го прочетат, защото ако те четат нещо то е в техния измислен виртуален свят. Те самоубиват собствените си протести. Ние следим много внимателно случващото се и ето какво виждаме:

Една част от тях изживяваща се като „интелектуален елит“, отрече февруарските протести, като нарече участвалите в тях с какви ли не обидни думи, каквито дори и ние политиците не сме си позволявали, чухме за орки, мутри, необразовани и т.н. епитети. Този интелектуален протестиращ елит явно си точи зъбите да ни измести от политическата сцена и иска да изпъкне със своите знания, умения и положение в обществото, но грешката им е, че те се държат като политици преди да са станали такива. Защото, ако за нас политиците е позволено и дори необходимо да отричаме направеното от управлявалите преди нас и да се държим така все едно от нас започва изграждането на България, то за протестиращите подобно държание е меко казано малоумно. Защото когато ние отричаме направеното от нашите политически опоненти, това ни носи дивиденти, а когато те отричат постигнатото от предишните протести, техния смисъл и същност, и обиждат тези които са участвали в тях, те губят възможността за жизнено важна подкрепа, която може да удължи живота на настоящия протест.

Със своите думи те необмислено пресичат най-необходимото за живота на протеста, вливането на нови и нови хора. Те забравиха хората които се самозапалиха и с един словесен замах, отрекоха смисълът на тяхната саможертва. Те казват ние сме умни, образовани, квалифицирани, с работа, а вие сте бедни, прости и безработни, вие сте излишни дори и за нас. Грешка, но за нас тя е добре дошла. Без постоянен приток на хора този протест ще затихне в сивото ежедневие.

– И все пак, ако това което виждате не се случи и хората от предишните протести се влеят в редиците на настоящите, тогава колко време можете да издържите?

– Ще ви кажа нещо, издържим ли до 1-ви януари 2014г., след тази дата никой не може да ни бутне.

– Защо?

– Много просто, тогава падат всякакви ограничения за работа на българи в рамките на Евросъюза и очакваме огромна част от активното българско население да потърси препитание зад граница. Всички, които са физически здрави, които са затънали в дългове, които се стремят към достойно заплащане на труда си, към по-добро бъдеще за децата си, всички те, активната част от населението ще напусне пределите на България. Кой ще ни свали тогава? Пенсионерите ли или ромите? В България ще останем ние, една очакваща смъртта си част и една полудива орда. Защо трябва да се притесняваме?

– Но това не е ли страшно и за вас? Едно подобно обезлюдяване на България, която и в момента е заплашена от демографска катастрофа не обезсмисля ли вашето управление? Кого ще управлявате тогава?

– Ха-ха. Ах тази наивност, колко е смешна. Та нали ние тъкмо това целим. На нас не ни трябва население, населението иска грижи, помощи, законност, справедливост и т.н. Ние никога не сме искали да управляваме българските граждани, правим го само защото се налага. Нашата цел е да управляваме богатствата на държавата, а населението не е едно от тях. Ако го няма, няма да има кой да протестира срещу шистовия газ, срещу ГМО, срещу Бургас-Александруполис, срещу АЕЦ Белене и т.н. Ние ще разполагаме с цялата територия и ще можем да я използваме в услуга на тези, които плащат повече. България още от древността е била стратегическа геополитически територия и ние ще продаваме точно тази нейна същност, без да е необходимо да се съобразяваме с никого. Искаш да дупчиш за шистов газ – плащаш, искаш да развъждаш ГМО – плащаш, искаш да прокарваш газопровод – плащаш, искаш военни бази – плащаш. И всичките пари ще се стичат само към нас. Затова нека българските граждани да емигрират, ние ще си оправим държавицата.

Advertisements