Image_1904400_126

За първи път в публичното пространство се появява отговор на въпроса „Защо се стигна до казуса Пеевски и кой го посочи?“ и то даден лично от премиера Орешарски в интервю за неизвестния вестник „Народен трибун“, издаван от самодейци при читалище „Нов път“, село Тиквеш, откъдето е и родът на премиера. Интервюто ни е изпратено от наш читател, комуто благодарим:

– Г-н премиер, ще започна интервюто с един въпрос, който сигурно сте чували вече стотици пъти: „Кой предложи Делян Пеевски за шеф на ДАНС?“ Уверявам ви, че можете поне пред нас да разкриете истината, защото сме останали всичко на всичко 20 осемдесетгодишни старци, колкото е и тиражът на нашия вестник.

– Благодаря ви за въпроса, радвам се, че най-накрая ще мога без да се притеснявам да разкрия цялата истина около този скандал, така да се каже да излея душата си и да ми олекне.

Обсъждането на ролята на Делян Пеевски в едно бъдещо правителство не беше импулсивен акт, а дълго обмисляна и дискутирана тема още от началото на февруарските протести. Сами разбирате, че подобно назначение не се решава за 15 минути в Народното събрание, то изисква задълбочен анализ, обсъждане, консултации между заинтересованите страни и всяко друго обяснение е предназначено за масата телезрители. Трябва да ви кажа, че дори имаше вариант Пеевски да бъде назначен за премиер . . .

– Вие се шегувате . . .

– Не ме прекъсвайте, моля ви. Не, не се шегувам. Аз лично присъствах на разговора където бе взето окончателното решение кой да състави бъдещето правителство и каква роля да играе в него Делян Пеевски. На този разговор бяхме четирима човека – аз, Сергей Станишев, Лютфи Местан и Делян Пеевски. Г-н Станишев защитаваше позицията, че правителството трябва да е с мандата на БСП и моя милост начело, като признат и доказан финансов експерт. Помня, че Пеевски тогава избухна – какъв експерт съм бил аз, след като той е сто пъти побогат от мен и два пъти по-млад – и, да ви кажа честно, има резон в тази мисъл, защото да си финансов експерт означава да можеш да правиш пари, а той е доказал, че наистина може. Именно затова Лютфи Местан настояваше правителството да се състави с мандата на ДПС и г-н Пеевски като премиер.

Извинете, но не мога да приема това за сериозно, та това щеше да бъде тотална катастрофа още от мига на обявяването.

– Зависи от времето и гледната точка. Ако погледнем днес от страната на БСП, това може би щеше да е по-добрият вариант, защото всички негативи щяха да отидат за ДПС, но това нямаше да се отрази върху резултатите им при едни нови предсрочни избори, дори можеше да активизира до краен предел избирателите им. Още повече, че имахме примера от предните избори, когато изказването на г-н Доган, въпреки че скандализира обществото, не донесе някакви негативи по отношение на електоралната подкрепа за движението. Но това е погледнато от днес, тогава имахме други виждания и анализи, които ни подлъгаха и ние отстояхме позицията БСП да състави правителството начело с мен, а г-н Пеевски да стане шеф на ДАНС.

– Но това е безумно, глупаво и алогично? Как е възможно въобще да повярвате, че подобно назначение ще остане без реакция от страна на обществото?

– Ето тука е разковничето. Ние следяхме внимателно февруарските протести и на определен етап ги подкрепихме, честно казано те ни дойдоха като манна небесна. Тези протести изиграха ролята на едно обширно социологическо проучване. За съжаление анализът бе грешен. По време на тези протести ние се убедихме, че огромната част от българския народ е изправен до стената и единственото за което мисли е как да оцелее физически. А ние тъкмо този момент очаквахме и подготвяхме от дълго време. Обедняването на българите не е случайно, то е последователно водена политика от началото на прехода. Няма по-стабилна власт от тази, опряна на плещите на оцеляващо население, защото то ще бъде доволно дори и на малкото подаяние, позволяващо му да живее.

Всеки град, в който пожарът на протестите се разпалваше, ни даваше сили и увереност в правотата на бъдещите ни действия; когато и столицата избухна, се убедихме, че вече нищо не може да ни спре, защото щом и в столицата хората са изправени пред пропастта, то това означаваше, че няма да има хора, които да ни следят какво правим и щяхме да управляваме спокойно, стига от време на време да развързваме кесията на социалните помощи.

– Искате да кажете, че сте разчитали назначението на Пеевски да мине мимоходом на фона на социалните мерки, които предложихте?

– Това трябваше да се случи, ако не бяхме сбъркали в анализа. Оказа се, че все пак са останали хора, макар и само в София, които не са опрели до социални помощи и които реагираха бурно на назначението на г-н Пеевски за шеф на ДАНС, така че се наложи да го оттеглим, за да не запалим пожара на бунта и в други градове на страната.

– Но защо Пеевски, защо точно Пеевски, ДПС нямаше ли кой друг да предложи? И кой точно посочи именно Пеевски?

– Защо точно Пеевски?По същата причина, поради която Борисов стана премиер.

– Не ви разбирам?

– Знам. Ще ви обясня, чували сте термина „пране на пари“ нали?

– Да, разбира се, но . . .

– Сега представете си същото, но вместо пари перете лица, физически лица. Това не е нов процес, първият успешен опит бе с изпирането на Бойко Борисов. При него обаче това изпиране продължи доста дълго, почти 20 години, а сега имахме задача да изперем Пеевски в значително по-кратък срок и смятахме, че ще успеем, имайки предвид състоянието на българския народ. Кой щеше да се занимава с Пеевски при положение, че не знае утре ще има ли какво да сложи на масата? Разбирате ли, минаването на хора от типа на Борисов и Пеевски през политиката, и то през високи политически постове, ги реабилитира не само у нас, но и в чужбина, и не мислете че тази техника сме я открили ние, тя се използва навсякъде. Защо братя Галеви се стремяха към политиката? Именно, за да изперат себе си.

– Това е чудовищно! Но кой може да ви застави да перете когото и да е? Защо? Кой може да застави председателя на ПЕС да участва в подобна гнусна манипулация? Кой всъщност управлява България? Олигарсите? Мафията?

– Отговорът е пред очите ви, но вие не искате или ви е страх да го назовете. Мафията. Мафията е противник предназначен за консумация от тълпите. Тук идва реч за нещо много по-силно и по-страшно от мафията. Но да започнем по ред – кой стои над нас и ни управлява, нас, управляващите? Над нас има две нива – икономическата олигархия, притежаваща производителните сили в държавата, и над тях – тези, които са им позволили да станат олигарси: ДС.

Именно ДС е структурата, която контролираше и контролира все още това, което се случва в България. Тя назначи кредитните милионери, тя създаде мутрите, тя ги унищожи, тя раздаде богатствата в ръцете на олигарсите. Те са назначени от ДС и са длъжни да й се отчитат. Почти цялата икономика на държавата е в ръцете на слуги на ДС. Тука става въпрос за милиарди. Ние, политиците, сме просто евтини курви, марионетки, за пред Запада и обществото. Самият политически модел е създаден и се контролира от ДС. ДС има постоянно представителство в парламента и това е ДПС. Не се учудвайте, ДПС е създадено от ДС още в зората на „прехода“. Чрез приетия етнически образ ДС (ДПС) си гарантира, че независимо от промените в политическите пристрастия на обществото, те ще имат постоянно представителство в Парламента и ще бъдат незаобиколим фактор в българската политика.

Докато българите мюсюлмани не бъдат извадени от изолацията, наложена им от ДС (ДПС) и не припознаят други партии като свои политически представители, нищо в България няма да се промени. Преходът ще свърши тогава, когато ДС (ДПС) изчезне от политическата сцена и тези, които са я създали, не влязат в затвора. А това не може да се случи без осъзнаването на българските мюсюлмани. Преходът ще свърши тогава, когато назначените от ДС олигарси не бъдат вкарани също в затвора, а имуществото им – конфискувано. Казусът никак не е лек.

– Това, което казвате, наистина е потресаващо, нека да се върнем на някакви по-леки текущи събития. Ще подадете ли оставка?

– На кого да подам оставка – на протестиращите!? На 10, 20, 30 хиляди човека, разхождащи се из София със свирки в уста, на тях ли? Какво ще направят те с моята оставка? Аз съм готов да подам оставка, ако се появи реална алтернатива на сегашното управление, на статуквото като цяло. Аз не виждам протестиращите да правят дори и наивни опити да структурират такава алтернатива и тук са разликите с февруарските протести. Там имаше многобройни опити за създаване на алтернативи, къде режисирани, къде утопични, къде безумни, но имаше, сега няма нищо – нищо, което да произлиза от самите протестиращи. От средите на протестиращите аз чувам само оставка, оставка, оставка, размятат се някакви харти и писма, подписани от няколко десетки човека, изпълнени с високопарни фрази и витиевати констатации на положението, но липсват каквито и да е предложения за алтернатива. На предишните протести имаше някакви лица, заявяващи се като лидери, днес и това отсъства. По-скоро виждам хора, които леко побутват оттук-оттам протестиращите, ръчкат ги, за да не затихнат протестите, докато някой зад тях трескаво се мъчи да инженерства новия политически Франкенщайн. И това е най-благоприятният вариант.

Представете си сега, че няма никакво задкулисно инженерство, че никой не използва енергията на хората по улиците на София. Подавам оставка и какво се случва? Ако вземем за модел изборите във Варна и станем свидетели на подобна избирателна активност, то гарантирам ви, че ДС (ДПС) ще е първа политическа сила. Ако избирателната активност е по-висока, ГЕРБ ще е първа политическа сила. Кой вариант ви допада повече? Отново сме в същата ситуация.

Има и други интересни неща около протестите. През февруари протестите бяха предимно в събота и неделя, защото тези, които участваха в тях, ходеха на работа и се страхуваха да не я изгубят. Днес така нареченият протест на работещите е всеки ден, като една част протестират от сутрин до вечер. Какво работят тези хора, кои са техните работодатели, как могат да си позволят целодневен протест? Ядрото на днешния протест се състои от най-различни неправителствени организации, претендиращи, че защитават интересите на обществото и изживяващи себе си като еманацията на гражданското общество. Това са представители на различни фондации, „институти“ и други организации с външно финансиране, които не са избрани от средите на гражданите като техни представители, но въпреки това се заявяват като будната съвест на гражданското общество. Несъмнено много от тях вярват в това, което правят, но кой луд плаща на някого пари, ако не преследва срещу това някакви собствени цели. Цели, които не е длъжен да сподели със своите подчинени идеалисти.

– Какво искате да кажете с това?

– Искам да кажа, че не е изключено, даже би било чудно, ако в настоящите събития няма замесени чужди служби. Това също би дало отговор на липсата на алтернатива, защото това са служби, които добре са работили с ГЕРБ в предходния период.

– Вие самият можете ли да посочите някаква алтернатива, която би била добре посрещната от цялото общество, алтернатива на сегашното управление, на системата като цяло?

– Най-елементарната алтернатива, и то алтернатива, която лесно би била приета в настоящия момент, е свикването на Велико народно събрание и превръщането на България в президентска република. Както виждам, президентът се радва на подкрепа от страна на протестиращите, но се съмнявам, дори съм убеден, че като цяло подобна промяна няма да донесе желаните от гражданите резултати, защото и тогава контролът ще остане в ръцете на ДС. Без да бъде изтръгнат този тумор в българската политика и без да бъдат отнети богатствата от ръцете на назначените от ДС олигарси, няма да се промени нищо, а това може да се случи единствено с революция, такава каквато трябваше да се случи преди 23 години.

 

Advertisements