ac6e07441a39236387799e8fde0b970e_big

Внимание! Разказът поместен по-долу не е предназначен за четене от хора със слаби сърца и изострена чувствителност и е забранен за лица под 18 години. Той е плод на най-мрачната част от душата на автора, която някога е чела книги на ужасите и е гледала ужасни анимационни детски филмчета. Възможно е разказът да предизвика негативни реакции сред банкерското съсловие, затова препоръчваме да не се чете от докачливи банкери или техните ПР-и. На останалите пожелавам приятно четене, ако е възможно.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Не си падаше по културните мероприятия, все пак той бе Волен Хамбарголям – най-успелият банкер в държавата и факта, че се налага да влиза в досег с по-низши същества крепящи своето самочувствие не на пари, а на някакви духовни ценности му бе противен. ПР-ът му обаче успя да го убеди, че в името на имиджа се налага от време на време да присъства в културния живот, дори и с цената на това да се слее за час два с някакви заблудени бедни душици отделили пари за да отидат на театър и така да се почувстват част от културния елит на страната. Мехурът му бе пълен, добре, че дойде антракта иначе щеше да се наложи да понесе и неодобрителните погледи на останалите, докато ги вдигаше от местата им за да отиде до тоалетната.

Излезе във фоайето и се запъти към тоалетната. Добре, че поне за нея не се плащаше, това щеше да бъде пладнешки обир, стига му, че си плати билета за театъра. Застана пред писоара и потърси своята мъжка гордост за да се облекчи. Сети се за онези смешници, които се опитаха да осквернят събитието „Банка на годината“ със своите нелепи и просташки скандирания пред Шератон, мисълта, че някой от тях можеше да е сред публиката го отвращаваше. Такива гниди трябваше да бъдат смазвани с цялата тежест на системата. Всеки опит някой да протестира срещу него самият, срещу банката която представлява и срещу гилдията въобще, трябваше да бъде заплатен с имота и бъдещето на този някой и целият му род до девето коляно. Ние сме живите мъртви, за нас или добро или нищо – мисълта не му се понрави, дори го изнерви допълнително, за малко да прищипе атрибута си.

В същият момент усети някой да му слага кърпа на устата и изгуби съзнание.

Няколко човека станаха свидетели на интересна гледка, трима мъже на средна възраст мъкнеха огромното туловище на банкера Волен Хамбарголям към джипа му, паркиран пред театъра. От думите им стана ясно, че му прилошало в тоалетната и те ще го откарат до „Бърза помощ“, понеже ако разчитат на бързината й имало вероятност държавата да се лиши от този стълб на финансовата стабилност.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Събуди се в някакво влажно тъмно място, не помнеше как се е озовал тук. Последните му спомени бяха от тоалетната на театъра. Усети че е седнал и се опита да стане, но не успя. Беше гол, той беше гол, седнал, а под задника си усещаше голяма дупка. Какво значи това по дяволите?! Къде е и как се е озовал тук? Ръцете му бяха приковани към нещо, а също и краката. Не можеше да мръдне въобще.

– Помощ, помощ! – извика със все сила.

– Я, имаме банкер – се чу глас в тъмното.

Прещракване и над главата му светна някаква едва мъждукаща лампичка. Приличаше на 12 волтова крушка. Видя това, което преди малко само усещаше и се ужаси. Беше гол привързан към някакъв стол с огромна дупка на седалището. Глезените, бедрата, кръста и под мишниците, бяха завързани здраво към стола, но не с въжета, а със скоч, явно за да не му спрат кръвообращението. Досами гърдите му бе тикната здрава дървена маса, доста стара, направена от талпи. Ръцете му бяха приковани към масата с метални гривни с болтове. Не можеше да направи никакво движение, сигурно и масата и столът бяха приковани към пода по някакъв начин, но не можеше да види как. Това не можеше да е истина, просто не можеше да е истина.

 Изведнъж на масата пред него се появи лист хартия с огромен надпис „Ние те спасихме“, под него обаче с много ситен шрифт бе написано „отвлечен си“. Разбра, че е отвлечен от някакви хора със странно чувство за хумор, това вкара яснота в ситуацията и до някаква степен го обнадежди, щом е отвлечен ще искат пари. Щом искат пари ще им даде, пари има, но защо ще го третират така. Трябваше да им каже, че ако искат да получат откуп не могат така да се отнасят към него. Успя да различи три силуета, светлината бе прекалено слаба за да вижда друго освен очертания.

– Какво искате? – простена той.

Отново пред него се появи лист с огромен надпис „Искаме един милион евро“, а под него със ситни букви бе изписано „не искаме пари“.

– Ще ви платя, колкото искате ще ви платя, само ми дайте дрехи и ме освободете от този стол. – а после, помисли си той, ще си ги възстановя от тъпаците взели кредит от моята банка.

 В помещението се разнесе тих кикот.

– Ти май не си прочел всичко?

– Искате един милион евро, ще ги получите, само ме развържете и ми дайте дрехи.

– Чети, чети, имаме време, не бързай.

Той прочете още веднъж надписа и в ума му се наби ситния шрифт – „не искаме пари“. Потръпна, тези са някакви психопати.

– Но, кое е вярното? Не мога да разбера.

– Уж банкер, а не разбира. Колко договора си съставил за отпускане на кредити? Ние ли да те учим, че истината никога не се пише с големи букви. С големи букви се пише това, което трябва да прочете клиента, неговите мечти, желания, блянове. Защо вярваш, че искаме един милион евро, а не вярваш, че сме те спасили? Защото истината е в ситния шрифт, но на теб ти се иска да повярваш на големия надпис.

– Кои сте вие? Защо се държите с мен така? Какво съм ви направил? Пуснете ме и ще ви дам всичко, всичко което поискате, ще ви зарина с пари. Обещавам ви, наистина и няма да ви търся. Само ме освободете.

– Не можете г-н Хамбарголям. Дори вие не сте способен да осъществите това което ни предлагате. Системата няма да ви позволи, а и ние не сме някакви професионални престъпници ползващи се с политическа подкрепа, за да успеем да се откопчим от последствията на постъпката си. Ние не искаме пари, ние искаме отмъщение, а системата не ни осигурява такова. Няма начин да ни дадете пари и случаят да бъде забравен, хората от вашата гилдия няма да го позволят, те ще ни преследват до сетния ни дъх.

– Кои сме ние питате, ние сме три от безброй многото златни рибки които сте хванали и отглеждате във вашият бизнес аквариум и чието поколение също е осъдено да ви служи. Вие ни примамихте, възползвахте се от нашата неграмотност, злоупотребихте с вашата всесилност и ни отнехте всичко, разбихте живота и семействата ни, и сложихте ръка върху бъдещето ни и това на децата ни. Вие ни отнехте дори надеждата. Не само това, вие ни забранявате да ви мразим!

– Защо ли – за удоволствие!

– Ще ви открият, знаете ли колко хора ще ме търсят? Цялата държава е вдигната на крак заради мен. Няма да ви се размине. Пуснете ме доброволно и ви обещавам да не ви убия, а да изгниете в затвора.

–  Ха така, озъби се банкерчето! Показа си свирепите зъбки. Плашиш ни значи, а преди малко пари ни предлагаше. Това са твоите инструменти – Пари и Страх! С тях контролираш всичко, нали?

Волен се изплю и плюнката му залепна върху думата пари на надписа.

– Където и да се намираме ще ви открият. Дори да ме убиете ще ви открият.

– Бре, бре, бре и смел. Хубаво е, че си смел. Знаеш ли къде се намираме? В една изба, в първото изоставено село в държавата. Тук от 50 години не е живял никой, а от 30 не е стъпвал човешки крак. Дори на картите на банките го няма. Имаме над 500 запустели села в страната и ти си в едно от тях, колко време според теб ще отнеме докато ги проверят всичките, ако въобще се сетят да ги проверят? Трябваше да си сложиш чип в дебелия задник, за да могат да следят къде се намираш от космоса. Викай колкото си искаш, няма кой да те чуе.

– Не плюй, не хаби влагата в тялото си, ще ти трябва, ако искаш да живееш по-дълго.

– И какво смятате да правите щом не искате пари? Какво, ще ме убиете?

– Не няма да те убием, не и така както го описват по глупавите мелодраматични филми и безвкусни екшъни. Колко още ще живееш, ще зависи само от теб. Ние сме три златни рибки, но сме хванали рибаря и сме решили да осъществим едно негово желание, да бъде погребан като фараон. Ние също изчезнахме и никой няма да ни види, докато ти си жив, но нашето изчезване няма да направи впечатление на никого на фона на твоето. Нас никой няма да ни търси, всички ще търсят теб. Това е нашата операция, операция „Фараон“. За разлика от теб обаче, ние сме ти оставили поне надеждата. Тя ще е жива, докато имаш сили да живееш, така че ги пести. Да започваме.

Някой се приближи зад него и го хвана за главата. Изви вратът му назад, така че пред погледа му се появи малката лампичка. Друг намота главата му с бинт.

– Дайте златото. Ти затвори уста и очи, освен, ако не искаш да го изгълташ. Сложихте ли гърнето под стола? Хайде. Не мърдай.

Усети пареща болка. Нещо горещо се стичаше по лицето му. Започна да крещи, но усети как горещината прониква в устната кухина и затвори уста. Напика се. От горещината не можеше дори да плаче. Чу звук от ножица, някой разрязваше пластовете бинт.

– Готово, първата фаза е завършена. Вече имаш златна маска. Събрахме малкото злато което бе останало в семействата ни и го обрекохме на теб. Така и така, ако го бяха надушили от фирмите дето събират дългове, щяха да го вземат и да ти го дадат. Като умреш ще те положим с нея в дървен саркофаг.

– Боли, моля ви се, боли.

Върху главата му се изля собствената му урина.

– Това ще успокои изгарянето. Не се ли радваш, вече имаш златна маска. Ох, но ти още не си я видял. Ще нарушим правилата и ще ти дадем нещо от нас. Пикайте в гърнето.

Още една доза с урина се изсипа върху главата на банкера.

– Така ще си по-добре. Не ни благодари, правим това за пръв и последен път. Виждаш вече нали?

Волен отвори очи и видя тикнат пред лицето му собственият му образ, но от злато. Тези изроди, наистина му бяха направили златна маска. Ах как боли, как ужасно боли! Светлината изгасна, а той остана сам хленчещ и гол. Накрая умората победи болката и той заспа, така както бе вързан за стола.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Събуди се в пълен мрак. Мъчеха го болка, жажда и глад. Отново уринира, урината се процеждаше между краката му и чуваше как се стича в гърнето поставено под стола.

– Моля ви, има ли някой? Къде сте? Гладен съм и жаден. Има ли някой. Защо ми причинявате това?

– Събуди ли се най-накрая. Слушай внимателно, сега ще ти обясним правилата. Защото златните рибки имат правила. Ние няма да те освободим, единствената надежда да се измъкнеш от тук е да те открият, но затова трябва да останеш жив. Ние няма да те убием, ти сам ще умреш, ако спасението не дойде навреме. За да живееш трябва да се храниш, но ние няма да те храним. Можеш да се храниш единствено с това което отделя тялото ти, с части от тялото си или с пари.

– Моля ви, не ме измъчвайте, дайте ми вода. Чаша вода, моля ви.

Някой взе гърнето изпод стола и след малко на масата се появи чаша пълна с  урина , една банкнота и нож.

– Можеш да избираш. Да изпиеш урината, което ти препоръчваме. Да сдъвчеш банкнотата или да отрежем част от тялото ти с която да утолиш жаждата и гладът. Ще съберем и кръвта която изтече и ще ти я дадем да я изпиеш, а с урината ще дезинфекцираме мястото, ако избереш последният вариант. Ти решаваш. Парите също са твои, намерихме ги в портфейла ти, имаше и банкови карти, ако искаш и тях можем да ти дадем за да се заситиш. Ако се изходиш ще може да консумираш и изпражненията си.

– Вие сте изроди. Защо ме мъчите така? Защо? Защо? Защо просто не ме убиете и всичко да приключи?

– Отговорът на този въпрос се крие в самия теб. Задай си го сам и каквото откриеш, това е отговора. Не търси причините в нас, ние сме плод на системата, система в която ти бе фараона.

– Смъртта е прекалено лесен начин, прекалено благороден жест към теб. Не, ти ще умреш от изтощение или от глад, така както умират милионите ти златни рибки. Ако искаш да живееш по-дълго, те съветваме да ядеш и пиеш собствените си екскременти. Ако искаш ще изхвърлим екскрементите, но трябва да знаеш, че всяка капка урина, всеки грам изпражнение, което оставиш да бъде изхвърлено, съкращава живота ти.

– Дайте урината!

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Изминаха три месеца, когато една сутрин откриха Волен мъртъв. Положиха измършавялото му тяло в дървения ковчег. Върху лицето му положиха златната маска, а в един плик сложиха останалите банкноти, банковите карти и ключовете от джипа. Оставиха ковчега върху масата в избата. После заковаха вратата на самата изба, разрушиха надземните останки от и без това полуразрушената къща и натрупаха отгоре пръст, която оформиха като пирамида. Облицоваха пръстта с плочи от покривите на другите изоставени къщи в селото. След около година, някакъв заблуден турист откри вече тревясалата пирамида и пусна снимка във фейсбук. Скоро мястото стана атракция за планинарите изникна малко хотелче и запустялото село отново се оживи. Всички се чудеха, кой и защо е направил тази пирамида. Носеха се различни легенди. Според едни тя била направена от последният жител на селото, който искал да остави нещо като надгробен паметник на самото село, според други това било древно орфическо светилище. Но както и да е животът си течеше.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Изминаха още 300 години. Най-накрая световното правителство даде разрешение да се направят археологически проучвания на пирамидата. Археологът, доктор Китов, направи сензационно откритие. Разкопките откриха погребение на явно виден мъж от началото на 21 век, погребан обаче по не традиционен начин. За първи път археолозите се сблъскваха с погребение от този период, при което мъртвецът имаше златна маска. Много загадки имаше около самото погребение, откриха, дървена маса и стол, поизгнили но запазени, ръждясали метални скоби и болтове, нощно гърне, но най-странното бе, че всички пръсти и на ръцете и на краката на мъртвеца бяха отрязани, а кокалчетата се намираха в стомаха му.

Advertisements