lutvi_mestan_

Настоящото интервю е взето след укора, който г-н Лютфи Местан ни отправи, че го игнорираме и дискриминираме. Според него е скандално, че такъв скандален блог не публикува скандални интервюта с лидери на ДПС, което според него се дължи на нетолерантната ни политика към малцинствата. За да заглушим тези нелепи обвинения публикуваме интервюто, което ще даде много отговори и ще зададе много въпроси относно актуалната ситуация в държавата:

– Г-н Местан, протестите срещу правителството продължават вече 33 дни и няма изгледи да затихнат скоро. Като погледнете назад от днешна дата, смятате ли, че назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС е най-голямата политическа грешка, допускана от ДПС?

– Виждам, че се опитвате да ми зададете въпроса като риторически, но за да съм екзактен, ще ви кажа, че той съвсем не е такъв. Не назначението на г-н Пеевски, а неговото оттегляне беше най-голямата политическа грешка, която сме допускали през годините на съществуването ни. Погледнато от гледна точка на днешия ден, г-н Делян Пеевски можеше спокойно да си остане на поста шеф на ДАНС, и това щеше да е разумното решение. За съжаление не можем да върнем часовника обратно, но поне можем да си направим изводите занапред и да не допускаме повече такива глупави грешки.

– Извинете, но не ви разбирам, как така не назначението, а оттеглянето на Пеевски, е грешка? Не виждате ли какво се случва по улиците?

– Какво се случва по улиците? Моля ви да бъдем екзактни и да не изпадаме в крайни журналистически залитания, които наблюдаваме ежедневно през последния месец. Да се върнем на въпроса какво се случва – нищо, просто няколко хиляди недоволни граждани протестират, което си е тяхно демократично право – те могат да си протестират и по време на целия мандат на правителството, но това не означава, че се случва нещо необичайно или преломно. Като работеща демокрация ние трябва да свикваме с такива процеси и дори мога да твърдя, че точно наличието на подобни характерни за демокрацията прояви на гражданска активност доказват, че живеем в цивилизована европейска държава.

Аз съм удивен от настойчивостта на медиите, които се опитват да изкарат протестите едва ли не масово явление, характерно за цялата държава, докато то всъщност е локализирано единствено в центъра на София. Вие виждате, че въпреки напъните и креативността на протестиращите, те не успяват да увлекат след себе си огромната маса български граждани, заети да решават ежедневните си проблеми. Аз самият изпитвам симпатия към протестиращите и едва се сдържам да не отида сред тях, да изпия една бира и да се насладя на поредния пърформанс. Дори си купих маска на Анонимус за тази цел и сигурно в някой от следващите дни ще я използвам. Като наблюдавам развитието на протестите, мога да кажа, че неусетно от политическо събитие те се превърнаха в културно такова и дори, не се съмнявам, ще играят решаваща роля за избора на София за културна столица на Европа.

Говорих по темата и с министъра на културата Стоянович, който ме увери, че г-н Орешарски прави всичко възможно да не се поддава на външни влияния и няма намерение да подава оставка, така че да запази протеста жив и по този начин да го превърне в една от главните културни туристически атракции в страната, което, ако успее, може да пренасочи туристическия поток от карнавала в Рио към протеста #ДАНСwithme на жълтите павета.

– Моля ви, г-н Местан, да се отнесете по-сериозно към интервюто. Все пак, бихте ли ми отговорили на въпроса защо смятате, че оттеглянето, а не назначаването на г-н Пеевски за шеф на ДАНС е политическа грешка?

– Защото решението за неговото оттегляне бе взето прибързано и необмислено. Ние се поддадохме на атмосферата, създадена от февруарските протести, които бяха доста по-масови и обхванаха доста градове в държавата, и заслепени от този, бих го нарекъл инстинктивен, политически страх, реагирахме погрешно: без да изчакаме поне няколко дни развитието на протеста срещу Пеевски, ние, страхувайки се че може да се повторят февруарските събития, се хвърлихме да спасяваме давещия се преди още да е паднал във водата. Впоследствие станахме свидетели на това как настоящият протест си остана локално явление, без признаци на ескалация и разпространение в страната. Това явно показва различния характер на двата протеста. Единият беше първичен, животински протест, предизвикан от инстинкта за самосъхранение, докато сега имаме протест на противоположни нам интереси.

Нашите анализатори сбъркаха и ни подведоха. Ние се опасявахме, че народът, добил увереност след неочаквано подадената оставка на премиера Борисов, ще се възползва от казуса Пеевски, за да постигне нова такава победа, но това, както виждаме, не се случва. Както забелязвате, и последвалите назначения, чиито характер не се различава от казуса Пеевски, не успяват да разпалят страстите на българските граждани, така че от тази гледна точка г-н Пеевски спокойно можеше да запази поста си на шеф на ДАНС. Това сигурно щеше да даде малък тласък на протеста, но той нямаше да е достатъчен, за да дестабилизира правителството на г-н Орешарски. За съжаление, както казах, ние се поддадохме на страховете, събудени в политическата класа от февруарските събития.

– Но все пак морално ли е човек като Делян Пеевски да заема този важен пост в държавата? Не ви ли притеснява неговата биография?

– Вижте какво, ако се притеснявам от неговата биография, ще трябва да се притеснявам и от своята собствена. Г-н Станишев използва една много екзактна  дума “катарзис”, за да обясни част от мотивите да подкрепи кандидатурата на г-н Пеевски. Трябва да ви кажа, че партията ДПС, която представлявам е съставена в огромната си част именно от хора, преживели катарзис. Та 50% от нашите активисти са агенти на бившата ДС, включително г-н Доган и аз. Нима ние не се утвърдихме като зрели и проевропейски настроени политици? Защо трябва да отказваме тази възможност на други? Електоратът на ДПС е много зрял и, за разлика от останалите български граждани, не се притеснява да даде втори шанс на хората, преживели катарзис, да им даде възможност да изчистят името си, да изкупят греховете си и да си върнат достойнството.

Назначенията от последните дни, мисля, недвусмислено доказват това, ние назначаваме на отговорни постове хора, които са преживели катарзис буквално преди дни, дори последният депутат от нашата квота, който влиза в Парламента, преживя катарзиса докато му съобщавах новината по телефона. А случаят с г-н Пеевски е далеч от тази картина. Та той дори няма грехове за изкупване, освен ако не смятаме натрупването на богатство за грях. И мисля, че г-н Станишев, без да иска, подведе българския народ, като съобщи, че г-н Пеевски е преживял катарзис, без да уточни, че този катарзис се изразява в чисто политическата му ориентация, а не става въпрос за някакви престъпни или аморални наклонности, които г-н Пеевски да е оставил в миналото. Все пак г-н Пеевски нито е бил разследван, нито е бил подсъдим, защо тогава обществото го сочи за лице – едва ли не – на мафията?

– Споменахте по-горе, че настоящият протест е плод на противоположни вам интереси. Какво точно имате предвид – че е купен, а не е плод на активното гражданско общество?

– За да ви отговоря на този въпрос така, че да ме разберете,  трябва да вляза в ролята си на агент Павел, което не ми е особено приятно, но заради вас ще го направя. Първо, нека да видим кое е гражданското общество. От едната страна стоим ние, управляващите, парламент и правителство, ние сме демократично и легитимно избрани представители на активното гражданско общество, защото именно тези, които са отишли да гласуват, могат да бъдат наричани активни граждани. От другата страна стоят така-наречените НПО, но не всички, а основно тези, финансирани от външни интереси, а защо не и от чужди правителства. Това, което вие визирате във въпроса си като активно гражданско общество, стои между тези два фронта, защото това е сблъсък на геополитически интереси и без да съзнава, обслужва едни или други сили. Аз бих го нарекъл не активно гражданско общество, а използвано гражданско общество – използвано за реализирането на скрити за него цели.

Но да се върнем към НПО-та. Както казах, те са неправителствени по отношение на българското правителство, но по отношение на чужди правителства това не е толкова сигурно. Пак да уточня, че визирам само тези с политическа и икономическа насоченост, финансирани от вън. Голяма част от тези НПО-та се кичат с гръмки имена, с цел да предизвикат страхопочитание и сляпа вяра у простите хорица. Вие чувате за разни институти, центрове за стратегии и анализи, без вътре в тези гръмки структури да има дори едно хабилитирано лице, без да има дори един научен работник който да се е занимавал с евристика и прогностика. Каква научна и развойна дейност развиват тези институти и центрове, в кой научни списания има публикувани техни трудове?

Това са кухи структури, чиито персонал е като детска играчка, пееща една и съща песен. Където и да отидат, те повтарят едни и същи, втълпени им от техните спонсори, мантри. Какъвто и въпрос да им зададете, те отговарят едно също. С тях не може да се спори, защото те не могат да спорят. Ако не сте съгласен с тях, сте глупак, ако сте съгласен сте демократ – това е тяхното верую. Какви заплати получават тези хора, на каква сума се осигуряват, какъв е техният трудов стаж, тяхната трудова биография? С какво са допринесли те за БВП на страната? Как точно си изкарват парите? Кой плаща пари просто така на някого, за да обикаля от медия на медия и да говори едно и също, ако няма интерес от това? И тези НПО-та имат наглостта да се определят като глас на гражданското общество. Кои граждани точно са ги излъчили за свои представители, по какви правила? С жребий? Чрез избори? Как точно станахте глас на гражданското общество?

Питате ме дали протестът е купен. Не, протестът не е купен, и не е необходимо. Достатъчно е да има десетина представители на въпросните НПО-та, които са си на постоянна хранилка, и които да дават насока на гражданите, излезли да изразят недоволството си. Те се стремят да овладеят всяка една появила се креативна група протестиращи и да я използват за своите цели, а ако не успеят, ги обявяват за провокатори. Те задават посоката на движение на протестиращите. Достатъчно е да се вгледате внимателно в първите редици на протестиращите, да видите кои държат огромните транспаранти, за да видите кой яхва протеста, без да се афишира, качен на някаква платформа. Те водят “активните граждани” като стадо, като затварят улици, за да не позволят множеството да се разсее, а да се събере на исканото от тях място. Къде е тук свободата на протестиращия? Защо трябва да му се пречи да протестира там, където го влече сърцето – пред банки, пред партийни централи, пред палатите в Княжево и Бояна, пред затворените комплекси, защо? Опитайте се да застанете начело на протеста да видите какво ще ви се случи. Смея да твърдя, че гражданското общество, което вие визирате, се намира под обсада: от едната страна сме ние, от другата – така наречените НПО-та.

– Притеснява ли ви новият реформаторски блок?

Трябва ли да ме притеснява? Този блок е едно изкуствено създание от останките на саморазрушилото се дясно, с малка щипка магданоз, за да е по-еко. Той се крепи върху протестите, бленуванията на въпросните НПО-та и апетитите на участниците в него. Сглобено от непасващи си части, чиито единствен общ интерес е влизането във властта, то ще живее толкова, колкото живее протестът. Те се надяват тихомълком да долазят до избори и да влязат в парламента. Медийните им изяви са силно ограничени, и слава богу, защото и малкото, които имаха, само ги излагат. Те нямат цялостна концепция, нито стратегия, нито анализ как да стигнат до избирателите, как да ги активизират, как да ги приобщят към себе си, защото все още са куха структура. Те не се заявяват активно като алтернатива, защото ги е страх, че ще получат обратния ефект, а това може само да означава, че не вярват сами в себе си.

Ако това беше истинска политическа формация, с хъс и желание да промени статуквото, а не просто с цел няколко човека да се доберат до депутатските кресла, те щяха да се възползват от създалата се политическа ситуация в столицата и да обикалят страната, за да увеличат подкрепата за протеста. Както виждате това не се случва, така че този блок не е блок, а буламач.

Истинска заплаха за управлението би било появата на една нова лява партия, но като казвам нова имам предвид нова, без каквито и да било допирни точки с настоящите “леви” в парламента. Партия, изградена от низините, от редиците на работещите, самоорганизираща се и самофинансираща се, но за щастие това е една утопия, която няма как да се случи, поради дълбоко насадения страх в душата на българският работник.

От думите ви разбирам, че вие нямате никакво намерение да оттеглите подкрепата си за кабинета Орешарски и да предизвикате нови избори, но поне няма ли да влезете в диалог с протестиращите?

– Точно така, ние имаме да управляваме държава и не можем постоянно да се занимаваме с няколко хиляди човека, кръстосващи центъра на София. Достатъчно е, че не им създаваме пречки. Няма как и да влезем в диалог с тях, защото на протеста царят еуфория, безумие и объркване. Там не се роди нито едно ясно послание, освен искането на оставка, няма нито една ясна алтернатива, само кухи фрази и недомлъвки, и това отново е благодарение на НПО-тата, които не смеят открито да заявят целите, поставени им от техните работодатели.

– Все пак, какво мислите за протеста като явление?

– Като политик смятам, че това е един важен инструмент на демокрацията и го казах още в началото. А като агент Павел ще ви кажа, че ако протестите променяха нещо, щяха да ги забранят.

Advertisements