d5b154f9600a540c50a2437bb06f59e6

Преди да започна същинската част от своето изложение трябва да отбележа две неща: Първо – В България огромна част от населението е бедно или живее в постоянен страх, че ще изпадне под границата на бедността; Второ – Държавата не е природно явление, тя е изградена върху човешки закони в опит човечеството да противостои на Природата и ако може да я подчини.

 За да е стабилна държавата, която е изкуствено явление, е необходимо да бъдат задоволени природните нужди на отделния човек, а именно храна и подслон, и като следващо ниво да му се осигури защита от физическо насилие, ако той сам е неспособен да се защитава. Тъй като за човечеството като цяло в самото начало на тази борба с природата, е било непосилно тази цел да бъде постигната едновременно за всички, се оформят различни държави, които в различна степен се справят с поставената задача. (Ще спестя изкривяванията върху функциите на държавното образование, причинени през вековете от самозабравили се алчни и самовлюбени  управници. ) Очаква се и е неминуемо, ако човешката цивилизация желае да просъществува, един ден обединението да достигне планетарен мащаб. Днес въпросът е, ще доживеят ли до този етап България и българите?

Защо започвам с това, защото съм удивен от това, как интелигентни уж хора отхвърлят факта, че всички процеси протичащи в момента в България, се развиват в зависимост от фактора бедност. Държавата е нестабилна защото управниците не са успели, а може би и не са желали, да задоволят елементарните природни нужди на населението. В този момент всички вие, които смятате себе си за интелигентни, без значение от коя страна на барикадата се намирате, се изправяте срещу природата, няма да ви казвам кой ще победи, освен ако не сте готови на геноцид над неконкурентоспособните. И ако победи природата, това ще сложи край на държавата ни, такава каквато я познаваме. Много често обаче, усетили слабост в държавата, на сцената се появяват външни за нея сили.

Аз подкрепям протеста и то не само във виртуалното пространство, защото в момента държавата е обект на претенции от страна на частни лица, затова кой да се разпорежда с ресурсите й, включително и с населението. Назначаването на Пеевски беше именно този акт, който осветли процеса за който говоря, това ясно лично реваншистко действие на озлобен, алчен, обезумял от гняв,  . . . ,не знам как да го нарека, защото за мен това не е човек, а не искам да обиждам творенията на Природата. Подкрепям протеста защото въпросните нагли, лични завоевания на държавността продължават, след първоначалното стъписване и отстъпление. Защо трябва всички да подкрепят протеста – защото това с което днес управниците купуват вашето мълчание и спокойствие, е същото с което вашите работодатели олигарси купуват вашите умения, знания и физическа сила – страх и подаяния.

Потенциалът за развитие който този протест имаше, за съжаление бе ограничен още в самото му начало, било от недомислие, самонадеяност или липса на трезва и обективна преценка на ситуацията. Той бе спънат точно от тези, които говореха дълги години, че работят за развитие на активно гражданско общество в страната и когато имаха възможност да го докажат, застанаха не зад обществото, а зад тясно-идейни, спорни, икономически и философски постановки, изповядвани от малка част на това  общество. И тук за да не се чудите за кого говоря, ще уточня, че става въпрос за НПО-тата.

Техни представители, въпреки че в момента отричат, дадоха най-силното оръжие за отбрана на управляващите, като обявиха протестиращите за интелигентни, млади, красиви хора, които си плащат сметките, отделяйки ги от не толкова интелигентните и заможни хора – от бедните.  Само този факт обаче ми е достатъчен за да се усъмня в тяхната интелигентност и да се убедя, че въпросните НПО-та работят за всичко друго, но не и за активно гражданско общество. Ваша е вината драги активисти на НПО за разделението на хората и самотният протест на софиянци. Вие направихте всичко възможно да се разграничите от хората, още по време на февруарските протести, които бяха далеч по масови и които се разпростряха в цялата страна, но тогава дори и без вас протестиращите постигнаха успех, за който вие можете само да мечтаете и то без подкрепа от посланици, чуждестранни медии и еврокомисари. Тогава свалихме от власт мутра, която зомбираше чрез медиите огромна част от населението, че няма алтернатива на самата себе си и това в продължение на почти четири години. А сега не можем да бутнем, оакало се правителство на един месец.

Моите резерви към ролята на НПО не са от вчера, защото ясно си личи, че голяма част от тях вместо да са надпартийни са създадени да обслужват една строго определена част от партийният сектор. Ще ме извинявате, но това не е гражданска организация, а партийна мимикрия. Но това не е толкова страшно, защото няма как да го скриете. Лошото е, че въпреки напъните ви се показахте неспособни да родите какъвто и да било смислен отговор на въпроса „Какво да се прави?“, след така желаната от всички нас оставка на правителството. Всичко което говорите са празни общи приказки, подходящи за медиите, но не вършещи никаква работа в реалността. Това също охлади страстите на протеста – За лудо протестирай, за лудо не стой – някак не върви.

Тази липса на каквато и да е яснота какво следва, без значение дали го искате или не, дали го признавате или не, дали го осъзнавате или не, дали го правите умишлено или не, налива масло във воденицата на ГЕРБ и нейното икономическо задкулисие, както и способства за формирането на нови задкулисни играчи и формации и най-малкото зло е, че запази моментното статукво. Не е безпочвено съмнението, че част от вас играят именно за тези задкулисни играчи, а ако отричате това, то остава да сте пълни глупаци, в което не вярвам.

Предните протести с които толкова надменно се сравнявате, дадоха жертви и то не жертви, а саможертви, много удобно забравихте този факт. Само това да беше разликата, то пак не можете да стъпите на малкия пръст на идеализма на хората излезли тогава по улицата, днес за съжаление не виждам саможертви, а сметки, тънки сметки. Предните протести родиха алтернативи – наивни, утопични, безумни, престъпни, но ясни и видими. Със смешни, идеалистични, опасни и гротескни  послания, и планове, но заявени публично. Имаше събрания в няколко града, създаде се национална организация, а вие сте само в София и не си мръднахте задниците да търсите подкрепа в провинцията. Но каква подкрепа да търсите, като нямате какво да предложите?

Аз не виждам дори и бегъл напън за раждане на алтернатива вътре в самия протест. Никой от вас не желае да бъде припознат като лице на протеста, нито да се заеме с трудната задача да създадете заедно такова лице. Това е или признак на интелектуална немощ, или акт на нежелание да напуснете сигурните си местенца в НПО, или иде да потвърди думите на Апостола пред турския съд „Българинът желае свободата си само, ако му я поднесат на тепсия.“ Не знам кой е по-добрия вариант, че не знаете, че не искате, че не можете, но най-лошият е, ако служите на някой друг.

Колко дни ви трябват за да спрете да пушкате във въздуха креативно и да изстреляте залп в сърцето на олигархията? Истинска мъка е човек да наблюдава душевните терзания на така-наречения Реформаторски блок, да чете празнодумията на разни харти и отворени писма. Не се ли наговорихте и написахте вече, „защото книгите са с пари“? Един от лидерите на реформаторския блок потриваше доволно ръце във фейсбук, че имали 9% от някакво социологическо проучване, само щото се заявили – Ти затова ли се бориш бе, Байо? Да минеш 4% и да влезеш в парламента, аз си мислех, че искате България да спасявате. Каква алтернатива сте вие, къде отидохте, с кого се срещнахте, какво предложихте? Ходите като шушумиги из протестиращите, вместо ясно да заявите, че можете да бъдете алтернатива на настоящето престъпно управление, защото имате план и визия, и да ги изложите на публично обсъждане. Да не би да сте за пряка демокрация или по-скоро за най-прекият, тих и незабележим път към депутатските кресла, на гърба на протеста?

Изскачат през ден, през два някакви елити и обявяват, че правят партия, сякаш правят нещо голямо, че ние имаме над 40 партии бе. Не партии ни трябват, а план, визия, идеализъм и морал. Затова обаче не е достатъчно само да си добър бакалин, а да имаш познания за света който те заобикаля.

Протеста все още продължава и ако искате да успее, организирайте се, не само да го отразявате и насочвате, но и да предложите какво следва, да агитирате, да обяснявате, да убеждавате – ако можете, ако не, ще има следващи протести, на които ще играете същата роля, каквато играхте на февруарските – никаква . . .

И да не забравя – „Кой не скача е червен“, е нищета на духа.

Advertisements