pharaon-valentina-kondrashova

Внимание! Разказът поместен по-долу не е предназначен за четене от хора със слаби сърца и изострена чувствителност и е забранен за лица под 18 години. Той е плод на най-мрачната част от душата на автора, която някога е чела книги на ужасите и е гледала ужасни анимационни детски филмчета. Възможно е разказът да предизвика негативни реакции сред българските олигарси и неолиберали, затова препоръчвам да не се чете от горделиви бизнесмени и НПО-икономисти. На останалите пожелавам приятно четене, ако е възможно.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

– Вие трябва да работите непрекъснато през тези осем часа за които съм ви наел. Всяко отклонение на вниманието от работния процес е все едно ме крадете, мен, този който ви дава хляб. Все едно крадете от себе си, защото ако не работите няма как да повишите производителността и съответно финансовите резултати на предприятието. Осем часа вие трябва да работите плътно и дори когато се налага, да оставате доброволно допълнително след краят на работния ден, за да довършите поставените ви задачи, а не да си гледате постоянно часовника кога ще стане време да си тръгвате. Хората в Китай, Виетнам, Бангладеш, Индонезия не само работят те живеят във фабриките в които работят. Те дават всичко от себе си и дори живота си за успеха на предприятието,а вие бързате да се приберете при семействата си. Днешният свят е свят на КАПИТАЛА и вие сте създадени за да работите, по-бързо, по-качествено и по-евтино, работата трябва да е на първо място и после всичко останало, ако има време.

Плачете, че не съм ви плащал заплатите от три месеца, имали сте кредити, сметки, за лекарства ви трябвали пари, деца и прочие, но аз не съм благотворително дружество. Как да ви плащам, като това което съм ви платил досега, е равно на десетгодишната заплата на един работник в Бангладеш? Кажете ми вие, как да съм конкурентоспособен при тези цени на труда в там? Как? Кажете ми как? От утре ще работите по десет часа, защото поне два часа от времето си губите в разговори по между си. И пак за заплатите, сърдете се на този измежду вас, който се е оплакал на инспекцията по труда, сега вместо да платя на вас, ще платя на тях. Потроших сумати пари за камери, за автоматични устройства отчитащи вашето движение из предприятието, за да добия представа реално каква част от тези осем часа прекарвате на работното си място и въпреки това вие продължавате да се държите като хора, а не като роботи.

Днешният век е век на технологичния процес и ако искате да си запазите работата, вие трябва да се превърнете във високотехнологични хора, в роботи, в бездушни автомати повтарящи до безкрайност едно и също движение. Защото на мен ми е много лесно още утре да ви заменя с една напълно автоматизирана линия, която да командвам от офиса си, но мисля за вас, за това да не останете на улицата и само аз знам какви загуби ми носи това и как едвам устоявам на изкушението да се възползвам от различните инвестиционни програми разработени от правителството, но човешкото в мен все още говори. И ако искате аз да продължавам да бъда човек, вие трябва да се превърнете в роботи, а не да чувам приказки, че не съм ви плащал заплати, а съм си купил частен самолет. Ще си купя защото не вие ми давате хляб, а аз на вас. И ако някой от вас си прави сметките да напусне, да знае, предупреждавам го най-човешки, че няма да си намери никъде работа, защото аз ще се погрижа всичките ми бизнес приятели да разберат що за безсъвестен работник е той. Сега отивайте да работите и се радвайте, че ни ви уволних всичките. Ще си търсите заплатите и ще се оплаквате, как не ви е срам?

Така говореше на подчинените си собственикът на „Фараон“ ЕООД вбесен от наглостта им да се обърнат към инспекцията по труда и да се оплакват от условията на труд и забавените заплати. Добре, че си пиеха заедно пиенето с директора на агенцията и успя да оправи нещата с няколко хилядарки и едно телефонно обаждане.

Работниците мълчаливо  и с възможно най-виновен израз на лицето изслушаха тирадата на шефа си и поеха към работните си места. Само трима мъже на средна възраст се събраха за момент и си прошепнаха нещо. Нещо от сорта, че е време за план В.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Една седмица по-късно собственикът на „Фараон“ ЕООД седеше на бюрото в офиса си и наблюдаваше на монитора движението на персонала из работните помещения. Изглеждаше сякаш напрежението се е поуталожило и работниците му отново се връщаха към старите си навици. Трябваше да измисли нещо за да ги накара да работят по-усърдно, не можеше да ги глоби защото и без това не им плащаше. Може би трябваше да даде на един пари, за да ги амбицира да се надпреварват един друг, това завистта е голям стимул, но при самата мисъл, че ще даде пари на някой за свършен труд сърцето му се късаше. Бе свикнал да плаща само за удоволствия. Робите трябваше да получават толкова колкото да не умрат, а при тази безработица и по-малко. Избор от желаещи за роби пред портала колкото искаш. А ако случайно решаха да емигрират, още по-добре, дори всичката паплач да се изнесе, държавата оставаше в ръцете на него и неговите приятели олигарси, а те много добре знаеха как да я продадат. Кандидат купувачи имаше много. Това наистина щеше да е удар, да продадат държавата.  Реши да остане по до късно и да помисли, какво да предприеме. Вдигна телефона и се обади на охраната да не пуска сота, искаше да обиколи из производствените помещения.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Днес на смяна бе „Фелдшера“, казваха му така, защото бе работил като фелдшер в близкото военно поделение преди да го закрият. Обаждането на шефа  извика злокобна усмивка на лицето му. „Сега е моментът, сега или никога“, помисли си той и набра някакъв мобилен номер:

– Днес имаме възможност, решил е да остане  до по-късно, а вече и без това е тъмно. Действаме според плана.

Час по-късно автомобил с кални номера спря недалеч от сградата на „ФАРАОН“ ЕООД. Двама набити мъже на средна възраст слязоха от него и нахлупиха черни маски на главите си.  Единият от тях отвори близкият трафопост чу се пращене и околността потъна в мрак заедно с фабриката. Бързо се прехвърлиха през оградата и се спотаиха до бронираният джип на собственика. Не бяха изминали и пет минути когато се появи и той, охраната му се обади и му съобщи, че е станала авария в трафопоста и надали скоро ще има ток. Нямаше смисъл да седи повече. Изведнъж усети нечии яки ръце да го сграбчват. Не успя дори да извика. Бяха двама и действаха доста бързо. Натъпкаха му парцал в устата и го омотаха със скоч, също и ръцете и краката. Сигурно приличаше на шибана мумия. Взеха ключовете на джипа му и го набутаха в багажника. Къде дремеше тъпата охрана, само да се освободи и щеше да го уволни. Боже, те го отвличаха!?

Бариерата! Щом няма ток или трябваше да минат през нея или „фелдшера“ трябваше да им я вдигне ръчно, но тогава щеше да види, че има нещо нередно и да алармира полицията. А щом шефа на полицията разбереше, че става въпрос за него щеше да си скъса гъза за да го открие, тези, които го бяха отвлекли нямаше да стигнат далеч. До час два, щяха да го открият и тогава щеше да им ебе майката на тия. Гневът и омразата взеха превес пред страхът и паниката. Живи щеше да ги одере. Така се отвлича олигарх.

Бариерата! Не се чу удар? Усети как джипа намали, чу скърцането и разбра – шибаният фелдшер вдигаше бариерата. Шибаният фелдшер вдигаше бариерата? Не се чу някой да слезе от джипа, шибаният фелдшер вдигаше бариерата! Нали е бивш военен, нима не вижда какво се случва?

Джипът излезе на пътя и спря до паркираният по-рано автомобил. Единият от мъжете отиде до него бръкна в жабката и извади спринцовка. Отвориха багажника и „фараонът“, както наричаха работниците собственика на фирмата, скоро се унесе в сън.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

Събуждаше се постепенно, опита се да се завърти на една страна, но нещо не му позволяваше. Споменът за случилото се изведнъж нахлу в главата му и усети прилив на адреналин. Разсъни се за секунди. Беше вързан с каиши. Гол! На някаква маса или по-скоро дървен шезлонг. Обзе го страх и гняв. Тъмнината му пречеше да види какво друго има в помещението където се намираше. Не усещаше присъствие на хора, чуваше се само някакво бръмчене като от стар хладилник. Трябваше ли да вика? Устата му бе оставена свободна:

– Помощ, помоооощ! Има ли някой? Помооооощ! – след двадесет минути безполезно викане се отказа и се разплака. Какво се случваше с него по-дяволите? Къде са похитителите? Няма ли някой да се появи и да му обясни какво се случва? Не трябваше да се пречупва, сигурен бе, че цялата държава го търси. Щяха да го открият и тогава тежко и горко на тези, които го бяха отвлекли. Отвлекли! Точно така, отвлекли. Щом са го отвлекли ще искат откуп, жена му ще го плати и ще го освободят, и тогава щеше да впрегне всичките си сили за да ги открие. Това е, някой искаше да му вземе парите. Но къде по-дяволите е този някой? – Помоооощ! Пооомоощ!

Напика се и се осра. Никой не се появяваше. Всичко го болеше понеже не можеше да мръдне. Обичаше да лежи на шезлонг, но на плажа. Не долавяше никакъв друг звук освен проклетото бръмчене от хладилник. Изгуби представа за времето. Не чувстваше нищо освен болка и страх, скоро умората победи и двете, и той отново заспа.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Събуди го болката, примесена с глад и жажда, появи се и страхът. Отново се напика, гърлото му бе пресъхнало. Кой го бе поставил в това ужасно положение? Какво искаше от него? Къде е? Нима просто го бяха захвърлили някъде и ще го оставят да умре, без обяснения, без да разбере дори защо? Това не можеше да бъде вярно:

– Помощ, моля ви, покажете се. Какво искате? Кои сте? Имам пари, ще ви дам. Моля ви! – викаше с малкото останали му сили.

Чу се леко изскърцване и ивица светлина проникна в помещението. Очерта се врата през която влязоха трима души, двама от които носеха нещо. Чу се щракане на ключ и на тавана грейна електрическа крушка. Затвори очи, силната светлина след толкова време в мрак болезнено го заслепи. Двамата мъже, които носеха нещо, го подпряха на стената.

Отвори очи и първото нещо което видя бе собственото си отражение в някакво огромно огледало изправено на стената срещу него. Изглеждаше ужасно, миришеше ужасно. Завъртя очи и потърси похитителите си. Видя ги и не можа да повярва, бяха негови работници, единият бе Фелдшера, другите двама също бивши военни. Гняв и адреналин нахлуха в него:

– Вие ли неблагодарници, ми спретнахте това. Ще ви избеся като кучета. Аз да ви храня, а вие. Сега всичко ми стана ясно, вие сте тези, които са се оплакали в инспекция по труда. Глупаци. Какво си мислите, че ще постигнете. Ще вземете откуп и после какво, къде ще отидете, и да успеете да избягате какво си мислите, че ще направите с тези пари? Вие сте некадърници, свикнали сте да служите на някого. От вас нищо друго освен роби не става. Вие не можете да работите с пари, не знаете какво друго да ги правите освен да ги харчите. Не можете да ги опазите, колкото и да вземете, ще ви бъдат отнети, защото вие не сте част от нас, от висшето общество. Само да ви усетят, че имате повече пари и ще ви ги измъкнат със сила или с хитрост, със закон или с престъпление. Вие сте родени да работите за нас, не можете да избягате от съдбата си, а ние сме съдбата ви. Ние я определяме, ние решаваме. В тази държава управляваме ние, ние сме и държавата, и мафията, за вас сме оставили само робството. На какво си мислите, че играете? На Робин Худ? Обречени сте.

Тримата мъже мълчаха и гледаха виновно в пода на помещението. Бяха свикнали на подобни тиради. Единият излезе и се върна с две кофи топла вода и сапун. Изкъпаха го така както бе вързан и гол. Не продумваха нито дума.

– Какво искате за бога? Кажете нещо?

Донесоха вода и храна и му дадоха да яде и да пие без да го отвързват. След това отново излязоха и изгасиха лампата. Не знаеше какво да мисли, може би не трябваше така да ги напада. В яда си дори не огледа помещението, сети се за измъченият си образ в огледалото и отново заплака. Какво по-дяволите се случваше? Умората го надви и заспа. Вратата на помещението се отвори, просветна фенерче.

– Май спи.

Фелдшерът отиде до „фараона“, носеше спринцовка, заби я в ръката му и се отдръпна. Фараонът потръпна, но продължи да спи непробудно. Три минути по-късно мъжете светнаха лампите в помещението и се заеха за работа. Много внимателно татуираха цялото тяло на Фараона, с изключение на краката и ръцете, с изображения на парични знаци на различни държави. Отне им няколко часа, но Фараона спеше непробудно, Фелдшера се бе погрижил за това. Отново го вързаха, излязоха, но оставиха лампата да свети.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Когато се събуди и видя отражението си в огледалото изпищя. Приличаше на шибан японски якудза. Какво му бяха направили тези копелдаци?  Целият бе татуиран с изображения на банкноти, с изключение на ръцете и краката. Нямаше да им се размине, това вече минаваше всякакви граници. Главата неистово му тежеше и тялото му гореше, болеше и гореше. Ах това бръмчене. Огледа помещението и видя огромен фризер. Освен тъпото огледало, фризера и шезлонга за който бе вързан, в помещението нямаше нищо друго. Отново се взря в отражението си.

– Ще ви убияяяяяяяяяяяяяяяя? Какво сте направили с мен?

Вратата се отвори и тримата му работници отново влязоха при него. Носеха някакъв мехлем с който започнаха да мажат тялото му.

– Какво правите по-дяволите, ако искате откуп, обадете се на жена ми и се уговорете как да вземете парите, но първо ми дайте да говоря с нея, за да я убедя.

– Не искаме парите ти. – каза Фелдшера.

За пръв път от доста време чуваше чужд глас  и се стресна от неочаквания звук. Мозъкът му работеше. Не искат пари, нямат маски, значи ще го убият. Ще го убият, щом нямат маски и не крият самоличността си, ще го убият. Той е мъртвец. Ще го убият по някакъв сатанински ритуал. Защо иначе ще го татуират? Защо го разтриват с този освежаващ мехлем? Уплаши се, за първи път от началото на отвличането, наистина се уплаши.

– Не ме убивай те, моля ви? Вземете всичко само не ме убивайте. – проплака Фараона.

– Няма да те убиваме, ти си нашият Фараон. – отвърна Фелдшера.

– Но тогава какво искате от мен? Защо ме отвлякохте? Какво ще правите с мен? Ще ме държите тук докато умра? Защо сте ме татуирали? – истерично закрещя фараона.

– Не бой се Фараоне, няма да те държим дълго. – отвърна Фелдшера – Скоро ще бъдеш при семейството си жив, без да сме взели дори и стотинка от богатството ти. Всичко, което имаш ще си остане твое, и парите и животът ти. Когато всичко приключи ти ще си точно толкова богат, колкото си бил и преди да те отвлечем, но може би ще бъдеш по-жив, отколкото си бил. С тази разлика, че ти ще съществуваш за света, но светът няма да съществува за теб. Ще имаш възможност да останеш до края на живота си насаме със себе си. Няма да позволим да умреш, докато си тук при нас.

– Какво искаш да ми кажеш с всичко това? Не разбирам. – изсъска Фараона

– Ще разбереш. – отвърна Фелдшера

Отново го нахраниха, дадоха да пие вода и излязоха. Искаше му се да бяха изключили осветлението. Не можеше да отдели поглед от отражението си в огледалото, а гледката допълнително го подтискаше. Поне се успокои, че няма да го убият, но как щеше да се покаже пред приятелите си с тези татуировки? Мамка му и сбърканяци. Умората отново си каза думата и заспа.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Не след дълго Фелдшера се появи със спринцовка в ръка и я заби в тялото му. Упойката подейства бързо. Двамата мъже внесоха чантата му с медицински инструменти, две кофи вода и кърпи. Фелдшера извади скалпела и внимателно му отряза члена. Операцията приключи по-бързо от татуирането. Почистиха внимателно всичко и излязоха. Сложиха отрязания член в една найлонова торбичка и го мушнаха във фризера.

Когато се събуди Фараонът отново усещаше главата си натежала, като от олово. Имаше и някаква болка между краката. Не искаше да се поглежда в огледалото, но не се сдържа. Имаше нещо странно в отражението. Изпищя, бяха му отрязали члена. Ето защо го болеше. Започна да крещи и да псува, но скоро се умори. Вратата се отвори и тримата мъже влязоха при него. Като ги видя отново се разкрещя:

– Защооооооооо? Защооооооооооо? Изроди. Пуснете ме.

Мъжете не продумваха нито дума. Отново го намазаха с някакъв мехлем и му дадоха да яде и да пие. Той се съпротивляваше, плюеше и отказваше да поеме каквото и да било. Даваха му в устата, като на малко бебе. Когато приключиха, излязоха и го оставиха сам. Той крещя известно време после се разплака и заспа.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Когато се събуди и се погледна в огледалото отново започна да крещи. Краката му бяха отрязани над коленете. Щом крясъците му затихнаха, тримата мъже отново влязоха, изкъпаха го, разтриха го с мехлема и му дадоха да се нахрани. Щом приключиха с процедурите излязоха и го оставиха сам с отражението му. Вече се страхуваше да заспи. Крещя до пълна изнемога, но в крайна сметка сънят победи.

При поредното събуждане изпита страх да погледне в огледалото, усещаше и без него, че ръцете му ги няма. Какво още можеха да му сторят? Видя ги да влизат и се разплака:

– Защо, защо постъпвате така с мен. Вижте на какво сте ме направили. Та аз вече не съм човек. – проплака Фараона.

– Ти отдавна не си човек. – проговори Фелдшера – но сега започваш да го осъзнаваш. Ти си Фараон и ще познаеш състояние достъпно само за фараони, ще се докоснеш до божествената искрица в себе си. Ще се опознаеш така, както никога не си се познавал, така както никога,  никой, никъде, никого не е познавал.

– Какво още ще ми направите, това което ми сторихте не ви ли стига?

– Казах ти, – отвърна Фелдшера – ще направим така, че когато излезеш от тук, да прекараш целият си живот сам със себе си.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

На следващото събуждане му нямаше езика. Бореше се да не заспи, но природата победи. Отнеха му ушите и слуха. При последното събуждане не успя да отвори очи. Усещаше външният свят само с допира на кожата си. Не чуваше, не виждаше и не можеше да говори. Не можеше да ходи, не можеше да докосва. Единственото което можеше да прави, бе да мисли. Усети, че носят останките от тялото му нанякъде, може би обратно в багажника. Молеше се да умре. Откри, че да останеш насаме със себе си е нещо ужасно.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Вестниците гърмяха. Бяха го открили. През цялото време докато липсваше, никой не се бе свързал с неговите роднини или с властите за да поиска откуп. Десет дни след отвличането на олигарха известен с прозвището Фараона, той бе открит в безпомощно състояние в багажника на джипа си. Всъщност бяха открили това което бе останало от него. В багажника откриха и голяма хладилна чанта, в която бяха грижливо опаковани отрязаните от Фараона части. Формално, лекарите твърдяха че е жив, и че въпреки претърпените интервенции, организмът му е здрав и може спокойно да живее още 30-40 години, ако се полагат съответните грижи за него.

Снимките на обезобразеното му тяло станаха хит в световната мрежа. Съдбата му породи много философски и теологични спорове. В крайна сметка семейството му реши, че не може да го приспи, каквито предложения имаше, и ще се грижи за него до края на дните му, въпреки невъзможността да се влезе в пряк контакт с душата му. Редица университети предложиха колосални суми за възможността остатъка от олигарха да им бъде предоставена за опити да влязат в контакт с него. Семейството му обаче не позволи, не можеха да понесат мисълта да го предоставят за опитно зайче, него Фараона. Обърнаха се към религията, единственото спасение според тях бе да се молят за душата му.

Така и не откриха, кой бе извършил този чудовищен акт.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

„Фараон“ ЕООД премина в ръцете на синът му. Трагедията в семейството на собственика, бе предмет на множество разговори сред работниците. Всички се надяваха, новият шеф да промени нещата към по-добро. Фелдшерът вдигна бариерата и младият собственик паркира автомобила си в двора. На рампата двама мъже седяха и внимателно го наблюдаваха.

Advertisements