painting_pharaohs_dream

Предстоящото откриване на поредната забележителност в столицата бе тема номер едно не само в социалните мрежи, но и във водещите медии. За първи път се изграждаше нещо толкова предизвикателно и уникално не само като дизайн, но и по предназначение.  Висока седем етажа пирамида с пропорции, точно отговарящи на тези на Хеопсовата пирамида, щеше да се присъедини към архитектурните  забележителности на града. Отвън тя бе облицована изцяло с хром-никелови листове, щамповани с релефни изображения от древната египетска Книга на мъртвите и завършваше на върха с масивен плътен къс от позлатена мед, със страна в основата от почти 6 метра. Пирамидата бе трудно да се гледа с невъоръжено око в моментите, когато слънцето я огряваше. За разлика от всички други претенциозни архитектурни творения, тя не бе предназначена нито за офис сграда, нито за mall, нито за хотел, в нормалния смисъл на думата.

Именно предназначението й събуждаше небивалия интерес към нея. Официалната информация, която инвеститорът на това странно съоръжение пусна, гласеше, че въпросната пирамида ще даде възможност на всички, които желаят, да се насладят на фараонско спокойствие и да се отделят напълно от цивилизацията за толкова време, колкото пожелаят, разбира се срещу заплащане. Всеки щеше да може да се докосне до вечността, предназначена за фараоните. Пирамидата разполагаше с няколкостотин стаи, напълно звукоизолирани не само една от друга, но и от света.  Всички стаи бяха еднакви, боядисани в бяло, лишени от каквато и да е мебелировка, с изключение на една вдълбана в стената ниша, в която желаещите да се откъснат от реалността щяха да прекарат в безметежност толкова време, за колкото си бяха платили. Цената на всяка стая ставаше по-висока с приближаване към центъра и върха на пирамидата.

Правилата за ползване на услугата, както и самата услуга, бяха повече от странни, но именно това привличаше вниманието на забързания и угрижен модерен човек. Всеки клиент трябваше да остави дрехите и личните си вещи на съхранение в сейф, съответстващ на номера на стаята му, като върху голото си тяло обличаше дълга ленена риза, след което под грижите на анестезиолог бе приспиван и оставен да почива в нишата на отредената му стая. Всяка ниша бе снабдена с най модерни сензори, които предаваха към контролния център на пирамидата жизнените показатели на клиента, за да може, ако се наложи, той да бъде изведен от състоянието на безвремие. Минималното време, за което една стая можеше да бъде наемана, бе час, което позволяваше и хора с по-скромни финансови възможности да се възползват от необичайното изживяване.

Идеята за подобно преживяване намери, неочаквано за мнозина, добър прием сред хората, още повече че масово се спекулираше с лечебните свойства на самата пирамида и благоприятните здравословни последствия от подобен престой. Всякакви увлечени от тайнствата на древен Египет хора бързаха да направят резервации, за да се възползват от възможността да изпитат “космическите”, според тях, свойства на сградата. Мнозина виждаха в нея последна надежда за излекуване на отдавна мъчещи ги болежки, а други жадуваха за пълно откъсване от света, па било то и за кратко, което услугата гарантираше, защото, според разпространените правила, на никого по никакъв повод не бе позволено да ги безпокои, а и всяка стая бе предназначена само за един човек.

В пирамидата не проникваха мрежите на мобилните оператори. Нямаше телевизия и интернет, нито вестници, нито книги. С пристъпването на прага й човек се отделяше напълно от света, това бе и целта. Интересна бе и личността на човека, построил този своеобразен хотел, предназначен за пълно изолиране от човешката цивилизация, от течението на живота. Според жълтите вестници, той бе човек, който преди няколко години бил принуден да емигрира в търсене на щастието, човек, който от последен бедняк се бе превърнал в богаташ, който от обект на подигравки и пренебрежение бе станал обект на завист и уважение. Но как точно бе спечелил парите си зад граница, не бе ясно – според едни му били завещани от самотен възрастен човек, за когото се грижел, според други били спечелени на хазарт, а според някои бил обрал банка. Това обаче едва ли имаше значение.

Значение имаше фактът, останал скрит от обществеността – върхът на пирамидата, който се предполагаше, че е плътен, всъщност бе кух и в него се помещаваше специална стая, оборудвана с последната дума на медицинската животоподдържаща техника. И тази стая очакваше своя обитател.

——————————————————————————————————–

От откриването на “Хотела на безвремието”, както бе кръстена пирамидата от своя създател, бяха изминали почти три месеца. Потокът от желаещи да се възползват от услугата не секваше и се очертаваше инвестицията бързо да се изплати. Запитвания за свободни стаи имаше дори и от чужбина. Разбира се това го радваше, но не бе основната му цел. Стаята на върха все още оставаше свободна и докато обитателят й не я заемеше, нямаше да получи пълно удовлетворение. Имаше шанс това да се случи днес. Преди седмица с него се свързаха от управляващата партия, като дискретно му дадоха да разбере, че ако смята да развива успешен бизнес, то ще трябва да се отчита със съответната сума. Това бе моментът, който чакаше, веднага изяви готовност да се срещне с финансовия министър, с лидера на партията или с който и да е друг висш неин функционер и дори в знак на добра воля приведе една немалка сума, като дарение. Днес трябваше да скрепят окончателно връзките и да уточнят параметрите на подкрепата, която щеше да оказва занапред на властимащите. Съобщението, че една от водещите фигури в партията ще  дойде лично, за да се увери в чистите му намерения и да се възползва за кратко от услугата, го изпълваше със задоволство.

Въпросният функционер и настоящ финансов министър имаше обичайната за такава личност биография. Родители, предано служили на бившата тоталитарна система, самият той завършил престижен университет зад граница и преминал през школата на неправителствени организации, проповядващи неолиберален модел за управление на държавата и издигнат от там като функционер и лице на новата демократична общност. В себе си този човек не усещаше противоречие между минало и настояще, знаеше, че най-важното за семейства като неговото бе да не се изпуска властта. Идеологията бе без значение, щеше да служи на всяка, стига да му гарантираше възможност да се издигне над простата маса, обречена на къртовски труд.

Автомобилът на министъра влезе в подземния паркинг на пирамидата, той лично щеше да го посрещне, заветният ден настъпи. Освен него имаше само още двама човека, които знаеха какво предстои и които получаваха баснословно възнаграждение за ролята си в предстоящото. Парите бяха могъща сила, способна да пречупи крехката съпротива на съвестта у всеки “разумен” човек. Усмихна се на себе си и подаде ръка за поздрав към очаквания важен посетител:

– Здравейте г-н министър, за мен е чест, че вие уважихте с присъствието си моето скромно творение. Надявам се, че ще останете доволен от престоя си при нас.

– Разбира се, разбира се. Нека си спестим баналностите, и двамата знаем за какво съм тук. Знаете, че моето посещение и бъдещите ни взаимоотношения трябва да останат в абсолютна тайна от обществото, ако искате бизнесът ви да просперира. Не мога да отрека обаче, че пирамидата, която построихте, е наистина забележителна и изпитвам лека тръпка на нетърпение да се възползвам от услугата, както ми обещахте. Но да не губим време в празни приказки, знаете любимия ми девиз – времето е пари.

– Уверявам ви, господин министър, че няма да се разочаровате, с престоя си тук вие ще спечелите повече пари, отколкото сте очаквали – отвърна собственикът с нотка на лукавост, – вие ще имате честта да се запознаете с най-голямата тайна на пирамидата.

– Разбудихте любопитството ми.

– Заповядайте след мен, ще се изкачим до стаята, която ни очаква, с личния ми асансьор.

Съвсем неочаквано централната колона на пирамидата се отвори и вътре се откри асансьор. Асансьорът нямаше да се различава с нищо от обикновените такива, ако не беше наличието на странна клавиатура на всяка една от стените. Този асансьор бе единственият достъп до кухия връх на пирамидата. Бизнесменът набра сложна поредица от символи на всяка една от четирите клавиатури и асансьорът се задвижи. Никъде, в нито един от чертежите на пирамидата, този асансьор не бе отбелязан, неговото съществуване бе една от тайните, които тя криеше. Асансьорът спря, вратата се отвори  и те влязоха в напълно бяла стая, самата тя с формата на пирамида, в центъра на пода на която имаше вдлъбнатина с формата на човешко тяло. В стаята имаше бяла холна гарнитура и бяла маса, където гостът и неговият домакин се разположиха. Върху масата имаше сгъната дълга ленена риза, каквато ползваха всички клиенти на пирамидата.

– Вие се намирате в кухия връх на пирамидата, а тази стая е предназначена само за хора като вас. Когато приключим баналностите около нашето бизнес-политическо споразумение, вие ще имате честта да сте първият фараон, възползвал се от нашите услуги.

– Наистина ли сме във върха на пирамидата, – учуди се министърът – нали беше плътен?

– Това е тайна, която не е предназначена за простолюдието и за първи път се разкрива на вас. Не всеки може да влезе тука, не всеки може да се почувства ФАРАОН.

– Определено успявате да предизвикате тайнствена атмосфера – ухили се министърът. Да приключим с важната част, а после с удоволствие ще стана вашият Фараон.

 ————————————————————————————————————

Един час по-късно параметрите и условията на спонсорството бяха уточнени. Собственикът излезе, за да доведе главния анестезиолог, който трябваше да се погрижи министърът да се въплъти в ролята си на фараон. Това бе вторият човек, който знаеше предназначението на стаята. Когато двамата влязоха, министърът вече бе облякъл ленената риза и нервно пристъпваше от крак на крак:

– Нали няма никаква опасност? Признавам, че съм леко изнервен… Ако не бяха слуховете за лечебните свойства на вашата пирамида, надали щях да се подложа на това…

– Уверявам ви, че няма за какво да се безпокоите, за вас ще се погрижи най-добрият анестезиолог, който може да се купи с пари. А тази стая е стаята с най-силно космическо въздействие върху своя обитател, върху фараона, и затова е запазена само за човек като вас. Настанете се удобно в нишата. Две минути след като ви бъде поставена специалната смес ще потънете в безвремие и когато се събудите, три часа ще са отлетели като миг, но ще се почувствате като нов човек, като Фараон.

Министърът се разположи плахо в нишата, чиято повърхност се оказа покрита с някакъв изключително мек материал, чувстваше се сякаш се е излегнал на повърхността на спокойно езеро. Материята обгръщаше тялото му и излъчваше приятна топлина. Точно над очите му се намираше върхът на пирамидата. Главният анестезиолог се наведе над него и му постави инжекция със специална смес, която трябваше да го предаде в люлката на безметежността. С крайчеца на очите си видя, как бизнесменът и анестезиологът излизат от стаята и отнасят вещите му. Полека се плъзна в обятията на Морфей.

———————————————————————————————————–

Когато се събуди, усети че нещо не е наред. Не можеше да помръдне нито една част от тялото си, въобще не го усещаше даже. Погледът му се проясни и видя надвесено над него злобно-ухиленото лице на собственика:

– Какво става, колко време мина? Защо не мога да се изправя? – паниката, която го обземаше, пролича ясно в гласа му.

– Реших да купя времето ви. Вие сам казахте, че времето е пари и мразите да го губите. Аз ще ви дам пари и ще взема времето ви, цялото ви време или огромна част от него, все още не съм решил.

– Как така ще ми купите времето? Вие сте луд! Кой сте вие? Пуснете ме незабавно, нямате представа какви последствия ще има вашето държание за бъдещето ви!

– Какви последствия, аз имам пари и всеки ден печеля още и още от глупаците, които ми плащат, за да прекарат част от своето време в мимолетно бягство от живота – животът, превърнат в безумен устрем, подчинен на жаждата за пари, за печалба. Вие създадохте свят, където всеки, който има пари, може да си купи недосегаемост, а аз имам пари.

Кой съм аз? Аз съм този, за когото преди години нямахте дори минута време, когото не искахте нито да приемете, нито да изслушате. За чиито проблеми не отделяхте дори капчица внимание, освен, ако не попаднехме случайно заедно под погледа на медиите. Аз съм обикновеният човек, който ви бе нужен само по време на избори. С когото общувахте само в ПР-акции и предизборни кампании. Който трябваше да служи като фон на вашия медиен образ. Бедният, стъпкан, необразован, притиснат в ъгъла човек, човек без особени способности, без важни родители, без връзки, без пари, без бъдеще. Всеки път, когато се обръщах към вас за помощ извън медийния ви образ, вие нямахте време за мен, вашите секретари учтиво отклоняваха моето желание да се срещнем, давайки ми ясно да разбера, че съм нежелан, че може и да съм част от народа, но не съм Човек от народа, не съм личност, не съм нищо друго, освен клето създание, чието присъствие и настоятелност смущаваше комфорта на хора като вас. Аз бях просякът, клошарът, изгоненият от дома си от банките гражданин, уволненият от работа човек, изпаднал в безизходица и имащ нужда от помощ. Аз бях този, в името на когото трябваше да управлявате.

Вие ме принудихте да емигрирам, да оставя всичко родно, мило и скъпо в животинска борба за чисто физическо оцеляване. Е, аз оцелях и не само оцелях, но натрупах пари, пари които вие толкова много цените и заради които сте готови да потъпчете и най-светите неща в живота. Вие и хора като вас наложихте парите и трупането на печалба като единствен критерий за способност, за престиж, за успех в живота. Вие наложихте печалбата като смисъл на живота и всеки, който не може да изкарва пари, е осъден от вас на най-мизерно съществуване. Вие убедихте хората, че трябва да прекарват всяка минута в борба за пари, в стремеж за увеличаване на богатството до безкрайност. Че всяка минута, отдадена на каквото и да е друго занимание, е чиста загуба на време, на пари, защото вие наложихте мотото – времето е пари. И сега аз ще ви взема времето и ще ви дам пари.

Вие ще бъдете поставен в изкуствена кома, като за всяка секунда, прекарана в това състояние, ще ви бъде платено подобаващо. Вашите жизнени показатели ще се следят постоянно и когато стане ясно, че ви остава още малко живот, ще бъдете събуден за да получите спечелените без никакъв труд, грижи или нерви пари. Аз ви купувам времето, освобождавам ви от всякакви грижи, от всякакви перипетии, от всякакви капани, които животът би поставил пред вас. Вие, без никакви усилия, без никаква заплаха за живота ви, без необходимост да упражнявате власт, без необходимост да служите на когото и да било, ще получите това, към което се стремите всеки миг от вашия живот – ПАРИ. Времето е пари, животът е пари – вие го казахте, вие ще ги получите.

И не се притеснявайте, тази стая е оборудвана с най съвършената медицинска апаратура. Вашият живот ще бъде пазен като най-драгоценна скъпоценност. Вие ще бъдете нашият ФАРАОН. Ще прекарате живота си изолиран от мъките на света, в пълна безметежност и безвремие, както подобава на фараон. И когато се събудите, времето ви ще бъде отлетяло, но Парите ще ви чакат. Уверявам ви, че за вас всичко ще продължи един миг, вие няма да усетите времето между заспиването и събуждането. Време е този миг да започне.

Министърът го гледаше с изумени очи, чудовищността на това което чу, го остави безмълвен. Видя главният анестезиолог да се надвесва над него и усети как загубва връзка с околния свят.

————————————————————————————————————

Измина една седмица, преди медиите да разберат, че финансовият министър е изчезнал безследно. Полицията намери опожарен автомобил, с който се предполагаше, че се е движил за последно. Изчезването му бе обвито в мистерия, мистерия, която даде хляб на много слухове и работа за жълтите медии. Убит, отвлечен, избягал бяха различните предположения, витаещи из обществото, но така и не стана ясно, какво точно се е случило с него. Единствено няколко човека от централата на управляващата партия знаеха за неговото посещение в пирамидата, но всички съмнения за нещо подмолно бяха изтрити с поредица от щедри финансови инжекции от страна на бизнесмена. Самият той демонстрираше своята загриженост за съдбата на министъра и бе готов да съдейства по всякакъв начин за неговото откриване, дори предложи да претърсят щателно пирамидата, но политиците настояха да не се вдига шум около посещението на изчезналия министър там. Това трябваше да остане в тайна от обществото, за да не се повдигат неудобни въпроси. Министърът така и не бе намерен. Скоро хората престанаха да мислят за него, забързани в стремежа си за печалба.

————————————————————————————————————

От изчезването на министъра бяха изминали двадесет години. Застарелият вече собственик на Пирамидата обяви сензационно пред медиите, че тя си има ФАРАОН и самоличността на този фараон ще бъде разкрита. Никой не знаеше, че на самия собственик му бяха поставили тежка диагноза, която му даваше още няколко месеца живот. В уречения ден милиони хора седяха втренчени пред екрана в очакване пирамидата да разкрие своята най-голяма тайна. Тайна, останала скрита в продължение на двадесет години.

Избрани журналисти от водещите медии съпровождаха собственика и главния анестезиолог, които ги поведоха към най-съкровената тайна на пирамидата. За първи път бе допуснато излъчване на живо от вътрешността й. Когато влязоха в бялата стая на върха на пирамидата, за който се предполагаше, че е плътен, журналистите и зрителите станаха свидетели на странна гледка. По средата на стаята лежеше белобрад старец, чието тяло бе обвързано с най-различни животоподдържащи системи.

– Това е нашият ФАРАОН – обяви собственикът. – Той властва в тази пирамида вече двадесет години. Време е да го събудим.

Главният анестезиолог се приближи към стареца под обърканите, озадачени и нищо не разбиращи погледи на журналистите. Кой беше този човек? Защо бе определен като ФАРАОН?

След известно време старецът отвори очи. Трябваха му няколко минути, за да дойде на себе си. Видя множество надвесени над него лица, едно от които му се стори странно познато. То държеше огледало и когато се погледна в него, се ужаси. Изведнъж си спомни всичко.

– Изрод, ти си изрооод! – немощният му вик отекна в помещението.

– Оставям ви насаме с него – обърна се собственикът към журналистите, – той ще ви разкаже всичко. А това там – и посочи десет огромни чанти, останали извън вниманието им до момента – са неговите пари. Парите на ФАРАОНА.

Преди някой да успее да реагира, той излезе и никой никога повече не го видя.

Advertisements