DSCF0267(2)

Добро утро драги зрители на „Сорос ТВ“ днес ще ви разкажем за една интересна част от световното културно наследство. Може би не всички от вас си спомнят края на една малка държава от Европа, въпреки, че тя се саморазруши едва преди 30 години, става въпрос за България. Тогава освободителната армия на ДСБ, една наистина демократична революционна организация, успя с цената на унищожението на българите да ги освободи от ужасяващият плен на комунистическата идеология в който бяха попаднали. Най-важните и решаващи актове на революционната армия на ДСБ бяха взривяването на АЕЦ „Козлодуй“ и АЕЦ „Белене“, както и разрушаването на тръбата на южен поток на територията на България, успоредно с нелегалното дупчене за шистов газ. В резултат на тези освободителни революционни действия българите, които по това време не се бяха усетили да емигрират, започнаха постепенно да измират от най-различни болести, което доведе до естественото изчезване и на тяхната държава.

Нашата цел обаче, не е да ви припомняме историята на този велик демократичен акт на себеунищожение в името на една идея, а да ви запознаем с един интересен културен феномен, завещан ни от българите, феномен, който днес официално става част от световното културно наследство и минава под егидата на „Юнеско“. Става въпрос за познатите на културолозите от цял свят „цветни български гробища“, но нека да се свържем с нашият репортер, който е там на място и който е намерил един от последните българи поддържащи тази интересна традиция или ритуал, не знам как да го нарека.

– Добро утро на нашите зрители. Намираме се, както виждате, пред така наречените „цветни български гробища“ заедно с г-н Гено Асенов, който ще ни разкаже една много интересна история за този български културен феномен. Добро утро г-н Асенов, бихте ли обяснили какво точно представляват „цветните български гробища“?

– Добро утро и от мен на вашите телевизионни зрители. Първо искам да обясня, че самият аз съм българин и съм син на човека поставил началото на този културен феномен, а именно небезизвестният идеолог на борбата с комунизма Асен Генов. Всичко започва с една негова арт акция по боядисването на един сив и скучен комунистически паметник, в знак на протест срещу съвременните поплъзновения на комунизма.  Тогава той заедно със своите помагачи от освободителната революционна армия на ДСБ е арестуван от олигахрхическата върхушка и тикнат за няколко часа в зловещият арест на трето районно полицейско управление. Това е първият ясно дясно ориентиран културен акт, за който освободителната революционна армия на ДСБ поема отговорност и започва своята нелегална дейност по боядисването на стратегически комунистически обекти и отправянето на ясни послания с блажна боя.

Скоро след този, пак искам да подчертая – първи ясно дясно политически ориентиран акт на боядисване, в България започва едно масово разпространение на тази идея, която за съжаление не остана в рамките на дясното пространство, а бе изплагиатствана и от други псевдо идейни политически течения.

– Извинете, че ви прекъсвам, но все пак днес искаме да запознаем хората с артистично-културната страна на този български културен феномен, без да навлизаме в дълбочината политическите тежнения които са го предизвикали. За нашите зрители ще бъде интересно да разберат, че за кратко време боядисването на паметници се превръща в идея фикс на българите. Първите цветове използвани от основоположника на това културно течение Асен Генов са розово, синьо и червено, като в последствие, българският културен гений започва да използва и всички останали цветове. Разгаря се една истинска надпревара в боядисването и отправянето на послания с блажна боя. Зелено, жълто, кафяво, черно, синьо, зелено, розово, червено изпъстрят пейзажа на България, като излизат от рамките на паметниците и се прехвърлят върху сгради, тротоари и най-накрая върху това за което става въпрос в нашия репортаж гробищните паркове.

В своя край България представлява една удивително красива цветна картинка, но за жалост огромна част от боядисаното е разрушено от представители на противоборстващи  културно-идейни течения.  В крайна сметка единственото оцеляло и достигнало до нас наследство от този последен разцвет на българския културен гений е централното гробище на тяхната някогашна столица, което днес минава под егидата на „Юнеско“ за защита на световното културно наследство.

Заедно с нашият събеседник г-н Асенов, ние ще се разходим из тази културна забележителност и нашите зрители ще видят на живо, как точно става боядисването на надгробен паметник, тъй като г-н Асенов е тук с цел да изпълни последната воля на своя баща, но нека той сам да ни каже за какво става въпрос.

– Да, баща ми, за съжаление след взривяването на АЕЦ Белене и АЕЦ Козлодуй, както повечето други българи се разболя от лъчева болест и почина преди своите политически противници, но на смъртния си одър ми даде този лист, на който е написано какво точно е искал да изпише върху техните надгробни плочи. Днес аз съм тук за да изпълня неговото желание.

– Както виждате нашият събеседник носи една кутия с розова боя и сега се запътваме към гробовете , които търсим и чието местоположение знаем, благодарение на картографирането на гробищният парк извършено от специалисти на Юнеско. Бихте ли обяснили на уважаемите зрители покрай кои гробове минаваме и какво пише на тях?

– Ами ето, вдясно от нас е гроба на Волен Сидеров, боядисан в кафяво с розова свастика и надпис „Позор за фашиста“. Там виждате гроба на някакъв явно зелен вожд, боядисан в зелено с червен надпис „Зелени терористи“. Това пред вас е мавзолеят на Иван Костов, боядисан целият в бяло и черно с розов надпис „Той ограби България“. Ето и гробовете на Ахмед Доган и Лютви Местан, който представляват своеобразна артистична композиция, боядисани в турско синьо, а надписите върху двата гроба изписани със зелено образуват посланието „Турци сте“. Това там жълтото е гроба на Сергей Станишев, а червеният надпис гласи „червени боклуци“. Ето го и гроба на Радан Кънев, целият в бяло със син надпис „Синьо леке“.  Стигнахме и до нашата цел гробът на Пламен Орешарски, този тук в червено където е, сега ще изпиша върху него „оставка“, а ей там е гробът на Делян Пеевски, където баща ми искаше да напише с големи розови букви „КОЙ?“

– Драги зрители вие ставате съпричастни на последните щрихи, в оформянето на този световен вече културен обект. Нека да изчакаме нашият събеседник да изпълни мисията с която е дошъл. Браво, наистина много красиво се получава и душата на човек се чувства някак си весело сред това цветно гробище, съветвам нашите зрители, ако имат възможност да дойдат и да посетят това място, заслужава си. А сега ще ни покажете ли гроба на вашият баща Асен Генов?

– Да ето го там е, синьо-зеленият с червен надпис.

– А какво пише върху него?

– Надписа гласи „Кой не скача е червен.“

С  това драги зрители приключваме нашето включване от цветните български гробища, надяваме се, че ви е било интересно.

Advertisements