Гледаше дулото насочено към него и не можеше да повярва. Как се бе стигнало до тук, как бе допуснал това да се случи? Страхът се бореше с гнева, неверието и презрението. Та той беше Левон, един от избраните, един от всесилните които определяха правилата. Един от строителите на системата. И най-важното, той бе невидимата ръка на пазара. Никой нямаше право да говори срещу него, никой нямаше право да го заплашва, никой нямаше право да го мрази, никой нямаше право да се съмнява в неговите решения, никой нямаше право да му иска обяснения. Но някой бе нарушил правилата, бе се изплъзнал от пазачите на системата и стоеше срещу него с насочено оръжие. Това трябваше да бъде невъзможно не просто да се извърши, а да се помисли, че може да се извърши. Някой бе посмял да мисли срещу системата! Това трябваше да е грешка, това бе невъзможно да се случи.

– Как смееш ти нещастнико, да идваш тук и да ме заплашваш? Ти, който дължиш всичко, което някога си имал, имаш и ще придобиеш тепърва, на хора като мен. Кой си ти, че да ме наричаш престъпник, подлец и измамник – мен Левон, богът на щастието? Кой друг, ако не аз, дава възможност на всеки несретник да се докосне до живота, който е мечтал да живее, за година, за месец, за ден, час и минута да е дори? Нима не съм аз този, който първо дава, а после взема? Който първо изпълнява желанията, а после търси отплата. Който първо спасява живота, а после му заповядва.

Какво представляват пред мен златната рибка, вълшебната лампа на Аладин, вълшебната торбичка, вълшебната покривка, вълшебниците въобще? При мен няма нужда от пост и молитви, за да се изпълнят молбите ти, желанията ти. При мен няма нужда да бъдеш добър, умен или успял, дори няма нужда да имаш късмет, важното е да искаш и да си готов да заложиш бъдещето си, за да получиш сега онова, което ти се ще да притежаваш утре. Аз дарявам щастие на всеки, може да е само за миг, но дарявам. Аз вярвам във възможностите на всеки един дошъл с молба на моя праг и го карам самият той да повярва в себе си. Аз съм този, който може да накара всеки да се труди на предела на възможностите си, да изстиска всичко от себе си и да ми го даде, за да мога аз да го дам на други.

Обвиняваш ме, че съм вземал повече отколкото съм давал и, че голяма част от взетото съм отделял за себе си, но кажи ми как бих могъл да дарявам щастие, ако самият аз съм нещастен? Наричаш това, което вземам след като съм дал – лихва, а аз го наричам благодарност. Защото нима благодарността, не би трябвало да е по-голяма от помощта? Заблуждавал съм хората, като не съм им разкривал напълно условията при които получават своите мигове щастие – но не съм ги скривал. Те са там, изписани с дребен шрифт, за да не убиват вярата, желанието и усещането за успех. Кой би бил щастлив, ако първо му обясниш, че вярата му е породена от незнание, възможностите му – ограничени, а бъдещето му – предопределено от системата? Какъв бог бих бил аз, ако вместо вяра пробуждах съмнение, вместо увереност – предпазливост, вместо щастие – страх? Има хора, които без мен никога не биха почувствали сладостта от живота, ако не им бях дал толкова пари колкото им трябват, в замяна на вярата, че могат да ми върнат толкова, колкото никога не биха могли да изкарат.

Обвиняваш ме, че им отнемам живота, че ги заробвам и ги правя свои слуги доживот, но преди това съм им дал нещо в замяна – дал съм им вяра, че могат да бъдат щастливи, че са щастливи. Накарал съм ги да вярват в живота, а не в спасението на душата.  Казваш, че цената на щастието, което дарявам била висока. Че мнозина слагат край на живота си, заради моята алчност. Безумие! Нима живота е безкраен? Как мога аз да съм причината за този край, като условието на самият живот е неговия край? За мнозина краят идва, без да са усетили щастието, но не и за тези, които са взели от мен. Казваш, че това което давам не било щастие, а пари, но кажи ми каква е разликата? Парите са в основата на всичко и аз съм бог на щастието, именно защото съм бог на парите. Парите управляват света. Парите са закона,  властта и живота.  Да бъдеш ли да не бъдеш зависи от парите. Да имаш или да нямаш зависи от парите.  Дали се чувстваш жив или мъртъв се определя от парите.

Няма друга ценност освен парите, няма действие извършено някъде, чиято цел да е друга освен правенето на още повече пари. Самият ти си тук заради парите, защото справедливостта според теб се заключава в правилното им разпределение. Защото ти искаш да седнеш на моето място и да бъде твоята воля. Не можеш да убиеш Бог, особено богът на парите. Защото вярата в парите е единствената религия успяла да покори света. Защото дори да ме убиеш, парите ще създадат друг бог. За да убиеш мен, трябва да убиеш парите – за да убиеш парите, трябва да убиеш мен. За да убиеш и двама ни, трябва да убиеш вярата в нас.  Но ти си просто човек, не си бог и макар, че си дръзнал да се изправиш срещу мене, аз съм готов да ти простя и дори ще ти направя подарък. Свали това дуло и вземи тази кредитна карта с преференциална лихва от 0%. Само днес, само сега, само в този миг. И обещавам ти, че няма да те съдя. Осъзнай се, стани отново част от системата и изкупи греховете си.

Проехтя изстрел, куршумът влезе между невярващите очи на бога на парите, премина през черепа и се заби в плаката рекламиращ новите кредитни карти с 0% лихва, точно в нулата. Кръв и парчета мозък се стекоха върху дребния шрифт, скривайки го.

Advertisements